ПОСЛЕДЕН ШАНС –Съдбата определя правилата

 

                                                                  

 ПОСЛЕДЕН ШАНС – Съдбата определя правилата.

Трета част:

     Прекалено изморени някои от пасажерите заспаха. Други така и не успяха да затворят очи. Жул беше от последните. Професора напротив бързо се мобилизира като войник преди битка и заспа веднага.

 Металическият глас точно след пет часа се включи като съобщи на играчите, че вече господин Екран и наредените за бика шахматни фигури ги очаква за битката на живот и смърт.

–        И така…- оповести металния Глас. – Време е да се включите в ИГРАТА! Когато преброя до три трябва да видя първия Ви ход.

След доста оспорвана игра отново накрая останаха професора и Жул, които задълбаха поредно реми без успех и шанс за победа.

Другите пътници неспокойно се оглеждаха. В притеснените им мисли нахлуха съмнения и страх. Какво ли следваше?

За да не ги държи в напрежение металическия Глас се обади:

–        И така и този кръг приключи. Няма победители, но има победени.

Веднага след това херметически затворените кабини в самолета, който пътуваше неизвестно за къде се разтвориха. Ужасени играчите се дръпнаха назад. Металическият Глас обаче ги успокои.

–        Моля за вниманието на пътниците! Може да излезете от кабините. В близост до вратата за излизане от самолета има подготвени за Вас парашути. Те са за всички, Ви… Или няма да има за двама. Можете ли да познаете, за кого?

Един от пътниците изказа предположение:

–        Сигурно за професора и Жул!?

–        Напротив… Няма за най-бавните. Или за тия, които не успеят на време да си сложат парашутите. И така, СТАРТ!

 Нямаше време за губене всички се втурнаха с блъскане. Силата надделя. Всички с парашути стояха пред вратата на самолета, която бавно се отваряше… Ужасени мъж и жена на средна възраст останали без парашути се опитаха да се отдръпнат. Напразно. Въздушната струя удари внезапно и дръпна всички играчи отвън. Ужасени те задърпаха парашутите си за разтваряне. Двамата без такива изчезнаха като едва успяха да нададат ужасени викове.

Веднага след това самолетът обърна и изчезна от погледа на играчите. Един по- един парашутите им се отваряха. Лошото беше, че някои от тях отказаха въпреки неистовото издърпване от страна на част от пътниците. Те последваха първите двама, които навярно бяха успели да открият последния си път. Пътят към АДА!

Всички останали, а те не бяха вече толкова много 16 души мислеха, че са се отървали. Между тях бяха и нашите герои на разказа, Професора и Жул.

Колкото слизаха надолу обаче усетиха, че вятър ги оттласква неизвестно накъде. Може би щяха да се спасят!? Или пък съдбата беше решила друго!?

В близост под тях светнаха светлини. Ужасени играчите видяха, че се намират над безкрайна морска шир. За късмет светлините, които видяха под себе си бяха на голям пътнически лайнер, от чиято площадка подаваше светлинен сигнал.

Играчите опитаха да се спуснат с парашутите на палубата му. Успяха само осем. Другите паднаха зад борда. За техен късмет имаше спусната подготвена спасителна лодка. На нея успяха да доплуват само още двама. Другите навярно не можеха да плуват. Морето ги погълна и скри тайните им, ако бяха имали такива.

Автоматично спасителната лодка се вдигна. Двамата спасени млади мъже се оказаха също на палубата на лайнера, където другите притеснени от съдбата играчи се суетяха.

Освен десетимата спасени други хора не се виждаха. Отнякъде от вътрешността на кораба дочуха Металическият Глас:

–        Много ви, моля да следвате стрелките оставени специално за Вас на борда на лайнера. Всеки ще намери спокойствие в самостоятелна кабина, където… Явно съм се размекнал… ще имате възможност да си починете от последните събития разиграли се на шахматната дъска.. И не само на нея.

Давам Ви осем часа. Играта след това време ще бъде подновена. Всички усетихте избора на съдбата. Тя отбра слабите от Вас и даде възможност на по силните, шанс за спасение…

Жул и професора тръгнаха първи по стрелките. Другите ги последваха.

За всеки имаше подготвена самостоятелна кабина. Щом човек влезеше в нея пак се затваряше херметически. Предстояха нови ходове. Съдбоносни за повечето и само за един роден под щастливата звезда на късмета щеше да намери спасителния шанс за гарата си, за която беше тръгнал, отначало.

Следва:

В.Софин 20.02.2026год.