Имането

      Един беден човек, имал малка нива от триста метра. Всяка пролет, обръщал грижовен земята с права лопата. Нямал пари да плати на орач, но и те скъпо вземали. Покрай нивата минал другоселец, с двамата си сина. Видял бедняка, как сериозно бори земята с правата лопата и решил да му се подиграе.
-Хей, орачо, добър ти ден! Какво е това копаене, няма ли кой друг, да обърне земята? Гледам те как ореш с права лопата, чак ми става мъчно за теб.
-Честно да ти кажа, непознати човече, търся нещо, не ора. За да го намеря, трябва да копая бавно и с лизгар. Пък и за никъде не бързам.-отвърнал беднякът.
-Че, какво може да търсиш, да не е имане?-заинтригуван попитал другоселецът
-А, не казвам, тайна е. Но си мисля, че с помощта на верния приятел, ще реша проблемите си, един път завинаги.-отговорил бедният човек и продължил уверено да копае нивата си.
,,Сигурно в нивата има нещо ценно. Верният приятел е лизгарът му. Ама, че шут. Но, виж ти, как дълбоко и бавно обръща земята!"-минали бързи мисли през главата на другоселеца. На глас рекъл:
-Какво, ще кажеш за идеята, да ти помогнем. Синовете ми са силни. Бързо, ще намериш това, което търсиш!-настоял човекът от непознатото село.
-А, виж не може. Нивата ми е мил спомен. Завещана от прадядо ми, от турско време още. Той, ще се преобърне в гроба си, ако види, че непознати хора я копаят. В завещанието му имаше, молба, самичък да я обръщам.-отвърнал беднякът, мислейки, че този път са го разбрали.След това ги запитал:
-А, вие накъде, сте се запътили, или е тайна?

-С моите синове, караме буре с вино, за вашето село. Кметът ви го поръча за събора в неделя. Какво, ще кажеш да те почерпим! Ще го опиташ. Да чуем мнението ти. Дали е добро.
-Ами, добре тогава. Защо не! Нивата ще почака. Няма да избяга я!-съгласил се бедният човек.
Дали му да пие, колкото иска. С една единствена цел, да го напият.Стопанинът на нивата, взел уморен да се прозява. Доспало му се от виното. Рекъл:
-Аз, ще полегна за малко, да дремна и си почина. А вие, вървете при кмета! Добро е виното ви. Благодаря, че ме почерпихте.-похвалил другоселците той. Легнал и се престорил на заспал.
Другоселецът и синовете му, закарали бурето с вино на кмета. Купили от съселяните му, прави лопати. Върнали се при нивата на бедняка. Заварили го още да спи. Бързо с правите лопати, преорали цялото място. Не оставили, нищо не обърнато. Но уви, не намерили нищо. Не открили имането.
-Ей, стопанино стига си спал! Ставай!-рекъл съвсем ядосан другоселецът
-Защо ни излъга? Няма никакво имане!
Стреснал се стопанинът на нивата. Рипнал бързо, видял, че нивата е обърната и рекъл:
-Брей да му се не види! Докато съм спал, вие сте се запознали с приятеля ми, намерили сте имането?
-Нямаше нищо, никакво имане. А и приятел, не видяхме!-троснал се изнервен другоселецът.
-Честният и неуморен труд в нивата, е най-добрият приятел на човека. Най- голямото богатство! Утре, като роди земята, трапезата, ще бъде пълна. Зимата и дълга да е, ще има какво да се яде! Нима това не е имане?-обърнал се, към другоселците нашият умен бедняк.
Разбрали хората от чуждото село, срещу тях стои не случаен човек, а мъдрец. Засрамили се от алчноста си. Нищо не казали, навели глави. Сконфузно се изнесли.Толкова много бързали, че забравили да приберат купените прави лопати. Те останали, като подарък за умният стопанин. Той всяка пролет ги редувал, защото ако ги оставел без работа, щели да ръждясат и залинеят.
А честният приятел, неуморният труд, винаги ги държал, нови и лъскави!
В. Софин

На работа

Подбрана гладна група,
колективно духат супа,
в чорбаджийска пълна купа!
..................................................
Платиха само за мерака,
сами скрити в мрака,
безплатно ползваха матрака!
...........................................
Оспорвана Богоявленска ,,Топеница",
гладни с хляб във лютеница!
...................................................
Недоволен, вечно крив,
прекален език, бъбрив!
.......................................
Търпеливо, цялата година,
качето, чака за сланина!
...........................................
Остър спор дебат,
гладни зъби във комат!
.....................................
Българино, братко
днес уверено вървиш,
вързан здраво за каиш!
..............................
Консенсус в парламент-сияние,
политици, чаровни с обаяние!
................................................
След земетръсната намеса,
усетил нашенецът стреса,
на разлюляната от страх завеса!
......................................
Тънък специалист изящен,
от полицаи с хитрост бе ,,загащен".
.........................................
В. Софин

Компютър

Компютър с ум докосна,
душа, човешка постна.
........................................
Мек болезнен компромат,
лице, целунато с домат.
..........................................
Дочула острата кихавица,
че е поздравена с наздравица.
...............................................
Приятелче в шепа сгуши,
скрито дърпа пуши.
..........................................
Неупотребена, нова жалка,
ръждяса купена запалка.
.........................................
Водки три опъна,
пред къщи чак се спъна.
...........................................
Език извадил е талант,
изпъкна в офис интригант.
...........................................
С пари не му омръзна,
ръце алчни плъзна.
.............................
Каскада трудна не стъписа,
с талант в интригата актриса.
....................................................
Със зъби грубо прошава,
скрита въшка в ръкава.
..........................................

Шанс

Осигурен български шанс,
за угоднически нисък реверанс.
........................................................
Умение
Приготвила, разтворени краката,
жена издоила козата!
.....................................
Нахална печено нахълта,
ракия нашенецът гълта.
............................................
Стройна политическа система,
 с хитрост джобове превзема.
.........................................
Сраст, гняв мигрена,
политик създаде сцена.
..........................................
Уловен парламентарен стон,
спукал се несправедлив закон.
.................................
Командва, строява-нарежда,
живота български надежда!
............................................
Огромно бремето възседна,
опоскана България бедна!
..........................................
Какво значи да си даващ?
-звучи глас на управляващ.
.............................................
Океан, блянове мечти,
в България свършиха почти!
............................................

Въздържателят

На преглед, пациент бил запитан, дали спазва, предписаната диета от личния лекар:
-Въздържаш ли се, въздържаш ли се? -заинтересувал се  загрижен докторът, имайки в предвид забраненити ястия за болния.
-Опитвам докторе, опитвам. Но след като съм ял, цяла седмица фасул, как да се въздържа? Не мога, осмърдях спалнята, жена ми вече не ме допуска, да лягам при нея.
-Но, аз ти забраних, само месото, можеш да си хапваш, освен зеленчуци, също така риба, мляко и яйца. Какво е това? Бобена диета?
-Прав си докторе, но ние имаме само фасул. Това сме садили, това сме произвели, това ядем.
Пенсията, моята и на жената са малки. Отиват повечето пари за лекарства и данъци. Искам, честно да се въздържа, да не платя, тока и водата поне. Но веднага идват намръщени служители, които въпреки молбите от моя страна, режат кабелите, спират водата. А без вода и ток, няма как да сготвя бобеца. Въздържам се също от влизане в гората. Тъкмо събера дърва за огрев през зимата, когато горски служители внезапно изникват пред мен. Без капка милост, верни на държавата, която ги храни те ме глобяват. Не дай си боже огън да запаля. Подушват го, сякаш са хрътки, а не хора. Отново пак ме глобяват. Как да не се въздържам, при такава ситуация докторе? Река ли, да роптая, може и бой да отнеса. Единствено гората, ще ми бъде свидетел. После, ще кажат,че съм паднал сам. Подхлъзнал съм се в някое дере. По -добре, да не се оплаквам, а да вървя на нивата. В нея ми е надеждата. Не я ли обработвам, утре и бобец няма да имам на трапезата. Да ти кажа докторе, такава ни е орисията. От едно се въздържаме, принудени, от друго просто не можем. Държавата не позволява! Сега да вървя, ще копая бобеца, защото той приказки не иска , а сериозна работа! -това споделил болният на личния  лекар. Облекчен от изповедта, отишъл право на нивата с мотичката си, която нямала търпение да започне работа.
В.Софин

Какво се произвежда...

Какво произвежда нашата мила държава, та икономиката и все дърпала напред? Вие чудите ли се? Аз, не. Родината твори, изгражда безработни. Събаря заводи. Строи детски градини. На вярно за бъдещи безработни... Който е умен, ще се ,,чупи", но който не е, ще се ветрее тук цял живот.
Някой, ще каже - нали се дават помощи. Ами помогнете на хората, дайте им хляб и пари. Решете, че трябва да има производство, а не превъзходство, за да тръгне наистина страната по правилен път.
В магазините, освен храни , почти няма български стоки. Защо ли? По лесно и по изгодно е да се внесе, отколкото да се произведе. Китай, Турция и други държави се възползват от нашата, бих казал, глупост, и внасят тук стоки уж евтини, но за ... еднократно ползване. Сякаш българския джоб е бездънен и пълен с пари.
Какво прави безработният, за да оцелее? Стига  до убийство, не само до самоубийство!
,,Животът ще стане по -хубав от песен!" Кога?
Някой ще каже - направете си го. За да го направим, трябва работа, трябва производство. Всички хора са различни. Има умни, но и обикновени, без заряд. Нима те не са заслужили да живеят, след като са родени!?...
 

Професионалист

 Любител не, професионалист на чашката, отишъл на задължителен профилактичен преглед. Влязъл при хирурга. Той го попитал:
-Имали ли сте някакви счупвания до сега?
-Как не, докторе. Постоянно ми се случва. Като се напия в кръчмата и взема, пълно шише за в къщи, често го изпускам и то се счупва. - отговорил ,,любителят", мислещ, че го питат, именно за това.
-Но, аз ви попитах, дали сте чупили кости? -попитал отново търпелив хирургът.
-То се знае, че съм чупил! И как да не чупя. Пешо ми беше обещал да черпи. Но взе, че ме излъга. Просто се наложи, да му счупя костите от бой! -отвърнал опитният професионалист, пияч на слисания хирург.
Чул отговора докторът, вече изнервен попитал на висок тон:
-Някакви операции да сте правили бе?
-Операциите ги правите вие докторе, не аз! -отговорил пациентът.
При тези изречени с увереност думи на професионалния пияч, хирургът  изнервен до край не издържал. Припаднал.
-Бре, какво му стана на доктора! -запитал се любителят. -Май, той горкичкият е за преглед, а не аз!
Излязъл доволен от кабинета на хирурга, след като успял да го свести с шишенце ракия. Което той, като ,,професионалист" винаги носел в джоба си. После отишъл в близката кръчма и ,,ударил" на екс, също  двеста грама ракия. Напрежението при прегледа оказало засушаващо влияние и на него. Просто от разпита на хирурга,  му пресъхнало гърлото. Наложило се бързо да се ,,освежи". Вярвал,  че ракията е универсално лекарство, което лекува всякакви болежки. Как да се довери на някакви си там лекари. Мислел си, че те разбирали от медицина, толкова колкото него. Все пак той, не е кой да е! А, опитен дългогодишен изследовател професионалист, който просто никога, ама никога не изпускал чаша пълна с ракия!
В. Софин