Нещо ми липсва
Есента в краката ми бълбука
с листи в жълто по площада.
Игрив вятър лишен от скука
разклаща клони без пощада.
.
Вървя бавно целунат от зората
слънцето разтваря ми очите.
Виждам как се буди красотата -
любовта с идването лъчите!
.
Непослушно громоли морето
вълните щури трият греховете.
Май нещо липсва ми в сърцето-
лятото, момичето и бреговете!
В. Софин 10.10. 2026год.
На И. Б.
Няма коментари:
Публикуване на коментар