Твоята поява
Над морето светлият ти взор изгрява,
когато сутрин слънцето и мен достига.
Във ръце държа - чета вълшебна книга
и мир в сърцето ми с любов настава!
-
Съзирам вълните бели - твоята поява,
когато син лазур в очите ми пристига.
Закотвени в светлият ти взор с верига
очите ми с любов за теб искрят с поява!
В. Софин 12.03.2026год. на И. Б.
Няма коментари:
Публикуване на коментар