Талант или награда

                                                                            

Талант или награда

   Конкурси. Работа задълбочена. Успехи. Награди.

Но дали всички тези изблици си заслужават. Безсънни нощи. Прекалено дълги дни. С една вяра в нас, да се докажем; да спечелим уважението на другите хора. Да вземем първото място, което винаги се оспорва дали е заслужено. Честно, безкористно!

Но ако знаем, а не подозираме, че всичко това е излишно от наша страна. Няма нужда да се доказваме някому. Да търпим унижения, когато не срещнем разбирателство в други очи, които ни зяпат подигравателно.

Защо е нужно да го правим? Да се трепем за постижение?

Творци, които дават. Правят немислимото. Откриватели.

Някои с четка, други с перо. Излизат картини, романи за живота.

ЗАЩО?

За да бъдат наградени ли? От тщеславие може, би?

Или пък го носят като наказание в себе си?

Всъщност няма нужда от награди.

Защото талантът на художника творец, писател, пот, музикант, ваятел са неоценими. Вярно е, че има хора, които няма да ги разберат дори и да ги прочетат и се насладят на творчеството им. Някои със сигурност ще ги проклинат; ще завиждат.

Талант, който им е даден свише. Талант развит във време, в което казват, че са важни наградите. А не усета, че талантите са успели да превъзмогнат себе се в път към вечността.

Вечността, в която всеки от тях е дал и оставил сърцето си на върха.

Изминат път в живота, който е осъзнат. Път, където талантът не е получил нищо в замяна.

Оставил е все пак нещо, което блести с безсмъртие горе на върха. Това е ТАЛАНТЪТ МУ ДАДЕН СВИШЕ ОЩЕ ОТ РАЖДАНЕ. Най-голямата награда, но не за всеки, която Бог е отредил!

В. Софин 21.05.2026год