"Тодоровата" младеж

Понякога се питаме по-между си и спорим: „Кога синът става мъж?” Някой навярно ще каже, че това става на 18-сет  навършени години. Уви,  съвсем не е така! Бих казал, това става, когато бащата си отиде от този свят и всички проблеми лягат на неукрепналите, още от труда плещи на сина. Цялата работа, която родителя до този момент е вършел , сега принудено от обстоятелствата, свършва отрочето.

Същият сценарий, бих казал, се случи и на мен. Баща ми обичаше да казва с ироничен тон:

-Какво става синко? Хвана ли те „Мухата”?

-Каква муха, бе татко? Не виждам, никаква муха! –отговарям аз и се оглеждам наоколо, търсейки насекомото, което според мен не съществуваше, а беше само в мислите но баща ми. Действително нещата стояха точно така! Когато след 90-те години върнаха, нивите и ливадите, и ние като всички останали, заедно с бащите ни,  се втурнахме да обработваме, каквото можем. Тъкмо беше станало време за коситба. Изморен, не свикнал на тежката селска работа, често спирах да си почина. Виждайки това баща ми, ме задяваше. Според него симулирах. Затова и казваше, че съм станал мързелив. Също, като задрямала на слънце муха. Аз мърморех недоволен и все се оплаквах. Показвах му ръцете си, които цели бяха в мазоли. Но вместо съчувствие от негова страна ме посрещаше с топла иронична усмивка:

-Защо стискаш, така здраво косата сине? Тя няма да ти пусне вода! Дръж я леко и свободно! – после ми показваше  ръцете си, на които нямаше даже и помен от мазоли. С търпение, отново и отново за сетен път, татко ми показваше, как се коси. Вместо да го послушам за да вникна в работата, аз „блеех” неизвестно къде, отнесен. Усетил това баща ми въздъхваше и ми нареждаше:

-Е то, се е видело, че от теб, не ще стане косач! Върви до извора за вода, че свърши!

Доволен оставях косата да си почине, от моите досадни мазоли, и бързо отивах да изпълня волята на татко. Когато се връщах с пълното шише, баща ми спираше работа и жадно поемаше живителната течност в жегата. После избърсваше с ръка устните си и отново ми показваше търпеливо, как се коси:

-С върха на косата, трябва да хващаш, по-малко от тревата, а не като теб! Замахваш и си мислиш, че всяка „сламка” пред теб ще падне отрязана. Сам виждаш, че със сила не става! То коситбата синко, все пак си е тънка работа!

-Опитвам се татко, но не се получава! -Отговарям на баща ми мислейки, че ще ме разбере. Вместо това той, съвсем назидателно ми казва:

-Опитваш се, защото не ме слушаш,какво ти говоря! Но бъди сигурен, че рано или късно, ще ти дойде до главата! Запомни добре думите ми!

После добави с тънка ирония:

-Кога, ще порасна, като теб татко, че да не ме мързи! Тази пуста „Муха”, дето те е хванала синко, не те пуска!

-Не е така татко, не ме мързи! - Опитвах се да споря с баща си, аз.

-Тодорова младеж! Тодорова! – Казваше той и въздъхваше, явно огорчен. Мисълта му беше, че съм израснал по-времето на управлението на известния предишен лидер Тодор Живков. Според него, не се бях научил на труд. Сега, като се връщам в миналото,с тъга си спомням думите на баща си.  Мисля, че бе прав. Той от 12-сет годишна възраст е бил принуден да работи за хляба си. А пък аз, действително на неговите години, чисто и просто си играех безгрижен.  Когато времето напредна и се извъртя, безскрупулно  ме потупа без милост по-рамото,чак тогава го усетих. Нямаше кой да ме поучава, да ми помага. Татко го нямаше до мен! Цялата мъжка работа, опря на ръцете ми. Почувствах, едва тогава, каква силна опора съм имал и съм я изгубил безвъзвратно. Но, време за вайкане нямаше. Трябваше да се захвана с ливадите. Да ги окося и най сетне да докажа, най- вече на себе си ,че ме бива за нещо. Започнах с ентусиазъм работа. Успях благодарение на ината си. Справих се, но  доста по бавно от баща си. На втората година припомняйки уроците, които той ми даваше, влязох така да се каже в „релси”. Започнах да се справям също, като него. В съседната ливада по-това време също косяха тревата. Баща с двама сина работеха успоредно до мен. Те се „ бореха”, със зелените площи, напредвайки доста бързо напред.  Неочаквано,  бащата им дойде любопитен при мен за да види, как се справям. Погледна ме и попита:

-Кой те е учил да косиш?

-Как, кой никой! –отвърнах му учуден, мислейки, че не се справям добре.

-Не ме лъжи. Моите синове не могат да се справят като теб. Явно си гледал баща ти, как работи. От него си схванал занаята. –Каза ми той, уверен, че скривам нещо.

-Сега като се замисля, прав си. Така беше! - Отвърнах му изненадан от себе си. Уви, за мой срам много късно достигнаха думите на баща ми при мен. Днес, ако беше жив, навярно щеше да се гордее с това, което успях да постигна. Не би казал, че „ Мухата” ме е хванала. Но, все пак би споделил със тънка насмешлива ирония:

-Тодорова младеж! Тодорова! Но, май, наистина я бива за нещо!

В. СОФИН 

Въздишка

След чута, щракаща въздишка,
капан хвана мишка!
......................................
Хубавец
Прав хареса хубавеца,
за ограда в нивата колеца!
.................................
Пейзаж
Оценил крадец пейзажа,
в затвора на етажа!
...................................
Преспектива
Работещ в икономиката сива,
нашенец търсил преспектива,
в любимата си плодородна нива,
с чушка българска лютива!
..........................................
Дърпа, вади да се лапа:
Гладен дядо с ряпа!
...........................................
Спокойно, нужно е умение,
да изразим към човека-уважение!
...................................
Идея
Ще запаля печката с идея,
дърва премръзнали да сгрея!
..................................
Лиги
Потекли лиги в изкушен,
видял стриптийза внушен!
........................................
Критерий
Учени изпълнили критерий,
в зародиш удушили бактерий!
............................................
Нещо
Все пак е нещо,
управляващо лицето вещо!
............................................
В уста сладки са бонбоните,
горчат единствено законите!
.............................
Викнал в църквата на воля:
-Гладен Боже, що да сторя?
Ей сега ще се помоля,
търбуха празен да преборя!
.............................................
В. Софин

Без задръжки

Ръце, силни мъжки,
яко пипат, без задръжки:
На скарата обръщат пръжки!
.............................................
Ракия, местна-класна,
в картина нова и прекрасна,
родна мъката оттласна!
.......................................
Прекалено стегнат, днес въздиша,
терзан на бедния каиша!
....................................
Писал редове сълзливи,
за дните предстоящо-сиви!
.......................................
Джобове често са лишени,
от спечелени пари спестени!
...................................
Чорба готова-позитивна,
вдигна парата активна!
..................................
Късмет в торбичка празна,
чорбичка, вкусна, мазна,
в корем, пропълзя, пролазна!
.........................................
Паднал българският скалп:
Прозвучал управленски залп!
..............................................
Успял.речта прекъсна:
Шокирал с дума мръсна!
.........................................
Постоянна алкохолна изява,
празни чашите строява!
.....................................

Водещ ас

По митинги бе водещ ас,
от викане, не му остана глас.
Тревожеше се, все за нас,
убеждаваше ни, с воля, страст,
докато, докопа
пласт от власт!
............................................
Недоволната вода кипяща,
за лъжливи кожи подходяща!
.......................................
Недоволни клепки вдига,
с очички често мига,
нещо в него се надига,
мъчи го, поредната интрига!
.....................................................
За магистрала скъпа и удобна,
прерязал лента скромна!
..............................................
Работна кухнята с култура,
готви само с рецептура!
..........................................
Убеден от ползата взаимна,
политик любезно кимна,
на недоволните с очи - намигна!
.............................................
Помощ
Решили нашенците да поканят,
хора на които да се кланят!
.................................
Мъка
Високи доходи да облекчим,
държавна мъка да платим,
сами въже да окачим,
висок данък да - "спестим"!
............................
Европейска ценност - българскана малоценност!
....................................................
Лъган българският врат,
изтънял решително от глад!
................................
В. Софин

Селският нужник!

Журналист от „жълт” вестник, получил задача, да напише статия за селската тоалетна, или казано на български –нужник. Отбил се със служебният автомобил в най- близкото село. Почукал на портата на една от първите къщи. Помолил домакина да го пусне в тоалетната, уж по - нетърпяща, налагаща се нужда. Влязъл и какво видели очите му. Останал съвсем изненадан, като гръмнат. Изцяло обновена модерна баня с тоалетна. Скъпи, модерни плочки, душ кабина, та чак и вана се мъдрела в този санитарен  възел. Свършил си „работата” журналиста и потърсил тоалетна хартия. Обаче ядец! Нямало такава! Вместо нея на жълт копринен конец, висял на парчета вестник, който сякаш казвал: „Използвай ме де! Нали затова съм нарязан!” Нямало, какво да прави, съвсем слисан журналистът използвал вестникарската, хартия за нуждите си. Посегнал за сапун в луксозната мивка, която приятелски го подканяла с топла и студена вода, да измие ръцете си. Отново опулил в изненада очи! Вместо луксозен сапун, там се мъдрел, така добре познатият ни „домашен”,направен от стара гранясала сланина и сода каустик. Измил се криво –ляво, излязъл от модерният санитарен възел и запитал стопанина:

-Каква беше тази изненада? Да не съм попаднал на хотел? Къде изчезна старият добре познат на всички селски нужник?

-Вече сме в 21 век. Още повече, в Европейският съюз. Значи искаме или не, трябва да живеем по – неговите правила. –отговорил стопанинът на слисания журналист.

-Защо, не видях никъде тоалетна хартия?

-Как няма, да не е свършила! Сега ще погледна! Има! Не видя ли вестника, нарязан и вързан с жълт копринен конец? –казал домакинът.

-Видях, видях, но защо именно вестник!

 - Хората от селото ползват вестника по предназначение,докосват се…! Усещат по-свой начин демокрацията. Защото, все пак сме в Европейският съюз! Иначе, как да разберем, че я има? Конецът е жълт, не случайно. Всички, както се казва са „луднали” по-демокрацията. Така, че и ние от село, трябва да сме в крак с модата! -на един дъх бързо отговорил стопанинът на любопитния журналист.

-Но, не видях вътре и тоалетен сапун? Имаше само домашен! Защо?

-Домашен, защото се намирате на село. Всичко направено, така да се каже е домашно. То е с много по-голяма стойност от закупеното от магазина.

-Как така! Не е вярно! –заспорил уверен в правотата си журналиста.

-Вярно е помисли! С шампоан и тоалетен сапун, човек като си измие косата, независимо какъв, хваща пърхот. Но със селският домашен, няма такава опасност!

Виж и другите ни стоки в магазина! Всичко е ГМО. Доматите гумени без вкус, краставиците също. Месото само името му е месо! Не се знае от какво е, нито на колко години и от къде е внесено. Хлябът и той изкуствен с някакви нови съставки! Затова ние тук на село си произвеждаме, само за нас, всичко домашно. Вярно по- малко, но все пак си заслужава!

-В цялото село ли е така с нови санитарни възли? –попитал отново журналистът.

-Не, само по-заможните. Тези които ходиха на работа в чужбина, видяха там обстановката и затова направиха модерни тоалетни. Все пак сме в Европа, нали е -демокрация? –отвърнал стопанинът.

-А другите?

-Другите, които не заминаха, останаха така да се каже със старият, добре познат от социалистическото ни минало нужник. Но, иначе на всякъде на село, независимо от тоалетната, ще видите жълтия копринен конец, държащ здраво парчета нарязана вестникарска хартия. Всички тук на село се опитват да се „докоснат”,да усетят, така да се каже демокрацията. В момента, това е единствения възможен начин! Все пак, както го е казал автора: „Европа цяла, все в нази гледа”!

Съвсем, онемял от слисване журналистът благодарил с половин уста, на домакина за откровеността. Запалил колата си. Върнал се в града и написал статията, която успяла да шокира, не само родните ни градове, но и цял един Европейски съюз, в който разбира се, членуваме и ние българите!

Васил СОФИН 

Зарязал лозата

Напразно чакала жената,
зарязал в кръчмата лозата!
..........................................
Плачевен всекидневен глас,
надал бедният за фас!
....................................
Опасен бил "нагъл",
от затвор успял избягал!
.................................
Шокиран ловец се сети:
-Големи стъпки -Йети!
.........................................
Доста пийна, мъничко остана,
не съвсем по-плана -виното го хвана!
...........................................
Впечатлен, стиснал крава,
мляко топло да му дава!
.......................................
При другари в банка влязло,
нетърпеливо левчето излязло!
............................................
В магазин нашенец настъпи,
цените, недостъпно скъпи!
.....................................
Мъж избраха -як,
проведен изпит за теляк!
.................................
Добре, че има скришница,
за носене удобна мишница!
............................................

Лелеяната свобода в България!

Двама приятели, занимаващи се с успешен бизнес, водили разговор за свободата в България.

-Да им се не на чудиш, на нашите българи! Държавата, като добра майка, закрилница, взе че  им осигури допълнително празнични през годината!

-И какво?

-Как, какво не са доволни!

-Защо?

-Защото, казват, че им било малко. Закриха заводи, ликвидираха предприятия, все с цел, нашенецът да се чувства комфортно. Да почива и много, много да не се преуморява. Но, какво стана?

-Какво?

-Пак, приказки, пак недоволни, а свободното време им се удължи.

-И какво, правят?

-Как какво! Държавата им влезе в положението. Върна, бащината земя на всички. Да си я имат, дето се вика 365 дни в годината. Но, пак са недоволни. Мърморят, стачкуват за заплати, вместо, като добри граждани на обществото, да си обработват нивите и да се прехранват.

-Мнозинството твърди, че са гладни?

-Да, а това, че дишат сит облекчаващ, безплатен въздух не го смятат за нищо! Държавата се измори да им помага всячески. Но, както ти казах приятелю, пак са недоволни!

-Защо, така?

-Защото ги съкращават от работа с една и съща цел, да им се удължи времето за почивка.

-А те?

-Те мърморят отново за кой ли път недоволни.

-Добре, че при мен, не е така. Слава богу бизнесът ми върви. Правя всичко възможно за моите работници да им осигуря, допълнително работа. По 12, 14 или 16 часа на ден.

-И те какво правят?

-Ами напускат! Не им стига, че като добър, загрижен човек, осигурявам хляб, за всички. Правя го, защото съм с добро сърце. Да, не скучаят в леност и  мислят за щуротии. Но въпреки, това, пак са недоволни! Вместо благодарност от тяхна страна, получавам, само упреци, обиди! При теб приятелю, как е върви ли ти бизнесът?

-Същата работа! Не могат да разберат хората, че държавата и бизнесът постоянно мислят за тяхното благополучие и здраве и постоянно се притесняват за тях. Поискаха демокрация и я получиха! Дишат сега свободни, чист въздух, защото забраниха пушенето. И какво се оказа? Пак се намериха хора да оспорят закона, недоволни. Просто, вече си мисля, че сме родени, като нация такива. Вечно, друг е виновен, за живота ни, щом не можем сами да го управляваме!

-Така е прав си! Цяла Европа в краката ни даде държавата. Всеки е свободен да щъка, където му видят очите. И какво мислиш се получи! Пак тук в България се намериха завистливи хора. Те твърдят, че освобождаването на границите е довело до демографският срив в страната. Твърдят го, чисто и просто, защото не им стиска да заминат. Затова и са недоволни. Искат щастие и си мислят, че не го получават!

-Мен, ако питаш, ще ти кажа, че това са хора неблагодарни. Всичко им се дава от наша страна -на бизнеса и държавата. Щастието, просто сами, трябва да си го търсят, щом като са го изгубили. А те какво искат? Държавата да им помогне! Че то, на нас бизнеса, не иска да помогне, че на мнозинството ли…!

В. СОФИН