Отрязък от времето

                                                                            

Отрязък от времето

          Аз съм просто отрязък от книга във времето.

Започнах да се чета от малък. Отделните абзаци  изживени във времето бяха наблюдавани отстрани.

Очи, които се взираха в мен; очи, които следяха всяка моя стъпка в пространството. Всеки мой изблик между изреченията.

Четях и се препрочитах! Вглеждах се в стъпките си, които оставяха следи по пясъка създал времето…

Колкото повече то отминаваше в мен се създаваше впечатление, за вече изчезнали безвъзвратно времена. Времена, които бяха намерили място в отрязъка на моя живот.

Книга, която четях, препрочитах и търсех в нея отличителни черти. Изгубен бях в желанието си да открия смисъла на това, че още съм тук.

Още дишам, но само докато свърши записан последния абзац от историята разказана от времето.

Тогава ще изчезна съвсем сякаш има смисъл, да се усмихна, намръщя и се изпаря като пара от тенджера под налягане.

Отрязъкът от времето ми свършил. Това обаче не е краят. Изобщо не е, краят!

Просто ново начало. Нов път за книга във времето. Току що разтворена книга за живот, която тепърва ще се чете. Един отрязък, където, ще се търсят отговори. Защо?

Докато се открие истината, която съществува в сърцето. Там, където живеят щастливи малките открояващи се с любов абзаци, които тепърва ще трябва да се случват.

Със сигурност ще има и тъжни между тях.

Животът на всеки от нас е книга, отрязък от времето, което предстои или вече е минало.

Всичко това се случва. Всеки миг, всеки божи ден в който търсим и препрочитаме себе си!

В. Софин 21.05.2026год.