Тръпката вековна
Кафето днес ми изстива.
Топли ръцете го държат.
Душата почва да се свива.
Любовни мисли ми тежат.
Младостта ми вече си отива.
Над мен сиви облаци кръжат.
В очите идва влагата горчива -
сълзите ѝ на сърце лежат…!
Все пак нещо е останало.
Живее нещо, още е у мен.
Макар, че вече е отминало
Идва в душата всеки ден!
И ето, че отново я усещам
виснала тръпката любовна.
Оная тръпка дето виждам
вечно млада и чаровна!
В.Софин 9.12.2023год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар