Искам да ти благодаря
В днешното време, когато нещата не са неща, а отношения, които единствено времето разбира, вие сте разочаровани. Оказвате се винаги сам на разходка. Правите планински преходи, срещате хора, но пак сте сами. Отскачате до гората за гъби, билки или просто да подишате от чистия въздух, който Природата е изсипала с изобилие на свобода, там и пак сте сами.
Затова не отказвате първия порив, с който ваш колега Ви моли за помощ. Всъщност той е намислил да излезе с Вас сред чистия въздух, но не за да диша от него, а да Ви помогне в набирането на билки или гъби ако има някъде там...
Съгласявате се. Какво пък, най-после не само вашите крака ще се разхождат. Ще направят разходката си и други, които вярвате, ще устоят на трудностите срещнати по пътя.
Готови сте за тръгване. Вие разбира се винаги сте "сготвен" за приключенията. И е време да разберете дали колегата ви е като Вас. Дали ще устои на камъните разхвърляни на планинската пътека; дали ще успее да вземе така желаната си глътка чист въздух, която пък от своя страна ще се окаже недостатъчна да напълни дробовете му напълно с кислород. Но тя поне ще зарадва очите му с красотата изсипана там горе, където среща си дават скални врабци, орли и диви кози...
В раницата освен задължително вода сте взели и нещо за хапване. Ракийка също не липсва в нея. Макар препоръките да са, че в разредения въздух не се пие друго освен вода, която може да намерите на свобода да скача като диво подивяло животно между скални разхвърляни от майката Природа, отломъци; да се стрелка между тях; да пада от високото като водопад и да влиза в прежаднялото гърло на туриста или в случая на колегата, с когото сте тръгнали към върховете.
Днес гледките не са само за Вас. За очите Ви и на приятеля Ви спиращи дъха и опасности, които дебнат по пътя. Това не Ви спира.
Мальовица! Идвали сте толкова много пъти горе на върха, но все сте били сами. Ето, че тръгвате с колега, но и вече приятел. Приятел, който решава, че ще се справи като Вас. Той няма вашата подготовка. Не е дишал никога от високия разреден въздух. Но иска да опита; да види върха отблизо и да Ви разбере. Какво толкова се юркате все натам? Защо го правите, всъщност? Не е ли по-добре да си стоите долу на кафе с приятели? Да пиете бира; да ругаете като всички мъже и жени закостенялата политика у нас; да клюкарствате като други, за това кой каво си е купил и откъде е гепил парите за тази изгодна сделка!?
Тръгвате смело напред като опитен водач. Много скоро Ви връхлитат проблемите. Вашият приятел и колега спира рязко. Чудите се! Какво да не би да е изморен вече!? Нямате отговор, но виждате как колегата вашия приятел се чувства като риба на сухо. Не само, че едва взима от чистия въздух в гърдите си, но и краката му отказват да го слушат. Мускулната треска дебнеща край пътя е заловила новия ентусиаст и не му дава да мърда напред. И не само, че не дава, но отрязва пътя му и назад. Принудени сте да стоите и гледате безпомощно как други туристи галопират покрай Вас, сякаш ходят по равна пътека, а не катерят планински връх.
След почивка, която забавя прихода Ви най-после колегата Ви събира сили и тръгва...
Разбира се, че не се връща назад. Той е решен да изпита всичко до край. Да разбере тръпката, или безмумието дето Ви тласка Вас нагоре по планинските склонове.
Какво пък. За Вас няма значение дали ще се приберете по-тъмно или, когато замръкнете горе ще останете под върха до съмване. Готов сте да рискувате заради приключението. Може и последно да се окаже, но последно с приятел си струва всяка глътка от разредения планински въздух.
Бавно с кратки, понякога и дълги почивки изкачвате с колегата връх Мальовица. Горе се откриват гледки сякаш взети назаем и разхвърляни със скалите от Алпите. Колегата Ви е очарован. Той не може да отдели очите си от ширналата се красота. Освен, че правите снимки за спомен успявате да глътнете по глътка ракия и да хапнете шоколад /според колегата това давало сили/. Докато хапвате от сандвичите приготвени от вкъщи внезапно отстрани, където има стръмен улей до Вас се изкачват туристи.
"Откъде пък се пръкнаха тия!?"- пита с поглед вашия, колега и ви зяпа учудено.
Казвате му, че има и друг път, който води за върха и приятеля Ви вече е разочарован от Вас. Защо по-дяволите сте ме домъкнали по лесния маршрут, когато щях да изкача трудния по- улея...!? -връхлита ви гневната мисъл на приятеля.
Естествено Вие обяснявате, че за първи преход винаги се избира щадящата, а не трудната пътека за върха. Колегата тутакси Ви изненадва с хрумка. Тогава на връщане да слезете по улея, за да Ви докаже, че той може; че го бива...!
Едва го откъсвате от мисълта. Налага Ви се да го убеждавате, че рисковете са големи. Надолу по сипея, дебне подхлъзването, а с него травмите неминуемо връхлитат неопитния планинар. Приятелят Ви е обиден. Та той ли? Той може да се справи, но щом все пак мислите така, тръгва надолу по-щадящата пътека. Това прави не за да покаже страх, а да Ви угоди. Нали Вие сте гидът, довели сте го успешно до върха, той е готов да слуша.
Слънцето бърза да се скрие под юргана си. Студът връхлита. Добре, че сте облечени подходящо за промените в планината. Временно остават чупещи се сенки по скалите. Отломъците хвърлят изненадващи гледки за очите Ви. Вече сте на Еленино езеро, където спирате за последе сандвич преди щурма, но надолу към хижа Мальовица и после пътя към ЦПШ -ето.
Препъвате се в камъчета някои остри като разчитате най-вече на късмета и успявате да стигнете...
Но вече в гората по-пътя тъмното дере очите и на двама Ви.
Това не е повод за оплакване. Напротив, героизъм или изтезание от ваша страна. Някъде към 22 часа вече сте на финалната права. Колегата, приятел вече е успял да претръпне. Вашите крака Ви наболяват малко, неговите повече...
Въпреки това колегата Ви, успява да хване успешно волана на автомобила и дори да ви закара успешно до вкъщи.
Когато спирате пред вашия дом, той Ви изненадва с думите:
– Ей, приятелю! Беше чудесно приключение. Искам да ти, благодаря...!
– За какво? - чудите се Вие, а той:
- За това, че не се отказа, че ме изтърпя по- пътя и най-вече, че се съгласи да дойдеш с мен!
Глътнали сте си граматиката. Учуден сте. По-точно смаяни. Нима сте сторили нещо!? Просто поредна планинска разходка, която успешно сте завършили и двамата.
Да, но приятелят добавя нещо, което може да топи ледове през студени зимни нощи:
– Искам да ти благодаря, за това, че никой друг не е правил това за мен!
Никой не се бил съгласявал да отиде с него, да рискува и го заведе на разходка в планините.
Чувате се да отговаряте с пресъхнало от вълнение гърло:
– Е, радвам се, че успяхме... Какво пък! Щом ти харесва човече ще те заведа за гъби...!
Щастлив от разходката колегата, който вече е Ваш фен и приятел си тръгва щастливо усмихнат. Вие оставате още мъничко отвън и се чудите, дали Луната, която Ви зяпа отгоре е видяла станалото; дали е прозряла, че една обикновена случка е успяла да роди ново приятелство. Такова, което остава завинаги дори и вече безпощадно времето да е прекъснало, отнело връзката завинаги...
В. Софин 12.09.2026год.
На Св. Савов
Няма коментари:
Публикуване на коментар