Да хванем "Ушите"

 

                                                                                    

Да хванем "Ушите"

     Ако имате съмнения не тръгвайте. Но ако желаете да се докоснете до красота на панорама от връх, пардон двете Уши или “Ушите, значи това е вашия маршрут.

   Мальовишкият дял на Рила планина до болка познат. Всъщност връх „Ушите“ е малко посещаван. Традиционният път, който води до връх Мальовица бъка от туристи особено през летния сезон.

За да се почувствате добре в жегата изберете маршрут, който е щадящ за краката ви, но не и за очите, които мечтаят за алпийска красота. Именно там ще я намерите по пътя към трите Мальовишки езера.

   В Мальовишкия дял на Северозапдзна Рила в началото на хребета Калбура, който се отделя на север от масива на връх Мальовица се намира връх Ушите с неговата височина от 2547 м. н. в.

Това са всъщност два върха съседи - един до друг. Помежду им ги разделя дълбок скален прозорец. Отдалеч гледани с просто око приличат на две стърчащи ушички, откъдето идва и името на върха. Известни са още като Малкото и Голямото ухо.

Склоновете на Ушите са скалисти. Изключение прави източната тревиста част, където през лятото намират паша изведени от стопаните на воля коне. Тя се нарича „Мальово поле“.

   Всъщност маршрута, който избираме с Боян се казва Овчарския превзет от малки камъни, улей.

  Оставяме на сянка за почивка Пежото на сина ми и поемаме нагоре през Мечата поляна към хижа Мальовица.

  Осем сутринта. Хладно въпреки края на юли. По пътя си освен чешмата на Боре, откъдето неспирно се плискаше в корито студена вода не срещаме никого. Освен може би двамата мъже, които ни застигат.

  Моя милост не бърза да върви напред. Може бе защото годинките ми натежават, или по скоро заради гледките на около. Всъщност каменист достатъчно широк път водещ към връх Мальовица и хижа със същото име.

   Пристигаме горе с поздрав „здравейте и добро утро“. Едва ли ние с Боян сме утрото, но все пак няколко туристи за миг се откъсват от сутрешното си кафе и закуска за да ни поздравят.

Няма място за губене! Или ако губим време то трябва да е горе сред скалите и пейзажите нарисувани от майката Природа. Тръгваме. Много скоро очаровани спираме пред грохота на река Мальовица и на Омайничета усмихнати с червена окраска.

  Синът ми прави първите си снимки със смартфона, но аз съм с фотоапарат Канон. Давам му разрешение и той не само, че не спря през целия път да запечатва видяното, но и си позволи волята да направи спомен с видеата си. За едно пътуване през Мальовишките езера пред погледа на величествена Мальовица до връх Ушите 2547м. н. в.

От билките забелязваме голямо разнообразие. Или безобразие, което планината беше родила за очите на туристите с цел да ги зарадва и прошепне на ушите, че нищо не е по- голямо от „хляба“, „от егоизма на човека?“. Не нищо по голямо и величествено не е от планината и чудесата на майката Природа.

Очите ми съзират поне два вида камбанки, сини теменужки, жълт катрион, маргарити, планинска мащерка с ухание неземно… Високопланинско розово лъжичниче, жълта златиста кандилка, златовръх и още много други.

Изкушен от видените от моя поглед красоти Канонът ми не спря да харчи лентата. Всъщност едва към края на прехода му свърши батерията. Добре, че имам скрит коз в раницата си. Изваждам друг Канон. Не фотоапарат, който би трябвало да снима под вода.

  Всъщност гледките пред мен изкушават. На човек му се иска поне малък къс красота да отнесе вкъщи, където през дългите зимни вечери ще преживява отново и отново прехода останал в сърцето му.

  Срещаме турист, който слиза по Овчарския улей. След разменените поздрави устата ми пита, дали на горе не е по- лесно да се ходи. Туристът се засмя и каза, че надолу било много по- лесно.

Е няма да се предаваме я. Право нагоре в посока Мальовишките очи на трите езера, край които цъфтят многобройни билки пръскащи аромата си сред чистия планински въздух.

Синът ми Боян бърза напред. Старая се да не изоставам. Всъщност Канонът ми изостава, защото не спира да ме радва с постоянното си щракане. Там билка с връх Мальовица, а и диви кози, които препускат щом усетят погледите ни.

Първото езеро. После второ и накрая третото, което опира в снагата на връх Мальовица. Не стопен от горещото сняг все още искри с белотата си право в езерните очи на езерата. Впечатляваща гледка!

Синът ми поема по пътеката, която лъкатуши нагоре към улея между връх Мальовица и връх Орлето. После завива надясно към Ушите. Нашата цел за момента са имено тия две щръкнали в далечината скалисти гранитни ушички.

Избирам алтернативен маршрут. Височината е изцедила силите ми. Не тръгвам към Боян а изкачвам хребета, билото горе между връх Мальовица и Ушите. Там много лесно успявам да се промъкна покрай Ушите, които  следят стъпите ми. Изведнъж горе от Малкото Ухо съзирам усмивката и чувам гласа на Боян. Та той вече е на нега, а аз съм едва в подножието. Намирам сили да раздвижа изморените си крака покрай скалите и в края им точно между двете Уши отново срещам Боян. Оставям го да се бори с дрона си. Всъщност го  пуска да прави видеозапис на местността и да снима. Аз изкачвам Малкото Ухо, снимам се за спомен, после и дрона ни снима там с Боян.

Едва слезли от Малкото Ухо той поема към тия 2547м. н. в. Голямото ухо, където най- после успяваме да заситим глада си не само от панорамите тук но и стомасите с шоколад и сандвичи. Водата тук е задължителна жегата изпива и малкото влага останала по телата ни. Докато се радваме на обяда си ято птици летят и смущават въздуха с крясъците си. Отнейде като тримачтов кораб се извиси в небето орел. Наблюдаваме как полека лека в кръг се изкачва все по нагоре за да надвиши гордо и самия връх пред нас Мальовица. Когато се скрива от погледите ни се сещам за канона си, който вместо да обядва почива в раницата. Измъквам го от скривалището му. Насочвам към връх Мальовица и увеличавам видимостта му. Интересно успява също като бинокъл да улови туристите успели да се изкачат там.

И ето ги върховете пред мен Малкото ухо, над него Мальовица; вдясно  в далечината прозират сините очи на част от Урдините езера. Зад мен Мальово поле котловината и над нея: върховете Ловница; Злият зъб; Орловец; Камилата; Купените; Попова капа; и други.

Следва

В. Софин 31.07.2026год.