Взех ли си хапчетата?

 

                                                                        

ВЗЕХ ЛИ СИ ХАПЧЕТАТА!?

   След сутрешното станало нарицателно вече в Интернет "Добро утро, приятели" се сещам:

"Глътнах ли хапчетата!?"

Веднага взимам вода и ги пия.

Само след десет или петнайсет минути не ги броя се сещам:

"А, хапчетата, днес!?"

Гълтам пак вода и прокиш....

След няколко закачки в Интернет с приятели, решавам да бия дузпата /затворя/ на лаптопа и да се разходя. Тук назоваваме излизането в градчето ни по "чаршията ".

Но точно в момента, когато надявам маратонки на краката за да ги раздвижа от мързела вкъщи се питам по навик:

"Какво стана с хапчетата?"

Гълтам трета порция и бързам да се изнижа към "чаршията".

На обяд се прибирам леко изморен и бързам да полегна. Събуждам се привечер с една мисъл:

–Дали обядвах!? Но вече е пет следобед и трябва да вечерям... 

Изведнъж ми просветва мисъл:

"Чакай малко!... Ами, изпих ли си хапчетата!?

Проверявам аптечката.

Хм Хм. Няма!? Изпих ли ги или не съм? Това е въпрос, на който липсва нормален отговор.

Докато се чудя, кога съм успял да ги глътна или не се сещам:

 "Утре ще трябва да ходя пак до аптеката. Какво пък! Все пак на традиционната сутрешна разходка ще се срещна с други хора, с които ще разговарям."

СТОП!

Ами Интернет, доброто утро за всички приятели, рано?

Вярно, бе! Не случайно не помня, кой го е казал, че утрото е по-мъдро от вечерта...

Гризва ме леко съмненийце!? Така ли беше? А може би вечерта е по мъдра от утрото!? Или пък беше от обяда!?

Замислям се. Май няма значение.

Решавам да си легна, иначе като нищо може да забравя да го сторя...

Ами утре? Ще се види! Зависи от настроението.

След тия умозаключения успявам да заспя с мисълта, че съм превъзмогнал себе си.

В. Софин 21.04.2026год.