Необикновената красота на лятната нощ!

Не бих казал, че съм почитател на нощта. Никак даже! Но, оказва се, че и тя има своето необикновено очарование.  При ясно небе вечер, блясват безброй звезди.  Всяко тръпнещо  сърце, отворено за любов търси лично щастие и се наслаждава на гледката, която омагьосва погледа. Внезапно падаща звезда осветява за последен път небосвода, преди да изгасне и се скрие завинаги. Хора мечтаещи за лично щастие, мълчаливо си пожелават, сбъдване на всяка докоснала мисълта им мечта. А щом изгрее и бледата луна, и хвърли призрачна светлина по-земята, става наистина загадъчно и неповторимо. Влюбени двойки използват красотата на нощта за да разкрият чувствата си по-особен романтичен начин. Разменяйки нежни целувки, те се наслаждават на чудесната топла лятна вечер, която щедро природата им е отредила.  Кавалерът настроен романтично, символично смъква от небето всяка  ярка звезда и показвайки я на избраната от него дама се кълне в любов. Дори луната приканва за свидетел, която облещена следи всяко тяхно действие с въздишка, спомняйки си, че и тя някога е била млада. На фона на тази красива картина има и друга. Наистина много тъмна и безчувствена. Хора с користни цели,използват красивата нощ, също като диви зверове, за да ловуват. Изпълзели от тъмните скрити дупки, те застрашават живота на обикновения човек, който закъснял да се прибере навреме у дома си е подложен на издевателства от тяхна страна. Дори понякога се стига до неизбежното, неразумно убийство. Но това е друга тема. Нарисувана е с черни краски, на нея не бих искал да се спирам. Едва паднала нощта, безброй лампи, включват светлини, опитвайки се да направят ден. Уви слънцето е скрило мощния си прожектор. Отплувало е забързано на запад, за да огрее и други места по-земята. Там с нетърпение са чакали нощта да си отиде. Да пристигне задъхан новия ден, който ще донесе за някого щастие, за друг със сигурност огорчение. Все пак, тъй е устроен живота на земята! Ето, че нощта със златните неонови светлинки, мигащи по-магазини, ресторанти, сгради, показва причудливи, измамно изящни реклами. Разноцветните им очи, привличат хиляди човешки погледи. Отстрани до села и градове, тъмни гори, са окъпани също от призрачната светлина на светещи лампи. Те показват интересни, загадъчни сенки, които приличат на странни животни.Оприличени сякаш страшилища, изникнали внезапно сред гората, успяват да изплашат преминаващ човек оттам.   В небето обсипано от звезди,внезапно е нарушена тишината. Проблясват мигащи червени светлинки,  показват маршрута на преминаващ наблизо забързан самолет, който вече изморен от дългото си плаване над земята се опитва да кацне на отреденото му пристанище –летището! И за да бъде пълна картината в тъмната нощ се носят многобройни звуци, които очароват, а понякога дори и плашат хората. Приспивно пеят щурци! Любовно крякат жаби! Чува се смях, музика. Неизменният шум на закъснели коли, бързащи да се приберат за дрямка в гаражите си, също смущават тишината. На този фон понякога, ушите неволно улавят нечий плач. Чува се и близка семейна кавга. Всичко това смущава красотата на нощта. Тя е създадена за любовни чувства, а не за разправа по-между ни. Уви човешките страсти, понякога надделяват над разума и хората вършат ужасни неща. Ето, че звездите и луната изморени от нощната  работа, да разхвърлят странни светлини  по-задрямалото тяло на земята, започват неусетно да избледняват.Запъхтяно от бързане слънцето усмихнато показва веселото си лице. Денят започва! Нощта изморена се оттегля в покоите си на заслужена почивка, направила и невъзможното за да събере няколко влюбени души заедно. Щом настъпи, отново вечерта, тя пак ще блесне с цялата загадъчност и красота, придавайки на света особен чар, от свежи невиждани до сега от човешките очи –сенки!

В.Софин 

Умение!

След раждане това умеем -
без време бързо да стареем!
.................
В жега щом запеем -

пот на работата леем.
..............
Прекрачил праг немирник -
описал всичко бирник!
...........
Удобен освежаващ избор -
в планината пил от извор.
......................
Присмели се на шута -
да развесели опитал темерута.
........................
С два пръстта смачка,
 недоволен в стачка -
на пътя намерена капачка.
...............
Най-после и Страхил
сам с уверен стил
в градината доматите надвил!

................

Излет в Рила!

Без да имаме представа за метрологичните условия, един неделен августовски ден на 2012 година, заедно с моя син решихме да видим планината отблизо. С предварително подготвен маршрут, тръгнахме от Самоков, хващайки автобуса за Боровец. Едва потеглили се оказахме в компанията на интересен човек, който явно добре познаваше шофьора. Между тях се проведе  диалог, който ние с интерес изслушахме. Дълги години нашенецът беше изкарал на работа в Америка. Сега бил в отпуск, сподели той и дошъл не за друго, а да види планината, защото като нашата Рила нямало никъде по света.  В момента живееше в Ню Йорк, Манхатън. Каза също, че рано тази сутрин бил изненадан от странната тишина в нашия град. „Какво става?” –попитал съпругата си той. „Нищо! Това си е нормално, пък и днес е неделя”- отвърнала тя. В Ню Йорк било необходимо да се става рано за работа. А и доста превозни средства човек, трябвало да смени за да стигне навреме. Освен това в града имало постоянен шум, от непрекъснатия поток от коли. С интерес изслушахме, че там имало заведения в които всеки четвъртък раздавали безплатно алкохолни питиета. „Отивайки на ресторант, първата пълна чаша е безплатна”-каза той.  За да се успее в бизнеса, било нужно първо да се даде, безвъзмездно, а не, както е при нас, „още от вратата за парата.” „Ако, все пак човек няма пари, дали може да се обиколят няколко заведения и да се пие само безплатното първо.” –поинтересувахме се и ние, включвайки се в разговора. „Не е така, защото трябва да си поръчате и второ. Целта била човек да се подхване и щом му се услади, много ясно е, че ще си поръча още” Най- после неусетно улисани в приказки стигнахме в Боровец. Той ни посрещна с мъгливо и студено време. Взехме си билети за  лифта. Изненадата ни бе голяма, когато заедно с нашия вече стар познат емигрант се оказахме в една кабина. Продължихме разговора си. В него той сподели, че много Самоковци са помогнали за построяването на лифта. Видяхме отстрани много изсъхнали смърчове.  Дървояд неизвестно от къде появил се изяждаше безмилостно гората. „Неумеем да пазим горите си!” –сподели човека работещ в Америка. „Така е”-съгласяваме се единодушно  с моя син. „Нашата Мусала е уникална! Никъде в целия свят няма като Рила планина!!” –добави с въздишка той. „До къде ще ходите?”-попитах човека работещ в Америка. „До Ястребец. После слизам пеша за да се разходя в гората и полека се връщам към Боровец. А вие докъде?” „До върха.Но ще се върнем през Малка Мусала, Иречек, Сфинкса и връх Дено. Една незабравима обиколка на планината.” –отговорих му аз. Улисани в приказки за красотата на Рила, неусетно стигнахме до Ястребец. Тук времето не бе мъгливо, но небето ни посрещна намръщено с облаци. Студен брулещ вятър, с любопитство опипваше нашите все още топли вратове. Зъзнещи се разделяме сърдечно с нашенеца работещ в Америка. Стигнахме безпрепятствено по-лекия маршрут до хижа  „ Мусала”. След кратка почивка поехме уверени в силите си нагоре към върха, който ни очакваше затулен от тъмни облаци. Зад нас млад мъж с фотоапарат снимаше усилено красотата разкриваща се пред любопитният му поглед. Виждайки това настоях пред сина си да извади нашия апарат, за да не изпуснем  някоя от интересните гледки пред нас. Вървейки най-отпред по-пътеката все гледам в краката си, защото в този каменист терен, човек неусетно може да се спъне. Внезапно синът ми ме дръпна за ръката. „Погледни!”-каза ми той. Погледнах точно пред мен и очите ми внезапно се натъкнаха на една любопитна дива коза, която излязла на нашата пътека ни наблюдаваше озадачена. Безмълвният и взор  сякаш ни питаше, какво ли търсим тук в каменистия и дом. „Снимай синко! Снимай! Ще изпуснем срещата!”-развълнуван издигнах глас. Едва продумал обаче, козата подплашена се измъква от пътеката и хуква към близкото езеро. Но синът ми упорито я последва и успя да направи няколко уникални снимки с които запечата неочакваната среща в планината. Застанах на пътеката за да го изчакам През това време, човека с модерния фотоапарат който снимаше след нас стигна до мен. След задължителния поздрав в планината го запитах дали случайно не е видял козата. „Видях я! Но беше далеч и не успях да я заснема!”-отвърна ми той леко огорчен. Тръгнахме по-лека нагоре по-пътеката заедно с непознатия фотограф. Така неусетно улисани в приказки, успяхме да се запознаем. Научих, че се казва Боян и в момента бил на почивка в Боровец, заедно със семейството си. Но сам тръгнал за Мусала защото децата му били още малки.Настигнахме най-после синът ми и спряхме любопитни да видим снимките, които направи на дивата коза.  „Добри са!”-сподели с нас Боян. Разбрахме се с него, да си разменим снимки по електронната поща в интернет. После отново унесени в разговор по-между си стигнахме заслона при леденото езеро. След задължителните снимки продължихме напред по-трудния за изкачване маршрут, хващайки се за стоманеното въже. То приятелски успя да ни помогне точно до върха. Нашият нов приятел Боян ни последва, правейки снимки на планината, която най-после точно в този момент бе решила да ни се усмихне. Студеният и откровен вятър с успех прогони смръщените облаци. Блесна засмяно слънцето, и посгря измръзналите ръце, които стискаха ремъците на раниците ни. Връх Мусала! Правим снимки за спомен и се разделяме с новия ни познат Боян. Преди да продължим по-замисления от нас маршрут, видяхме група чужденци, да носят националния флаг на държавата си. Подредени в индианска нишка, те поеха надолу по каменистата пътека към хижа „Грънчар”. Синът ми запечатва уникалната колона с фотоапарата си. После отпочинали тръгнахме по-трудния маршрут на слизане към Малка Мусала. От високото пред нас, долу в долината видяхме „Маричините езера”, които със сините си уникални очи ни подканиха за нови снимки. Запечатахме и мига в който, изморените ни вече крака, успешно покориха връх „Иречек”. След краткия питателен обяд, едва тръгнали, намерихме находка. Печурки! Синът ми и аз гледаме и не вярваме на очите си! На такава надморска височина, пред нас „цъфнали”печурки! Уникална снимка на гъбите направена за доказателство бе направена с успех от моя син. Внезапно долу вдясно видяхме красивото езеро, наречено „Темно”, защото навярно е доста дълбоко. Двама бракониери, бяха пуснали въдици, опитвайки се да излъжат красивата балканска пъстърва, която живее в някои от Рилските езера. Всеки знае, че риболова в парка „Рила” е забранен. Но и всеки знае, че изкушението все пак е голямо. Някои индивиди преборили страха си, използваха въдиците си с цел да изпитат тръпката на хващането. Или те ще бъдат заловени, като бракониери или успешно пъстървата ще пипне стръвта. Необичайна дилема! Бракониера и рибата, като плячка! Навсякъде пред  нас цъфтят невиждани ухаещи цветя и билки! Уникални минерали разхвърляни навсякъде, спират погледа ни. Сякаш са истински диаманти, които хвърлят заслепяващ блясък, към слънцето, което очаровано ги наблюдава отвисоко с усмивка. Стигнахме успешно  до скалата наречена „Сфинкс”. Навсякъде около нея имаше многобройни барбонки от козите, търсили завет от студения неуморен вятър, който духаше постоянно там. След снимка за спомен на „Сфинкса”, правим такава и на връх  „Дено”. Накрая пристигнахме и до „Жълтите езера”. От високото съвсем ясно се открояваха пред нас, показвайки уникалната си красота с която Рила планина съвсем достойна се нареждаше, като първенец на Балканите. Доволни от необикновените приключения, тръгнахме по-пътеката към хижа Мусала. Успешно хванахме лифта за Боровец. Натрупаните впечатления от уникалната природна картина разкрила се пред нас, срещата с хора, животни и растения успя да остави траен отпечатък в нашите души! 

 В.СОФИН

Вето!

Искахте пари и ето:
Заповядайте президентско вето!
.......................
На митинг задоволил каприз
излязал нашенец с девиз:
"Цена свалете на ориз!"
..........................
Какъв достоен приз -
мъж пречупен от чеиз!
.........................
Докато изкачвах планината
подпрях безсилен канарата -
с труд удвоих борбата
на краката
огъващи се в колената!
...........................
Още съвсем млада,
пък хванала досада
от липсваща за разкрасяване помада!
.................
С упорита дневна демонстрация
най-после стигнали класация:
Кафе пили за компенсация!
..............
В кръчма алкохолен табиет
от жадно гърло е приет!
.................
Надъхан стар чичо
за гъби хукнал на Боричо!

Мусала!

Събрана цяла махала
на висока слънчева скала,
скандират вдигнали глава
в планината Рила: Мусала!
......................................
Студен приготвен чая -
гърло с хрипове отчая!
.....................
Чувствена наслада похот,
след присвоен успешно доход!
..........................
Узрял в сянката инат -
готов за ракията домат!
........................
Успешно до ранни зори
пламък любовен гори!
...........................
Вече чувствам края -
свърши алкохолната омая!
...................

Оптимизъм!

Било е оптимизъм -
българин драпал социализъм -
 до шия днес в капитализъм
доволен цъфнал катаклизъм!
.........................................
Съвсем спокоен
с живот охолен!
Недоволен, неспокоен-
с живот съвсем издоен.
............................
Модерен гребен оплеска -
красива дамска прическа!
...............................
С българския сложен табиет -
вървим в Европа все напред!
.....................
Учуден зяпнал в перископ -
в музей попаднал шоп,
на посещение със поп!
........................
Хитър поглед шари -
в близки дядови кошари,
храна търсят клошари!

.........................

Магията на думите!

Талантлив художник, посредством четката и боите създава чудеса. Цветове, изящество, красота. Думите също имат своя чар. Бих казал,че са необикновени. Една единствена точно казана дума, както се казва, заключена врата отваря. Може да предизвика любов, но също така и да улучи някого по-мазола и създаде катаклизъм. Събрани на куп, думите образуват изречения с които умният човек, показва култура и прави добро впечатление на други хора. Който има, както се казва – дар слово, посредством магията им може да омае слушателите си, до такава степен, че те са готови да го последват навсякъде. Умението да се изразява човек правилно, прави особено впечатление на останалите ,които нямат нужните качества и общуват с прости думи по-между си.  В повечето случаи, това се дължи на малкото книги прочетени от индивида. Казано по-точно без образование, не може да се усети силата на думите. Те помагат за обяснение в любов. Сгряват сърцата на майки и бащи, дядовци и баби. Облекчават сложния живот на хората. Нужно е да се знае, как да се използват правилно. Казани неподходящи думи създават напрежение и довеждат неизменно човек до конфликт. Интелигентния човек избягва лошите. Дори обиден, той отговаря уклончиво, без да наранява опонента си. Съвсем не от страх, а защото просто така е възпитан. Възпитанието на индивида води до правилното общуване с други хора. Обикновеният човек незапознат с магията на думите е учуден от многообразието, което притежава този който умее да ги управлява правилно според нуждата. Така стигаме до талантливият писател. Той борави, играе смело, по особен начин. С уникални изречения, успява да омагьоса други хора с цяла звездна плеяда от думи. Съчетани с неповторим стил те показват истински непреходен колорит, който радва добрия читател. А талантливия поет с точно казаната рима е истински майстор художник. С голяма любов, той успява да облече  стиховете си, с чар и красота, така че интелигентния читател в действителност, истински е омагьосан от силата на думите. Ако успеем да научим наизуст харесваното от нас с успех можем да покажем чувствата си. Любов, привързаност, желание! Без особената красота на думите, хората ще бъдат наистина бедни. Липсата на слова в даден човек води до затруднения. Той не може да разбере какво се е опитал да му каже другият. Дали се е пошегувал или в действителност е казал нещо обидно. Именно затова е нужно постоянно да обогатяваме езика си с много нови думи, които ще отворят благоприятно всички затворени пред нас врати. Познанието е сила! Който го притежава е богат човек. Обогатявайки се непрекъснато ние можем да качим върхове в кариерата си. Ще видим и усетим, толкова много неща, които ще изваят личността в нас. Индивида си е индивид! Но да си личност, ето това е трудното!  Истинският майстор на четката пресъздава по такъв начин картината си, че по-някога човек не може да разбере, какво точно е казано и показано в нарисуваното. Същото е и с думите. Написани с неповторим стил от твореца, предизвикват объркване, дори смайване от умелите съчетания в изречението. В училище доста често, учителят ни пита: „Какво е искал автора да каже с написаните думи?” Закодирани понякога, те объркват учениците, карайки ги да създават свои лични „бисери”, които предизвикват смях в четящите ги учители. И не само в тях! А с избрани подходящи думи стават хубави мелодични песни, които радват всички ни. Силата на словото е просто неповторима, непреходна! Магията е пълна!За да бъдем докоснати от красотата на думите е нужно да четем  книги. Само така ще усетим и разберем истински другите хора до нас. Ще лъснат лошите с фалшиви чувства.Ще  ни стане ясна картината на живота! А тя е такава, че просто без сладкото съчетание на думите бихме били просто едно голямо нищо!  

 В.СОФИН