Тази опасна възраст
На тази възраст цял съм втасал -
мисълта ми хванала маясъл.
Главата почти изцяло овдовяла
два косъма едва, вяло е развяла.
Да ме радват очилата на очите -
поставени да не вярват на лъжите.
Брадата в черно отдавна обелела
на гърди джунгла с косми е оплела.
Гушата в самостоятелния си живот
бръчки свободни пуснала с възход.
Да се мери явно с изгнилия ми под,
който скърца вечно гладен като скот!...
Сведен, унизено кръстът ми крещи
с болка на времена от младини.
Отнета силата у мен безпомощно пищи.
Старостта развяла е бялото у знамена…
Краката здрав още торса ми държат.
Станали на махало са ръцете.
Недоволни внуците сега ръмжат -
без да знаят какво ми е в сърцето!....
В.Софин 31.03.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар