Всичко, което искам за Коледа

                                                 

                        

                                                                               

                                            Всичко, което искам за Коледа

     Всъщност вече се усеща коледния дух наблизо. Вятърът, който е тука ведно със снега, който се сипе в ушите нашепва за желанията на деца, влюбени и възрастни. Първите най-малките се радват на подаръци. Но има и такива, които обичат светлините на коледната елха и приятния аромат от дръвчето. Влюбените мечтаят за щастие заедно. Пръстени вълшебни, които да ги водят през годините и да им дават кураж в трудни времена. Възрастните или останалата част от обществото… За всеки по-нещо! Едни мечтаят за нови коли, нова работа, по-високи заплати и т.н. Но има и хора, които искат за Коледа, просто да бъдат заедно пред камината, да разговарят за минали времена и да се унасят в спомени.

   Какво пък, всеки избира нещо, което харесва.

      Някои неща се осъзнават малко по-късно, някои никога!

      Имаше литературно четене. Всъщност не само аз бях поканен. Въпреки това в четвърти А клас се почувствах в свои води.

  Не го очаквах! Не бях го предвидил! Но детските очи и усмивки направиха достатъчно за да прогледна.

Някога сякаш беше вчера и аз самият бях дете. Бях не гост, а бих казал, малък човек, който живя, диша и се учи да срича първите букви от азбуката между стените на училището „Кирил и Методий“ в Самоков.

  Макар и минали години сякаш отново бях онова дете, което играеше в междучасията с другарчетата си. Още тогава успяха да се оформят и първите приятелства. Да се запомнят учители, които на всички завършили това училище, ни дадоха тласък напред, за да станем не просто част от мнозинството, а човеци, които обичат другите хора.

    Може би за възпитанието спомогнаха и книгите, които успяхме да прочетем тогава.

   Когато започнах да чета… Всъщност прочетох една приказка, която не бе приказка, а просто истина взета от живота, днес.

  Усетих, че не само на мен ми беше интересно. Децата също, коментираха прочетеното.

Всъщност часът беше определен тъкмо за това. Литературно четене, в което взеха участие гости и учители от училището. Едно от децата, момиченце прочете първата си творба. Красиво детско стихотворение, което говореше за малък бъдещ талант. Вдъхновението и това, че успя да се справи момичето, добре и овациите след това, показа, че наистина има бъдеще. При това за всички деца!

    Снимките за спомен остават завинаги, както и остава жив споменът от посещението в училището.

  На тръгване бях изпратен чак до външната врата на училищния двор. Не бих могъл да забравя ентусиазма и радостта в детските очи. Всъщност усетих се неизразимо, впечатлен.

Точно тогава разбрах, какво искам за Коледа. Така де! Всеки иска нещо! И аз просто си пожелах да подаря на малките любители на книгата частица от моето сърце. Да усетят и те, че  коледния дух е жив.

Всъщност това е първата ми за сега, детска книга в стихове: „Малкото момиче“. Тя беше написана специално за София, моята внучка, но все пак радостта в детските очи не бива да се забравя.

А и коледния дух, наблюдава кой какво си пожелава!

Весели предстоящи, коледни празници!

В.Софин 8.12.2023год.