ТОЧКАТА

 

                                                                   

                                                                  

ТОЧКАТА

     Обяснявам в понеделника на колегата Геле, какво съм правил в неделята. Започвам захаросано с възклицание:

–Ах, колко хубаво е вкъщи! Лежиш, спиш и гледаш -  ТОЧКА...!

–Само това ли? - Геле разочаровано.

– Не. - тутакси отвръщам. - Гледам точката и се чудим откъде се е взела!? Докато се маем току що пробуден чувам гласа на жена ми да казва:

– Какво се пулиш като магаре останало без сено, бе? Толкова много работа се е отворила.., а той лежи и гледа в една точка...

Гелевия любопитен глас ме прекъсва:

–И ти!?

–Аз и викам: "Жено ти у мажките работи не се мешай като не ги разбираш!..."

–А, тя? - не ме остава да си поема дъх от любопитство, Геле.

–Тя взе, че докачи точилкята... рекох си, арна жена баница ще ми омеси...

–Омеси ли!? - тоя любопитен, Геле.

– А, бе мани, мани... Като ме почна с точилкята горе долу, долу горе... изведнъж се усетих...

Какво съм се опулил като пукал в тая точка, бе!? Рипвам от кревато и като я почнах...

Геле ме прекъсва:

– Набил си жената?

–Не. С пръст не я пипнах!... Но взех, че се напънах.

– И, що? - тормози понеделнишки работна тишината, Геле.

Тутакси го осведомявам:

– Как, що!? Свърших сичката работа вкъщи.

–Верно!? - подлага на съмнение моята трудоспособност, Геле.

Тука му се смея в ангелското лице и казвам:

–Верно, друг път! Я не съм женен, Геле...Само се обръщам у кревато, зяпвам голата стена и глей!?

Геле не издържа:

– Що бе?

–ТОЧКА. От къде се е взела тая ТОЧКА, бе!? После се сещам, че било муха...

Геле невярващо:

–Муха!? Верно ли?

Пускам му лека усмивка:

–Да. Муха  влезла през прозорецо... Понеже ми е досадила, я съм успел да я размажа по стената...

Геле объркано:

–ТОЧКАТА ли?

Тутакси го осведомявам:

–Не. Мухата, Геле... Сега се налага да баданосвам стената...

Геле с щастлива усмивка, с мисълта, че ме е хванал неподготвен:

–Аха, пипнах ли те! Ще работиш!

Пускам му и аз усмивка бонус и го осведомявам:

–Как пък не, ще работим...! Друг път! Знаех, че е неделя Геле. Колко хубаво е...! Лежиш, спиш и си гледаш, ТОЧКАТА...!

В.СОФИН 11.03.2026ГОД.