Колеги, съседи!

                                                                                                

                                                              Колеги, съседи!

       Насо и Гюро били колеги. И може би не всеки знае и дори не подозира, че един от двамата е по-мързелив, или да не обиждаме човека, мъничко ленив.

Насо се старал много, но не можел да бие с работа, Гюро. Затова след известно време  докато мълчал, решил да се обади:

–         Я, не моем да работим като тебе, Гюро… Моем само да ти завиждам.

Усмихнал се Гюро:

–         Е оти, така бе, Насо?

–         Ами що да ти кажа… Гледам те Гюро и направо ти се чудя! Как така успяваш вече три часа да подпираш лопатата вместо да я раздвижиш. Мисля си… Сигурно е пуснала, корени…

–         Да, бе! – засегнал се Гюро. Не те ли видим тебе, как ринеш снего…!

–         Как? – обадил се плахо, Насо подозирайки отговора, който не закъснял:

–         Мързелив си като къртица. Само ровиш у снего и освен къртичини нищо друго не правиш!

–         А трябва ли? -зачудил се Насо

–         Има си хас! Гледай и се учи от  Гюро!

Извадил джиесема Гюро и се обадил на един приятел, който работел наблизо до  хотела, където се трудели двамата съседи:

–         Ванчо, бе… Дека си? Я, я ела тука да изринеш един снег на паркинго на нашио хотел.  Да, да, Насо ще е платеца, ясно!

–         Какъв платец, Гюро? – усъмнил се Насо не разбиращ още какво става.

–         Сега ще видиш! – казал Гюро и продължил да се подпира на лопатата си.

След малко отнякъде близко до техния хотел, където двамата упражнявали труда си, но едва ли се старали толкова много, избучал трактора на Ванчо.

–         Гюро хвърлил лопатата, която подпирал и се обърнал към Насо:

–         Насо я дай двайсе лева в заем брат! Човека има рожден ден, а не съм му взел подарък! Утре, на честен кръст/прекръстил се Гюро/, ще ти ги върна с лихвата, така да знаеш. Все пак заплатата е днес, ама малко по-късно…

      Насо, който не бил циция, а обичал да помага в труден момент извадил петдесет лева цели и заявил, че са му последните пари с мисълта да му върнат рестото.

–         Нема страшно, час ще ти ги върна с лихвите – засмял се Гюро и пуснал парите в джоба на Ванчо. После сякаш нищо не е станало отново подпрял лопатата. Така де, не за друго а за да не попадне в работните ръце на Насо.

Ванчо завъртял трактора наляво, после надясно и свършил работа.

–         Видя ли? – обажда се доволен от стореното, Гюро, докато изпращал с поздрав приятеля си тракторист.

–         Айде сега да ме водиш вътре на кафе! – Така де! За едно кафе все пак съм заслужил след като свърших сам целата работа без да се изморим, Насо…

–         Ама нали дадох последната си петдесетачка на Ванчо, Гюро? Немам повече пари! – изплакал Насо.

–         Айде не лъжи, а се бръкни! Нима не видех, че имаш още десет лева като отвори кесията… И ме лъжеш съседе, а ми се пишеш приятел. -размахал обвинителен пръст, Гюро на Насо.

      Нямало какво да прави, почерпил съседа си, Насо с мисълта за заплатата, която трябвало да вземат, следобед.

Ядец! Заплата дали, но Гюро така и не върнал петдесетте лева, които взел от Насо и дал на Ванчо с трактора да свърши работа.

–         Така де! – била репликата на Гюро срещу Насо:

–         Ако всеки вземе да си връща борчовете у тая държава, няма да останат пари за бира, да не говорим за ракия. Тебе Насо бълха те ухапала. Ако не бех, аз още да правиш у студо навънка къртичини у снего…

Айде, стига си хленчил като дете, което е изгубило биберона си!  - усмихнал се Гюро, докато Насо, тихичко отвърнал:

–         Знаех си, аз! Лопатата на Гюро наистина беше хванала корени… Има си хас да не му завиждам! Ей на, Завиждам ти , Гюро искам да го знаеш!

– Знам, Насо! Знам! Но, Гюро е майстор, а майсторите нема кой да ги бие в хитрините!...

В.Софин   29.03.2024год.