ПОСЛЕДЕН ШАНС – Краят на експеримента - последна част

 

                                                             

ПОСЛЕДЕН ШАНС – краят на експеримента

последна част

    Внезапно събудени от силна музика играчите се събудиха. Нямаше време за друго освен да вперят очи във вече станал им омразен господин Екран, където дъската с шахматните фигури вече ги чакаше наредена.

   Битката започна. Но дали заради умората или вече се бяха примирили с положението участниците в експеримента не бързаха.

Само един щеше да се измъкне от лапите на смъртта. Само един щеше да се отдалечи от портите на Ада.

Дали?

Никой не знаеше точно, какво ще се случи… И то започна да се случва. Включи се станалия вече омразен метален Глас:

–        Струва ми се, че още не сте разбрали положението, в което се намирате. Не виждам бързи ходове. Само предпазливи приплъзвания по дъската и  нищо друго. За да раздвижа най-бавните от вас ще ги накарам да си платят… И така, това според часовника, са Росица и Ангел.

Херметически затворените кабини на двамата сгафили се отвориха. Наложи се да излязат в коридора въпреки нежеланието си. На една масичка появила се неизвестно откъде, защото преди я нямаше имаше два пистолета. Отново прозвуча с указания неприятният метален Глас:

–        Това което виждате драги е Вашия избор… Това е така известната на целия свят руска рулетка. Само в един от пистолетите има куршум. Другият е празен. Дали Ангел ще бъде кавалер и ще отстъпи на Росица избора? Не стойте като истукани. Това е вашият последен шанс да се спасите. Побързайте!

Росица и Ангел се втурнаха обезумели сякаш полудели от глад и жажда животни. Дори се сборичкаха. Нямаше значение това. Партиите шах на другите временно бяха прекратени и всички следяха господин Екран, където се разиграваше драмата.

Двамата провинени всеки един вече с пистолет в ръка изчакаха заповед от металния Глас.

–        И така… - прозвуча той. -вече сте въоръжени и много опасни. Играта ще е следната. Всеки един от вас ще държи пистолета до слепоочието на другия и по моя команда ще натиска спусъка…

–        Ако откажем? – се осмели да попита Ангел.

–        Ако откажете спомнете си за циклон Б нервнопаралитичния газ, който пуснах тогава във влака за непослушния играч. Ще бъде облекчение и за двама ви.

Оставени без избор, Ангел и Росица опряха дулата до слепоочието на доскорошния си противник по шах и зачакаха команда.

Тя не закъсня:

–        Ангеле ти си пръв!...

Животът поставен на карта. Няма чувства. Всеки иска да оцелее независимо как. Поне още един миг, секунда, минута, а защо не и час гърдите да поемат въздух!?

Нямаше колебания от страна на Ангел. Чу се изщракването на пистолета му. Росица трепна и на свой ред натисна спусъка на нейния. Пак изщракване. И после… Вече тя, беше мъртва. Ангел изпусна пистолета и прикри сълзите си с ръце на очите.

Прозвуча омразният метален Глас:

–        Искаш ли да я  последваш?

–        Нали спазих уговорката? -обади е хлипащ Ангел.

–        Така е! Спази я. Но защо си ми сега? Нямаш противник за шах.

–        Ще изчакам!

–        Кого?

–        Следващия, който победи за да играя с него.

–        Добре. Върни се в купето и гледай игрите на другите. Щом някой отпадне ще се включиш в двубой с победителя.

   Ангел преглътна мъчително и се вмъкна в кабината си. Тя изщрака неприятно при заключване приела обратно жертвата си.

Професора и Жул се спогледаха. Някой трябваше да направи нещо? Някой, но кой? И двамата играеха достатъчно бързо да не са застрашени. Но винаги стигаха до реми. После отново започваха. Но виж ти! Ами те играеха с едни и същи вече запомнени ходове. Затова и стигаха до ремито. То беше тяхното спасение. Поне засега работеше безотказно, докато изведнъж… Ах, май някой забеляза имитацията им. Металния Глас прогърмя пак:

–        Вие двамата подигравате ли се? Какви са тия ходове едни и същи от Вас?

–        Ами всеки вече е предвидил на другия неговите и затова се получава така. – опита да обясни положението цайтнот, Жул.

–        Значи си имаме умници, тука, а?

–        Не просто следваме играта. – обади се и професора.

В тоя  момент обаче се чу висок глас нададен от един от играещите:

–Победих!

–Аха, така ли!? – отвърна металния Глас и добави – късметлия. Виж ти тия двамата Професора и Жул не са… Един от тях да излезе в коридора. Кой?

–        Аз ще изляза! – изяви с готовност професора.

Вратите на загубилия партията шах и на професора се разтвориха със зловещо скърцане. Двамата осъдени се намериха отвън, където ги чакаха пистолетите и техния последен избор. Или шанс за оцеляване.

Трупът на Росица  вече го нямаше. Някой беше почистил основно. Поне тава беше спестено на осъдените.

–        И така, професоре – обърна се металния Глас към осъдения на смърт. – изборът е Ваш.

Професорът учтиво преотстъпи крачката към пистолетите да направи, Петър. Той не се колеба. Грабна най-близкия. Този път нямаше боричкане. Професора взе останалия самотен избор на оръжие.

Пристъпиха един до друг, но въпреки подканата на металния Глас, Професорът не насочи пистолета си в слепоочието на Петър.

Металния глас се обади:

–        Става все по интересно. Добре, нека да е така. Тогава всеки сам за себе си по-команда и двамата натискате едновременно спусъка с опрян на челото ви с ваши ръце, пистолет. Да видим този път късмета, на кого ще проработи…

  Двамата осъдени насочиха дулата си към челата и започнаха да натискът спусъците като обезумели без да чакат заповеди от Металния Глас. Само след няколко прищраквания, Петър се свлече убит от своя пистолет на пода. Професора сякаш не беше забелязал това, защото продължи да натиска неговия. Наложи се Металния Глас да го спре:

–        Хвърли оръжието долу, Професоре. В твоя пистолет няма олово. Малшанс или късмет. Съдбата решава, а не ти, колкото и да ти се иска. Върни се в кабината си! Това е заповед!

Професорът най- после хвърли пистолета и се отдалечи. И тоя път пак в затвора или в херметическата кабина, която го прие безпрекословно в обятията си като не забрави да заключи след него.

–        И така – прозвуча металния Глас – кои ще са следващите.

След няколко завършени партии, когато останаха след руската рулетка петима оцелели битката за момент приключи. Прозвуча омразния метален Глас:

–        За днес стига. Но тъй като сте петима, а на ме ми трябват четирима играчи един от вас, кой ще бъде не зная!?  Решавате Вие! Нека излезе доброволно от кабината си навън. И така, кой ще вдигне ръка? За момент всички оживели до този момент застанаха като заковани. И тогава, без капка колебание, Жул вдигна ръка и се чу гласът му:

–        Стига толкова! Аз съм дотук! Писна ми! Мога ли да изляза!

–        Да, защо не! Изборът си е твой! -отвърна металния Глас и кабинката на осъдения се отвори. Масичката го посрещна в коридора с пистолет на покривката си.

–        Място за теб като играч няма! Твой ред е!

Чул заповедта Жул грабна пистолета и за момент го насочи към слепоочието си, но веднага след това го отдръпна от себе си.

–        Не си ти този, който ще решава, какво да правя. Изборът си беше мой и затова няма да стрелям за твое наслаждение в слепоочието си…

Точно в тоя момент екраните в заключените кабини на осъдените изгаснаха и всички пътници чуха мек Глас, който ги изненада:

–Моля, пътниците да слязат от купетата си. Експериментът приключи!

Бяхте подложени от страна на изкуствен интелект на изпитание. Вярно не успяхте всички, но цифрата пет е добра. Не мислите ли така? Жул е големият победител. Той показа, защо расата ви е оцеляла толкова години досега. И това е решението, което Професора и Жул взеха самостоятелно въпреки принудата от страна на металния Глас, който бе командван от изкуствен интелект. Всичко, което мислите, че се е случило всъщност не се е случило… Беше сън с помощта на опиат. Кошмар, който изкарва ниските страсти в човека, но и дава шанс за спасение, но само на силните духом!

Жул се опомни в купето на влака си. Нима беше сънувал? Толкова беше истинско!?

Вратите на купетата изщракаха и той видя облекчените лица на всички пътници участвали в експеримента. Всички до един без изключение. Жертви нямаше. Просто дяволски ЕКСПЕРИМЕНТ. Внимавайте драги пътници, Вие може да сте следващите! Но за ваше облекчение това знае само влакът и изкуствения интелект, който за сетен път набира скорост!

КРАЙ

В. СОФИН 21.02.2026год.