Училищни трикове

Вие млад приятелю, сте щастлив ученик в десети клас.  Като такъв, сте успели да усвоите няколко трика в училище. С тяхна помощ изкарвате успешно добри оценки, които помагат на вашия бележник да се чувства комфортно и неангажиращо. Знаете много добре, че в училище има предмети, които според вас са скучни и ненужни за вашето образование. Именно за това, вие не обременявате главата си с глупости, които може само да ви объркат и дори променят хода на вашите мисли. И когато благосклонен към вас учителят реши да ви изпита на чина, а не вдига на дъската, където тебешира в ръката се топи от напрежение, вие облекчено въздъхвате и започвате шмекеруването си. Разтваряте безболезнено учебника на урока, който иска да чуе вашия учител и почвате да снасяте информация в ушите му. За момент всичко върви, като по вода. Внезапно, обаче учителят съзира огорчен погледа ви, който шари успешно в разтворения безболезнено учебник. Възмутен, той го затваря и повтаря, пак въпроса си за който вие разбира се,нямате отговор. Устата ви пресъхва. Започвате неизбежно да мънкате и повтаряте една и съща фраза. Чувствате се, като папагал тормозен с думи от стопанин. Същевременно вашият млад ястребов поглед не изпуска учителят от очи. Внезапно забелязвате, че той разсеяно поглежда през прозореца отвън. Веднага ловко се възползвате от този момент.  Без да губите и миг, отново разтваряте спасителят си, вашия учебник. Намирате безпрепятствено отговора на въпроса зададен от изпитващото лице, което разбира се е вашият разсеян учител и вече сте готов да му изпеете дори цялата информация по-ноти.  Най-после изпита, който се бе опитал да ви подчини, като личност е свършил. Учителят благосклонно ви нарежда да отпуснете, вече измореното си изправено до скоро тяло на чина и естествено поисква бележника ви. Ровите в чантата си и облекчен му го връчвате. Готово! Пише ви, точно четири! Доволен сте! Все пак не знаете нищо. Нито един негов урок, не е успял да обърка хода на мислите ви, тласкайки ги в друга погрешна посока, според вас.

Това добре! Но ето, че учителката по-физика внезапно е осенена също от идеята да изпита именно вас. Вие въобще не сте успял да прецените  подмолния и ход. Не знаете нищо от урока. Не сте го прочели, нито веднъж. Примирен се опитвате да и го кажете. Уви! Тя безцеремонно изтласква на дъската обляното от страх ваше тяло. Веднага го подлага без милост на смачкващи, ваша милост въпроси, за които нямате отговор. Все пак с вещата и учителска помощ и постоянното ви мънкане успявате учуден от себе си, да се задържите на дъската, цели тридесет минути. Най-после облекчено въздъхвате освободен и сядате на чина, вашия спасител. Отпускате  там, щастливо разтрепераните си колена. Подавате поискан от учителката бележника, само за да установите, че вътре се мъдри, не тройка, а чиста смущаваща ви двойка. Ядосан мислите за подхода на физичката, която успешно ви мъчи на дъската, половин час. Вие честно споделихте, че не знаете нищо. Но тя все пак с успех, ви преподаде друг урок. С хитрост ползва трик за който, вие изобщо не подозирахте,че може да съществува. Така е и в тотото. Не винаги се печели, но поне има надежда. Комбинациите в живота са същите. Не винаги успяват да се нагодят  в съгласие с нас, но когато това стане, сме щастливи. Така и вие изпитан приятелю. Вкарахте един гол, но следващия не успяхте да спасите. Всеки от нас ползва в живота трикове. Те са необходими за нашето оцеляване сред трудностите, които постоянно мъчат нашите търсещи щастие личности.

В.Софин

Изборна активност!

Събрани пред урна колективно,
на ръка с пари наивно,
пак ще гласуваме активно!
..................
По села и градове
всяка партия снове,
с пари за нови гласове!
.......................
Щом сведем примирено вратове
лъжеца стадото ще поведе,
в следващите трудни векове
към нови "светли" върхове!
..............................
Кандидат народен свестен
 от опонент хитър местен
бе силово с пари изместен!
..................
С остен добичето се управлява-
това камшикът обяснява,
на недоволната от народа ни, поява!
.....................
Освежили предизборно аксесоари-
почистили, стари градски писоари!
......................
В.СОФИН

Наздраве за любовта!

Когато вие приятелю, сте имали честта да стигнете възрастта от тридесет и пет години и все още, не сте успели да откриете половинката си, започвате да се притеснявате. Труден и невъзможен ви се вижда избора. Поредната мома с която сте се запознали, ви се вижда умна, но грозна. Преди нея, пък сте имали нещастието да бъдете с алкохоличка. На вас драги приятелю, явно не може да ви се угоди. Едната била прекалено висока за вас. Изглеждали сте, като джудже когато ходите с нея. За това и известно време, бяхте принуден да търпите подигравките на вашите, вече щастливо оженени приятели. А следващата, пък за ваш лош късмет се оказала толкова малка, миньонче, което до вас изглеждало, като дете. И когато най-после стигнете до правилния според вас избор, с момата от сънищата ви, тя ви отсвирва. Прави го не за друго, а защото и се виждате с остарели навици. Пък и вече не сте на двадесет. Започнали сте да се прошарвате. Косата ви белее. Дори започва да пада. Почти отчаян и примирен с мисълта за стария ерген вие излизате навън разхождайки се сам на лунна светлина. Тогава, ваша близка съседка, също стара мома ви среща на улицата и ви кани на среща. За миг онемявате от изненада, но после решавате, че все пак не е лошо да разходите краката си с нея. И ето ви, стиснал букет цветя, лично отбран или „приватизиран” от общинската градинка, вие чакате и тръпнете да се осъществи срещата. Уви! Съседката я няма! Това дългокосо и неразумно момиче, според вас е забравило за срещата. Съвсем изнервено, вие тъпчете, като гладен кон пред киното. Напред, назад и погледът ви все снове в часовника. Но това, изобщо не ви помага. Вече сте почти сигурен, че са ви вързали „тенекия”, или казано накратко са ви излъгали. Чувствате се, като голям шаран хванат със здрава примамка, който трепери безпомощно на въдицата. И когато, вече почти сте отчаяни и тръгвате, към къщи все още стиснал букета в ръка, срещате съседката. Без милост, вие искате обяснение за закъснението и. Тя ви поглежда дяволито, после ви се усмихва мило и ви заявява, че една дама, като нея има право да закъснее на първата си среща. Прави го не за друго а за да ви подложи на изпитание, като ухажор. Ако сте имали търпението да чакате, и все още сте тук, значи срещата ви, ще се окаже успешна. След тези нейни обяснения, вие смутено и подавате букета. Тя ви хваща здраво под ръка и ви замъква в близкото бистро, където си поръчвате кафе и се отдавате на сладки приказки за живота.  Едва тогава разбирате, че сте родени един за друг и естествено си организирате нова среща. За да  и покажете, че сте мъж който не трябва да се подценява а уважава, този път вие закъснявате. Съседката или вашата нова изгора ви пита, къде ходите блуждаещ в тълпата. На, което вие отговаряте, че сте искали на свой ред да изпитате търпението и, като целта ви е била не да я обидите, а да и докажете, че сте достоен мъж за нея. След срещата вие я изпращате до дома и, където на прага вместо вие да я целунете пръв и да се покажете като кавалер, тя ви се нахвърля жадно и впива лакомо устни във вашите. Изумен сте. Не знаете, как да реагирате, но все пак се предавате без бой безславно. И това е, защото сте усетили докосването на онези меки форми на които изложен истинския мъж не може да устои. Краката ви омекват предателски и аха да паднете, когато съседката ви внезапно ви оставя с думите:

-До скоро скъпи!

И тръшва вратата пред изненадания, ваш нос. Ето, че най-после след хиляди трудности и спънки в живота, вашият заспал до сега късмет се е събудил и проработил. Цели петнадесет години, вие сте търсили без успех щастието. А любовта се е оказала съвсем наблизо. На една ръка разстояние от вашия дом. Като се замисли човек, през живота ни който минава, като лента на филм, все търсим нещо. И най-вече любовта. Без нея просто не можем! А който твърди обратното е страхливец, не смеещ да вземе от живота всичко което му се полага.

На следващата среща, влюбените гълъбчета, двамата съседи, щом се видели и се обяснили в любов. Момичето изненадващо подвило крак пред тридесет и пет годишния ерген и с развълнуван от чувствата глас го попитало, дали той ще бъде любезен да я вземе за жена. Смутен и нерешителен съседа промълвил, че това решение  е много трудно за него, защото не бил подготвен още за това. Нямал годежен пръстен. Като чула обяснението му дамата на сърцето, съседката отново успяла да го изненада. Измъкнала от чантичката си златна халка и бързо я заклещила на пръста на все още дърпащия се мъж. И така решението било готово. То, ако жената не вземе работата в свои ръце днес, нищо няма да се получи. В съвременния свят в който живеем, все по често нежната половина на човечеството е тази, която умее и взима правилни решения, особено когато се касае за любов. Ролите са разменени. Мъжът все по често обременен от стреса в обществото, трудно се адаптира. Докато жената знае, как да оцелява и да пази личното си щастие. Все пак, да живее любовта! Важното е не друго, а че я има! И който я търси, няма начин да не я открие! Наздраве за любовта!

В.СОФИН

Малкият бунтар

Сякаш, беше вчера! От малък по-природа съм бунтар. Тих и скромен с инат огромен! Не търпях несправедливостите на живота и им се противопоставях доколкото можех. Бях в четвърти клас, когато караха моите още неукрепнали ръце да се трудят. Бе едва началото на октомври. Всяка година по-онова време бяхме принудени да ходим на бригада за събиране на картофи. Така да се каже, бяхме необходимата помощ в селското ни стопанство. Сутрин автобус взимаше празните кофи, които стискахме здраво в ръцете си и заедно с нашите детски тела с успех ги изплюваше на нивите с картофи. Те се намираха в местност с името „Ръжана", която бе близо до града ни. Там има една примамлива рекичка, която тогава криеше във водите си не малко речна риба. Кротушки, пискали, лишанки, та дори и мрени кротко шаваха в подмолите, необезпокоявани от никого. Изкушени ние децата се опитвахме да ги ловим с голи ръце. На мен това ми се удаваше, повече отколкото събирането на картофи, затова намислих вместо да се прибера, като всички други деца у дома си, да остана на риболов. За целта, дори примамих един мой съученик, да ми прави компания. Тихи, като уплашени мишки се скрихме в храсталаците, които изобилстваха близко до рекичката.Изчакахме автобуса да си замине, който на идване, бе изплюл с успех и втората смяна ученици.Със същата цел! Да опитат щастието си в труда! Усърдни с вещата помощ на учителите, те хукнаха нетърпеливо към нивата и заровиха ръце в картофената реколта. А аз и приятелят ми Стефчо, пъхнахме зажаднели ръце в рекичката и започнахме риболовното си приключение. Не щеш ли, нашите възторжени възгласи, бяха уловени от опитното ухо на заместник директорката на училището, която обикаляше тогава наблизо. Извика ни и попита, защо мързеливци, като нас не помагат в събирането на картофи, а се крият в храстите. Честно и отвърнахме, че вече сме вършили тази работа, защото сме от първата ранна смяна.  Като чу нашето изявление, другарката директорша почервеня от гняв. Пипна в силните си ръце, нашите нещастно щръкнали, детски уши. Те се предадоха без битка и бяха изтеглени съвсем жестоко. След това, без да се церемони с нас, ни заповяда с глас нетърпящ възражение да вървим при трудолюбивите и послушни деца да събираме картофи. С насълзени от обида очи ние, тръгнахме в оказаната посока. Обаче, щом се скрихме от погледа на другарката директорша, аз възроптах и накарах съученика  Стефчо да си вървим у дома.  Понеже съм убедителен, много скоро потеглихме пешком към Самоков по шосето, с вещата помощ на краката си. Когато стигнахме в града и до река Искър, отново бяхме обзети от риболовна треска. В ловките си ръце успешно хванахме няколко чоча /местна риба, приличаща на морско попче, но по-малка/ и след като умората най-после ни налегна, решихме да се приберем по-домовете си. Пък и наближаваше 18 часа вечерта. Уви! Видял рибата в моите ръцете, баща ми вместо да ме похвали, мен гордеещият се с улова си, без скрупули пипна моите нещастни уши и започна да ги дърпа. „ Какво им става на възрастните? Все ушите дърпат! Явно те са виновни, защото не слушат какво им се приказва!” –такива мисли минаха, тогава през главата ми преди да зарева от почувстваната несправедливост. И за в бъдеще, често изкушен ходех за риба, но се стараех да не разберат, родителите ми, защото бедните ми уши, отново щяха да бъдат подложени на жестоко изпитание. Това не значи, че не ги дърпаха от време на време. Все пак, нали по-природа съм бунтар!?

В.СОФИН  

Приятна дата

В месеца пристига осъзната
една приятна дата -
която дава ни заплата!
...................
Унищожил хубавия ден-
срещнат поредния кретен!
.................
В изборната надпревара,
ще спечели който дава-дара!
Бира, топла скара,
пари и разбира се извара,
за да почувства всеки кяра!
................
 С жена сръчен сътворил
танц с крака -кадрил!
.............
Без съвест чиста,
пак към изборната листа,
пълзи уверен - "глиста"!
.........................
Днес нашенеца протестира -
в прекалено тясната квартира
липсва мястото за бира!
..............
 Изпитание:
В изборната агитация -
изложени пари в пробация
за цялата ни гладна нация!
.........................
В.СОФИН

Депутатското меко кресло!

Когато вие, драги господине или госпожо, които сте преминали през кметското и директорско кресло решавате да влезете и в парламента, правите го, не за друго, а да почувствате работната атмосфера там.  С помощта на установеното за страната ни „гостоприемно ЕВРО”,  успявате на изборите. С неговата помощ  цъфвате, като пръв кандидат в предложената листа. Дори, ако ви се наложи сменявате партиите, като носна кърпичка. Целта ви е една, депутатско място на всяка цена. И когато наистина успеете, след толкова положен труд от ваша страна, вашите развълнувани крака с мерак пристъпват уверено в сградата на парламента. Заедно с други късметлии, като вас вие давате тържествено клетва, че ще работите за благото на родината и народа. Едва седнал в креслото си естествено забравяте за дадените обещания. Не го правите нарочно, а защото системата просто е такава. Щом вашето депутатско тяло потъне в нежната прегръдка на мекото кресло, ви обзема непреодолима дрямка. Тя идва, не от това, че снощи сте правил купон до късно през нощта, а от обилния обяд на който вашата винаги жадна уста с успех е глътнала две маркови  ракии. Но и никой не е виновен, че ораторът от трибуната на парламента приказва монотонно. От това ви хваща истинска скука.  Решавате смело да хвърлите  поглед във вестника, който сте взели рано сутринта. И това е разбира се, причината да потънете блажено в сън. В него, вашите уши дочуват, че ще има увеличение на депутатските заплати. И това не е всичко, защото разбирате, че и нови служебни коли, за ваше удобство ще бъдат отпуснати. В съзнанието ви което спи, пристигат и думи за предстоящи премии, които свикналите ви да взимат ръце, знае се, ще приемат с готовност. Внезапно обаче прекрасната картина от съня ви, бива грубо прекъсната. Вие сте сръчкан от колега депутат, който ви насърчава да гласувате. Нали за това сте в парламента? Понеже имате чувството, че не сте спал и не сте сънувал, вие давате охотно вот. Но за какво? Разбирате, че гласът ви, вашият депутатски глас е отишъл за някакъв неудобен вам закон, който ще бъде пречка за настоящия ваш бизнес. Успявате заедно с вода да преглътнете горчивия хап от вота. Ядосан сте на предалите ви ръце, които започват нервно да треперят. Излизате до лавката и ги наказвате с едно уиски. Почувствали топлината му ръцете ви спират протеста си. Връщате се в залата успокоен и се отпускате отново във вашето удобно меко депутатско кресло. Там отново блажено сън превзема натежалото ви тяло. И когато най- после заседанието свършва, и работния ден също, доволен скачате отпочинал за нови, нощни лудории. Утрешния ден отново, ще  поднесе, вам подобни емоции, но вие не мислите за това. Знаете, че вашето депутатско удобно кресло е там в залата на парламента. То търпеливо чака сутринта да дойде, за да поеме натежалото ваше тяло. Нежно креслото, ще ви приюти, като грижовна майка и ще изгони натрупания нощен стрес. Защото все пак да живееш, така на пълни обороти, не е лесно. А определено депутатската „професия” не изглежда лесна. Трябва умение, темперамент и разбира се много късмет. Истински късмет!

В.СОФИН

Куче бясно

Взри се вляво,погледни и в дясно,
за да ти стане ясно,
по-шосето тясно
идва, гладно - куче бясно!
 ..........................
Капят слънчеви лъчите сухи,
тихо цопват на мократа земя.
Мушкат се в тревите глухи,
 дори вятърът мърморещ онемя!
.................
Нейде в полето песен прозвуча,
комбайн гладен недоволно изръмжа.
Към нивата с жито избуча
 грабна я, не се сдържа!
...................
Не му липсва убеждение -
политик ловък с умение,
непоколебим, сръчен в разхищение!
--------------
С приготвената, вкусна скара
вдъхнал сита вяра -
на своя празник -юбиляра!
.................

В.СОФИН