ПРИКАРАН

 

                                                                       

ПРИКАРАН

     Буквално сте прикаран. Ако искате бъдеще се налага да легнете.

Отивате доброволно на заколение. Или опит да измамите... Смъртта трябва да се избягва, но не и заколението... Всъщност операция, която дава бъдеще.

  Лягате сякаш сте дошли на почивка. Краката горе на "магарето". Голи сте, но не изпитвате срам. Обзети сте от неустоимо любопитство. Екипът за Вашето заколение се е събрал да празнува. Всъщност принуден е да Ви обгрижва. Слагат Ви задължителния абокат на ръката. Следва венозната упойка, която замъглява взора, но създава възможност за виртуално пътешествие. Екипът събран да го осъществи преди да Ви пусне по пътеката пита дали сте избрали маршрута си. Успокоявате ги, че сте готови за морето. През това време Ви намазват с йод и мерят кръвното налягане. 

       Готови сте да се пуснете по пистата, колкото и хлъзгава да се окаже тя. Тръгвате след като погледът Ви внезапно изневерява. Венозната упойка започва да Ви хваща. Екипът, който е готов да Ви изпрати в пътуването започва да действа.

      Уви! Не чувате морето да шепти в ушите Ви, а пътувате сякаш по вода. Изведнъж улавяте със замъглен поглед върнат благосклонно от отвъдното, че таванът над вас се движи. Оказва се, че не той, а леглото носилка, с което Ви возят до стаята, където трябва да изчакате опомнянето от пътя, който досега бяхте изминали. Оставят Ви нежно, а не ви хвърлят на болничното легло, за да се опомните от пътешествието до морето. Но дали? Не е сигурно, защото паметта Ви я нямаше четиридесет минути. Неизвестно къде е била, тя!?

        Когато проглеждате разбирате, че сте били на операция. Кога и как е станала? Не знаете, но лекарския екип се е справил добре. Дори повече от добре. Не за друго, а защото се е осмелил да Ви изпрати на пътешествие. Пътешествие, което се случва понякога дори и да не сте го искали.

Което връща усмивката Ви, в царството на живите!

В. Софин 19.04.2026год.