СЪДБОВНИ ДНИ
Дори когато ме няма
дори, когато липсвам
ще бъда още там с пряма
усмивка, с която искам
да споделя, че ви обичам!
Времето властно определя,
кога да ми избягат годините,
които безстрашно споделя,
с косите побелели на дните
останали съдбовни в неделя!
Но стига! Стопявам се в мъглата.
Все още високи търся върховете,
които с орли живеят в планината,
където срещам силни ветровете
които с обич, галят ми сърцето!
В. Софин 06.11.2026год.
Момчето все пак се пенсионира
Момчето бавно си отива
не, защото вече го не бива,
а защото системата - иска
да го ликвидира!
Тя без скруполи е днес решила,
момчето все пак да пенсионира
като спре погледа му в Рила -
планината, дет го е родила...!
Едва ли пътят му ще спира
горе, където вият се орлите,
където безпомощни очите
ровят кои от мъглите да избира!
В. Софин
СТИХ ПЕРОТО МИ ПОДХВАНА
Сладка стигна ме покана:
нектар от устните ти, пих
и капка даже не остана
освен един вълшебен стих,
който перото ми подхвана!
За теб и мен съчини поема:
вървим двама край морето
приятен бризът ни превзема
слънцето ни гали по лицето
а любовта времето - отнема!
В. Софин 04.11.2026год.
НА И.Б.
Идва нощем със мечтите
за теб вечната загадка
