Муза

Видял, впечатляващата муза,
била с прозрачна блуза!
.............................................
За пушенето скрито на цигари,
с училищни, приятели другари,
по лицето, парят стари,
възпитателни, таткови шамари!
...................................................
Всеки месец със носия
- една и съща вересия!
.......................................
Почувствал болка, не се сдържал,
викнал, ритнат във пищял!
..........................................
Цял живот тренира,
голям корем със бира!
......................................
Кюнец печка гушна,
дим в комина мушна!
.....................................
Година оказа се проблемна,
гладът, просията ни емна!
............................................
Играч с любимо мото,
"кьораво", удари в тото!
.................................
Брак
Желанието си беше нейно,
плуват заедно семейно!
.........................................
Домашна
Ученик, стар с вълнение,
решил татко - уравнение!
........................................

Ода за приспособимата жена!

Тез, днешните жени,
мечтаят само за едно -пари,
диаманти, гримове, коли,
интрига, завист и сълзи!

Избраникът макар и грозен,
изглежда доста стар,
но прави живота и възможен,
защото е с пари гъзар!

Да бъде, не учител, политик,
парички с хитрост да събира!
 Ловък, точен прагматик,
славата да знае и обира!

Хитра, приспособима е жената,
сама знае си цената!
Мъжът вегетира  във мъглата,
често, потят му се очилата !

Халка, слага на ръката,
сърце полага във краката,
дарява всичко на жената,
пък, тя го кичи със рогата!

Чисто взема му парата,
изпраща, някъде във мрака!
Реквизира къщата, колата,
остава сам - той глупака!

Любимо, нагласено женище,
мъжът изхвърля на бунище!
Лишен от семейното огнище,
обира прах, някъде в стърнище!

В палатка закърпена живее,
петел оклюман е не пее!
Ядене да сготви не умее,
женичка няма да го сгрее!

Упорито, труди се работи,
животът, пак върви по-ноти!
За хляб корав се поти,
сбрал пачка със банкноти!

На жената купил армаган,
скъп пръстен с диамант,
за шия, новичък гердан,
но пак той е изигран!

На вратата бай Драган,
в очи му гледа устремен!
Подгрява днес семейния юрган,
богат комшия, бизнесмен!

Любимата отрупана във злато,
прилича на коледна елха!
Благоверният затънал яко,
а тя изгряваща звезда!

Съпруга, млада -апетитна!
Сбръчкан стар е бай Драган!
В таз история любопитна,
мъжът, остана изигран!
.........................................
В.Софин

Тактика

Женска, тактика бърза,
роди дечица -"върза",
мъж в брак обвърза!

.....................................
Култ, сгряваща икона,
стар социалистически -балтона!
..............................................
Унищожен жадно идеал,
уиски глътнато без жал!
...........................................
Придобито с труд умение,
създадено за улеснение -
депутати борят с настървение,
парично, лично -облекчение!
............................................
Яде гладен бърже,
в боклук каквото -"върже"!
.............................
Доволни крака -прострира,
недоволен в митинг, протестира!
.............................................
В стъклен съд сълзлива,
ракията, крака надвива!
...............................
Днес всичко е на плюс -
няма как, Европейският съюз!
........................................
Единствено, мисълта зловредна,
с годините уверено напредна!
..............................
Охкат скърцат без преструвки,
останали с окъсаните джувки,
без вакса -дядови обувки!
...............................................
В. Софин

Делегат

Честен пратен делегат,
в женски опитен креват!
..........................................
Днес мисля да поканя,
мръсните крака на баня!
........................................
В демокрация, все му е противен,
живот беден, негативен!
...........................................
Градим любовна нишка,
с компютърната малка мишка!
...........................................
Уши дочуха рев,
панталонът спукал шев!
.....................................
Поглед преглътна литража,
видял в пустинята миража!
...........................................
Облекчава нерви специалист,
език борбен и цветист!
.........................................
Двама влюбени в дебюта,
заздравиха връзка на каюта!
.................................................
Целувки търси през нощта,
за ласки, зажаднялата уста!
............................................
Спортисти правят физарядка,
смучат бира за загрявка!
........................................
Уверен вдигна палеца,
в правото на показалеца!
.....................................
Загорял зяпа в снимки,
горещо порно на картинки!

Жена

С думи рисувам любовта,
двигател мощен по - света!
Знам аз приказка една,
роман не става без жена!
Без две нежни рамене,
притискащи се страстно колене!
С дълга упойваща коса,
поглед влажен на сърна
очи, необятни във тъга!
С тънка влудяваща снага,
идва тя с устни вкусни,
вежди изписани изкустни,
белоснежна дълга шия,
как поглед да не впия!
Вкаран под любовната стреха,
чувам звуците на песента!
В мрежи сладки на греха,
топлина усещам от деня!
Виждам кръглата луна,
гледа влюбено сега,
в роман и приказка една:
Удивляваща ни с любовта,


неповторима, единствена - жена!

Шофьор

Събран славен отбор,
мърморещ, работен мотор,
с приятел в колата - шофьор!
...................................................
Вървим уверено напред,
отдавна хлъзнати по-лед!
.............................................
Топъл хляб
Език сгорещен, изплезен,
диша хляб, трапезен!
.........................................
Хлъзга нашенецът, клет,
държавната пързалка с лед!
............................................
Свобода
На това се вика свобода,
сгряла премръзнал от студа,
клошар, пусната брада!
...........................................
Осигурил доволен стреса,
на свой ред,
задъхва се прогреса!
.........................................
Командва строява нарежда,
живота български - надежда!
..................................................
Дар
Свидна жертва в дар,
стои, мълчи без коментар,
от маите намерен календар!
................................................
До ранна сутрешна отмала,
крака танцуваха във зала!
..........................................
Върти колелото оборота,
изтичат дните на живота!
..........................................
Жена грозна с етика,
за лице ползва - козметика!
................................................
Езикът дискутира -монологът коментира!

Любима тръпка, магия -нивата!

Началото на 90 – сетте, върнаха реквизираната земя, която до този момент бе в земеделски държавни стопанства. Така наречените ТКЗС –та. Тогава се чудех, защо толкова много хората спорят и се вълнуват. Те просто се биеха за нивите, като че ли има злато в тях. То наистина, май е имало, защото в миналото земята като истинска майка кърмилница ги е изхранвала. Доста свидно, мъчно било на хората с отнети ниви. Така бе,  по – времето, когато се изграждаше социализъм в държавата ни. Любовта, към нивите, ливадите –земеделието, била толкова силна, че братя по-някога се хващали за гушата, вадейки секири и ножове. Никой от тях не искал земята да се разделя, въпреки, че понякога обстоятелствата го налагали.

Аз и моят баща, след връщането на нивите, също, като други хора решихме да ги обработваме. Насадихме в местността ,,Мала Дъбова гора”, картофи. Баща ми реши, че нивата трябва да се загради, поради посегателства на различни люде.  Преминавайки от там, те се блазнеха да взимат,от плодовете на нашия труд. Имаше и стада, овце и кози, които също правеха пакости. Скрити с баща ми отстрани в гората подостряхме колци, с които посредством бодлив тел, щяхме да заградим нивата. Решихме за момент, да дадем почивка макар и краткотрайно на секирите, които вдигаха шум наоколо и плашеха прелитащите птици. Не знайно от къде, долу под нивата, на пътя изникнаха две жени. Огледаха се , ослушаха и като, не видяха никого, решиха, че е безопасно да минат през засадените картофи. Тъкмо бяха достигнали в средата на нивата, когато баща ми ги видя. Сякаш ток го удари. Разлютен, той се развика с висок глас:

-Какво търсите насред нивата? Не виждате ли, че е засадено?

-Ние само минаваме, по – напряко. Не крадем! –отговориха учудени жените като ни видяха.

-Как така, ще минавате? Кьорави ли сте? Нима не виждате пътя, който минава долу под нивата? Ако, не се върнете веднага, ще сляза и не отговарям за действията си! Държа секира в ръцете си! –отвърна баща ми и я размаха, за да ги убеди, че не се шегува, а говори съвсем сериозно.

-Уф, че лош човек! –рекоха на глас, помежду си жените.

-Аз ли, съм лош? Аз ли, газя във вашата нива? –отговори им баща ми. –Да не съм ви видял повече тука!?

Когато жените, мърморейки недоволно помежду си отминаха, рекох на баща ми:

-Все пак, татко можеше и да им разрешиш да минат! Какво толкова!

-Как така, ще минат!? Не виждаш ли, че смачкаха младите кълнове на поникналите картофи? Това да не им е бащиния? Нямат право да минават от тук! Точно за това, както виждаш, заграждаме нивата! –отговори ми, уверен в правотата си татко.

-Помни сине, земята ни е изхранвала в миналото! Ако я обработваме с постоянство и се отнасяме и грижим правилно за нея, и за в бъдеще, ще ни храни!

Докато беше жив, баща ми постоянно говореше с умиление, за нея. Нивата! На края, когато беше много болен, съжаляваше само за едно, че няма да я види никога повече. Никога!

Но ето, че старото поколение от което беше татко, полека-лека си отиде! Замина си! Остави ни,  ние да се борим с бъдещето! Затънали в безпаричие, не можещи да обработваме земята без нужната, скъпа техника, ние изоставихме всичко. Ниви, ливади, запустяха! Обраснаха с дървета, тръни! Само малцина, които имаха нужната за обработване техника на земята останаха при нея!

Удавени в безпаричието, видяхме в политици –безразличието!

 Днес, си мисля, прав беше баща ми да се сърди. Хората просто, трепереха за имота си. Чувстваха земята, като живо дишащо същество. Погрижиш ли се за него, и то ще се погрижи за теб, неразумни човече! Ще те нахрани!  За това, както казват,  „бащинията” е мила. С цената на всичко, такива хора като баща ми я защитаваха. Защото просто казано, те я обичаха, така както обичаха, нас техните деца!

Днес ниви, ливади, земи пустеят! До кога? Никой не знае!

В.Софин