МОЯТА ФАСАДА
Фасадата ми вече се рони -
овлажняла гълта я, земята.
Оредели косите ми гони
дъжд неуморен - съдбата!
-
Краката ми вече ги няма
едва пристъпват в полята.
До вчера усмивката пряма
изчезнала ведно с зората!
-
Мислите веч' ме отбягват.
Отдавна боли ме главата.
Ненаситни пръсти протягат -
тези дето решават -съдбата!
В.СОФИН 27.03.2026ГОД.
Няма коментари:
Публикуване на коментар