Пироните на Насо

                                                                                 

                                            Пироните на Насо

     Наше село всички го знаят. А тия, които се съмняват, нека им кажа, че от Ливадово по убаво нема. От реката дето хвърляме у нея боклуците, също… Но това е друга тема, която не бива да ни отклонява мислите от Гюро. Няма ли го него значи нищо не става. И ако става, това значи в центъра на събитията е той. Само той и никой друг. Може би съседът Насо, но той не може да си го мери аршина с тоя на Гюро.

Та така значи.

     Ей така на пролет. В първия си полет, Гюро забелязал, че отпред пред къщата му оградата не стои добре. Затова се сетил, че има жена Гюровица, която не давала пиле да прехвръкне в двора им. Щом му светнала в червено оградата разклатена от отиващата си Зима, той реагирал с думите:

–         Жено, ма… Я иди да искаш теслата от Насо! И малко пирони, че трябва да прикова оградата пред къщи. Виж само колко е виснала!

Гюровица се учудила, но все пак решила преди да стори нещо да попита за да не стори грешка:

–         А бе Гоше само да се разясним. Нали си имаме тесла, бе?

–         Ей, жена нямаш акъл, ма! Може и да имаме тесла, даже не една а цели три, но си немаме пирони… Чух, че било скъпнало желязото!... Защо да хвърляме на вятъра пари, които може да си стоят при нас?

–         А, така ли било… Пък аз си помислих… - не се доизказала Гюровица затова Гюро поел щафетата на изказ от нея:

–         Що, ма?

–         Ами май, Насо комшията ме аресва….

–         Че, я защо  пращам тебе, ма! Нали именно затова. На мене ще откаже…

–         И оти, Гоше? Що си му сторил, та не те аресва? – попитала учудена, Гюровица.

–         Е, па… Две от теслите са негови… Поне бяха! Он още се надява, че Гюро ще ги върне… Но я си знам, на куково лето ще стане това.

–         Значи от сега си нема тесла? – попитала Гюровица загрижена, че Насо си няма инструмент, с който да кове пирони.

–         А бе дали има или не, това не е важно. Важното е да ти даде пирони.

–         А ако нема? Какво, тогава? – попитала Гюровица, но Гюро не трепнал в отговора си:

–         Има със сигурност. Знам го. Все се запасява.

–         И защо му е да го прави? – не се отказала да спори, Гюровица.

–         Ами моя милост, Гюро като пийнем две ракии и току почнем да трошим. И нали съседската ограда, която е на Насо най-близо, там изливам злобата си.

–         Все пак, защо Гоше точно у него? Да не би да ревнуваш мене, та затова…? -попитала Гюровица, а отговора прокънтял:

–         Ти ли ма? Не, не те ревнувам. Яд ме е, че като пийнем две ракии и вече нема повече. Свършила… Насо съседа е скръндза и не иска да ме черпи повече. Сякаш, ще му изпия иманьето.

Май много се разприказвахме с тебе, жена. Я иди у Насо, че току виж си го изпуснала. После върви, че го гони!... -наредил безпрекословната си заповед, Гюро и застанал в очакване на безплатни пирони от съседа, Насо.

В.Софин 12.03.2024год.