четвъртък, 23 април 2026 г.

Не знаех за мъглата сива...

 

                                                                             



НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪГЛАТА

Не знаех нищо за мъглата сива,

дето скрива вечерта красива,

когато идва студена и ленива

с цел светлината ярка да убива!

В. СОФИН

    Не знаех, че съм толкова популярен. Уж се криех от светлините на прожекторите в мъглата сива, но те пак ме хванали...

   Ранна утрин, докато разхождах тялото си с цел отслабване срещам непознат човек за мен. Взе, че ме спря и ми викна:

–Зная те тебе, ей... Зная, че ходиш без гащи!...

Сконфузих се, но намерих сили да се усмихна. Тъкмо отминавам, срещам друг. Пак непознат за мен. Викна ми:

–Зная те, теб! Познавам те отрепко такава!... Такива като теб дето отказват да бъдат ваксинирани до стената!

Откъде бешу разбрал, че не се ваксинирах срещу Ковид 19 е загадка за мене.

Сконфузих се, не казах нищо и го отминах. Крачка по натам и оп-па. Някаква непозната за мене госпожа. Взе, че се изплю пред мен. После ме почна с думи:

– Не те ли е срам бе, мизернико! Имаш хубава жена, деца като гълъбета, а залиташ у левото...

Попитах за кое "лево" става дума, а тя плю пак пред мен:

– Знам, че имаш любовница. Всичко знам и за подвизите ти, с нея.

Погледнах я. Аз не знаех, че имам юбовница. Но щом твърдят, че съм без гащи, неваксиниран и с любовница значи сигуно са прави. Но кой по-дяволите ме беше издал!?

Помня времето. Хм старото време, когато пак бях неудобен. Защо ли?

   Ами защото, когато имаше манифестации у нас и те бяха задължители, моя милост носеше портрета на Ленин. Опитваха се разни манипулисти тогава да ме накарат да нося портрета на Тодор Живков. Отказах. Опитаха с Георги Димитров, пак отказах. Поисках Сталин. Казаха ми, че бил неудобен. Помолих за Брежнев, разрешиха...

    В потока на мисли сега предизборно мечтаех за портрета на Путин. Пропуснах тоя на Елцин, защото ми бяха казали, че тоя бил пияница. Ами човека с петното - Михаил Горбачов? Не можело трябвало нашенец да бъде. Че, къде ги нашенците? Всички в чужбина избягаха. Останахме тука едни... Всеки знае за всеки по нещо, дори носи или не носи гащи, че и размера на сутиена сигурно на любовницата чужда знае с точност.

Определиха ме надъхани партии, че бил съм Путинист. Русофил, който трябва да бъде изправен пред стената и разстрелян. Опитват се да ме убият с думи, но няма как да знаят, че по времето на Соца, пардон социализма бях определен като анархист. Ами, казват сега: "Путинист, си ти гнидо не крий!" 

     Щом народа го иска, защо пък да не бъда. Ами избраниците народни, които се местят удобно от партия в партия! Те какви са? Дали маскари, както някога ги определи Алеко Константинов, евроатлантици ли, русофили ли, или може би чужденци - афганистанци, палестинци, иранци или пък, кой ги знае!?

То мама не знаеше на времето преди да ме беше родила, дали съм момче или момиче. Та тия ли, които на пътя ме срещат ще знаят? Усещам се отвратен. Не за друго, а защото ако успееш у нас веднага ще се намери някой да ти, мушне прът в колата за да я прекатури. Не го прави, защото си дори от неговата партия. Прави го от злоба, защото той лично не е успял да се качи на мястото - амвона, откъдето ще проповядва своята религия. И ще налага правилата си.

   Че поспрете се малко, бе! Ами ако аз се мисля за говедо, а вие не знаете, че съм... Тогава? Ами по-добре изчакайте преди да крещите вкупом:

"Тоя ли бе! Нали го знам! Беше с Ленин, със Сталин, Брежнев, а сега е с Путин!"

Лошото е, че тия именно дето го твърдят не са българи. Защо ли?

Ами говориш за България, споменаваш, че ще направиш всичко за просперитета на народа си и оп-па. Ти си чужденец, защото подкрепяш мира, а не войната, която не е твоя а за интересите на силните, които управляат света.

Хайде стига приказки, които според някои хора са напълно излишни! Стига! Че ушите ми вече пламнаха. Усещам аз, че ме псувате до девето коляно, но пък кажете ми само едно, защо убихте Алеко Константинов?

За тия, които не знаят първо да прочетат истината, а после да ругаят хората с мнение българско, а не руско нито пък евроатлантическо! 

Благодаря, ви! Не за поздравите, а за цветистите епитети, които събрах! Все пак с теб се обичаме, народе! Но ти не го съзнаваш!...

В. Софин 23.04.2026год.

Няма коментари:

Публикуване на коментар