Става и не става

 

                                                                  

СТАВА И НЕ СТАВА

    Наскоро срещнах познат, който ми се зарадва като ме видя, че още дишам в жегата.

–Здравей, нашенец! - поздрави ме той и ме почна с политика, от която аз бягам като дявол от тамян.

–Виж, какво... става и какво не става в държавата ни, приятел...

– Какво може да става, когато жегата празнува. - чух се аз да отговарям.

– Ами на днешните младежи не им става...

–Моля!? - чудя се аз, но приятелят ми обяснява.

– Не им става, защото са свикнали от мама и тате, всичко на готово. Взимат помощ от парите. когато ги свършат започват с агресия. Къде на пътя, къде по пътя, където не спазват законите, че всеки друг имал право на дишане и ставане. Толкова са озлобени, че не им става, затова посягат на всеки срещнат.

Но виж другото, което твърди нашата политика е, че на нас възрастните ни било ставало...

–Как така!? - чудя се аз, но приятелят ми обяснява обстановката.

– Напоследък ако си чел вестници там пише, че възрастните още имали ищах за работа. Значи ставали... Обмисля се дори вариант при, който да се работи до живот. Така мислят дори в Европа. А щом го мислят няма начин и у нас да го гласуват.

– Това пък, защо!?

– Ами както и по горе ти казах, младежите не ставали за работа. За агресия и показ ги бивало, но за бачкане, не. Така, че брат да се стягаме... все пак не е ли приятно, че правителството мисли, че още ни става?

– Става, то, ама не става... - мърморя аз, но приятелят ме прекъсва:

– Хайде и ти! Не става на младежта, на нас още става щом сутрин за работа бързаме и хукваме сякаш няма други забавления...

– Че то работата не е забавление - парирам го аз, но спокоен той ми отвръща.

–Да не е като надбягването нощем с коли по празните улици; като дрогата, която помага на ставането; като опита да се покажеш в Интернет наяве на цялото общество като човек на когото не му пука от системата.

– Прав си, но по-добре на работа, отколкото да не ти става нали?

Тутакси приятелят ми се ухилва:

– Ето на и ти мислиш като мене. Щом още ни бива, щом става, защо пък не! 

Политиката да мисли какво да прави с тия, които не стават!

Мене ако питаш работа им трябва. Много работа за да не мислят за дрифтове, кражби и убийства! Никакво съчувствие за мързеливите у нас!

В. Софин