Защо, "пчелите"оцеляват трудно в обществото ни!?

В създадената демократична атмосфера у нас се родиха, необезпокоявано: „дървояди”, „къртици”, „стършели”, безжалостни „оси” и разбира се „търтеи”! Последните, няма как да не се появят, щом има „пчели”.  Те са тези, които се мъчат да оцелеят. Да но как? Като "медът" им с тревога , гледан, постоянно е краден от сръчно ровещи земята „къртици”. Въоръжени с тесли и ножове, те успешно приватизират реколтата на трудещите се „пчели”. При това почти безнаказано.

„Дървоядите!” Вечно, гладните и нетърпящи възражение „дървояди!” Бръмчащи с железни остри зъби,  изгълтаха без жалост гората. Не само я опоскаха! „Дървоядите” я обезлистиха, като за красота оставиха, отрязани на места високо стърчащи пънове. След погрома,  разхвърляни навсякъде сега стърчат клони и тънки пречупени върхове, които правят преминаването невъзможно. Това е останало от някогашните, красиво залесени и гледани от „пчелите” дървета. И докато „търтеите” в държавата се чудят на явлението, горите бавно и мъчително остават в историята.

Жужащи, добре организирани „стършели”, дебнат нищо неподозиращите „пчели” и отмъкват безнаказано, почти всичкия им, събран с труд „мед”. Докато те са навън, излезли от кошера на работа, бръмчащите крадци се наговарят, къде да опоскат всичко. Понякога дори и без организация, защото чисто и просто и те са гладни. „Търтеите” са завзели всичко. Власт, пари, храна и влияние. Влияние, което най много касае трудолюбивите „пчели”, които почти нямат право на глас.

„Осите” са тези, които с жилата си успяват да отстранят всеки опонент изникнал пред тях. Някои го правят, за да оцелеят, като убиват с цел да вземат и последния случайно останал „мед” в джоба на „пчелата”. Други целящи се по високо се борят за правото да бъдат  „търтеи”. Някои успяват, защото все пак съдебната система тихо и кротко спи. Разгръща се уверено само тогава, когато трябва да се осъди неволно престъпила закона „пчела”.  В цялата тази създадена изкуствено система единствено добрите правещи, благата насекоми, нямат право на оплакване. Понякога когато все пак имаха  те, бяха посрещани с усмивка от търтеите, които ги оставяха сами да се оправят в живота.  Това  не е така при другите. „Дървоядите”, „къртиците”, „осите” и „стършелите”, могат, искат и получават обезщетения за да може да продължат безчинствата си в кошерите на „пчелите.” „Търтеите”, които управляват страната са безсилни да се справят с получената обстановка, защото трябва да спазват правата на човека, като го интегрират в обществото на „пчелите.” Да но в условията на лъжлива демокрация, единствено интегрирани и за собствена изгода се оказват малцинствата на „дървоядите”, „къртиците”, „стършелите” и „осите”. Намерили свой подход за оцеляване, неспазващи закона, те са онези паразити, които утре, като опоскат докрай нещастната държава, ще прелитнат гладни в съседните страни, където естествено, няма да са очаровани от тях. Затова се знае, че всички помощи са за тях, вредителите. Почти всички, защото „търтеите” са тези, които казват, кой да диша и кой не. Все пак избор има! Умните и нетърпящи тежкото си положение „пчели” отдавна излетяха в чужбина, където създадоха нови кошери. Но всички не могат да го направят нали? Нужно е „пчелите” у нас, да се събудят от зимния си сън, който ги обезличава.  Всяка наша „пчела” знае, е дала нещо на света. Затова естествено има право на по добър живот, в който, да няма вредители, а хора, които се обичат. Въпросът е дали „търтеите” искат това!? И докога, ще имат търпение пчелите!?

В.СОФИН 

"Паричка!"

В криза, спасява ме едничка,
храбра, умна и добричка
в джоба -сухата паричка!
......................
Някъде, където бях
в сън щастлив видях-
непринуден, детски смях!
.........................
Стратегия и политика -
да задържиш рогата в "бика"!
...................
Измъчван спя в "покой" -
под дюшек с пари безброй!
...............
Върви нашенец не мисли-
пък защо ли,
като друг ще го измисли!
---------------
Разбрал жаден от печалба -
черпен бил с бира, халба!
..........................
Днес с нагло превъзходство,
за нечие удобство-
света живее, пак в робство!
------------------
Злобата!
Днес оказва се, че модата,
не е в цитиране на одата,
а в ниско сведена, глава в угодата
на заобикаляща ни, неприятна -злобата!
.................
В.СОФИН

Балкански нрав!

Нашенецът е създал свои правила в държавата си. Единственото правило за него е че не спазва такова. Взима кредит без препятствия, като залага къщата си. Купува с него автомобил и се впуска скоростно, като джигит в приключения на пътя. За да не скучае, едната му ръка лежи на бедрото на младо момиче до него. Другата здраво стиска волана за да не избяга встрани колата. С показност взима завоите. В устата му намерила добро убежище, стърчи воняща цигара. С неприятния синкав дим, тя успешно опушва новия автомобил. И какво от това? Та нали колата е за удобство? Покрив над главата, дори става за любовно ложе! Докато тези мисли минават през главата на нашенеца, джиесема  в джоба му звънва с неприятен глас. Принуден е да остави на спокойствие коляното на момичето до него и вдига. Неприятен женски глас прозвучава заповедно.Това е съпругата, която му нарежда, какво да вземе за вечеря. С думите: „Знам скъпа, ще се справя!” –затваря притеснен. За да успокои нервната  трепереща ръка, той пак започва да мачка коляното на спътницата до него, която е успял да вземе на стоп. Почти си мислеше, че днес му е провървяло, докато жена му, не прекъсна идилията явила се благосклонно  в неговия мозък. В нея вече, той се виждаше доста смел спрямо стопаджийката. Уви! Трябваше да спре на дадения от нея адрес и да я остави да си върви. Все пак  беше изпратена от  покъртителен и съжаляващ  негов поглед.Животът е кратък! Човек трябва да умее да отбере, приятните неща срещани по пътя. Дали ще бъдат плодове, стопаджийки! Няма значение. Трябва само да се пази от закона на пътя, който изпразва джобовете с глоби. След тази случка нашенецът огладнял решава да, се храни вътре, в купето на топло.  Това го прави с цел, да  омазни  седалките и да заприличат на български. Без това, той знае, че такъв автомобил няма. Значи трябва да стане такъв. Много ясно, че това се постига с балкански нрав. И успява, защото дори слънчогледовите люспи, които плюе през прозореца на купето отвън при движение се връщат любовно при него. Това е така, защото вятър немирник отвън им помага. Пепелта от вонящата цигара също хвърчи свободна вътре, като седалките придобиват призрачен синкав вид. Понякога за разнообразие, дори жертвоготовни, влизат и горчат в очите. На бензиностанцията, докато зарежда колата с гориво, изхвърля все още димящия фас през прозореца и отскача до тоалетната, където прави куп поразии. Ако е ядосан на някого изкарва там нервите си, като троши всичко попаднало пред погледа.  Ако все още е неудовлетворен от действията си, разхвърля безогледно използваната тоалетна хартия. И ако това не му стига.  Вади отвертка от джоба си и смъква някоя брава от вратите там. Прави го защото така е свикнал, пък и всичко у нас е безбожно скъпо. А докато скучае вътре седнал в кабинката с химикал оставя спомен на вратата, като обикновено пише някоя хрумнала му глупост.  Когато  облекчен излиза отвън, отскача до близкия очакващ го с търпение, павилион.  От там взима закуска и безалкохолна бира. Добавя и кафе в менюто, за да не заспи, докато колата движи по шосето гумите си.  Но няма такава вероятност, защото повечето пътища в страната са толкова разбити, че трябва да е капнал от умора, за да го направи.  Потегля от бензиностанцията, като дъвче сандвича и отпива глътки от димящото все още кафе. Когато привърши с движението на челюстта си, с цел да се освободи от компанията на дразнещия отпадък го,изхвърля отвън, през прозореца на купето.  Немирен той се лепва за стъклото на возилото зад него, което за малко да изгуби контрол на пътя.  Шофьорът вътре не забравя да го благослови с „майка” и да надуе пронизително клаксона с недоволен глас. На него обаче, не му пука от нищо. „Много важно” –казва на глас и дори добавя: „Какво пък, толкова е станало?”

След изречените, небрежно думи, стига до кръстовище, на което се налага да чака светофара да светне благосклонно със зелена светлина. Голямата колона коли, от всякакъв вид и калибър пред него подсказва, че е в пиковия час. Естествено нашенецът няма никакво време за чакане, така че с добре премерено нахалство и хъс, успява да изпревари без ред, потока возила, като заема безпрепятствено част от разперените крила на зебрата пред него.  Най после светофарът премигва изморен в жълто и той потегля, без да чака зелената му светлина. Това хубаво! Лошото е друго. Когато стига пред дома си, някой когото не познава но с неговия хъс се е осмелил  да паркира пред гаража му. С невъздържани викове: „Простак! Кой ти даде книжка!”-и ред други епитети, смущаващи спокойствието на преминаващи пешком деца нашенеца търси с поглед шофьора. Такъв няма! Не може да си влезе и затова обикаля безцелно квартала, харчейки бензин, докато „говедото” паркирало пред  дома му, най после благоволи да се махне. Щом успее да вкара измореното возило в гаража си установява, че наистина работния му ден е свършил. Успокоен донякъде, докато чака съпругата, нашенецът налива в чашата ракия и се отпуска блажен пред телевизора не мислейки за нищо, единствено за пропуснатия шанс със срещнатата стопаджийка.

В.СОФИН 

Негово величество -алкохолът!

Всеки знае, че в малки, съвсем символични дози, алкохолът е полезен. Дори някои от нас го използват за разтривка при настинка. Това обаче, не е така, когато налеем гърлата си прекалено. Тогава в нас настъпват съществени промени. Тихия и почти незабележим човек, става звяр, а звярът, пък може да заспи успокоен. Шофьор погълнал алкохол, добива кураж на пътя и първото срещната дърво на завой, му го отнема. Лошото е че, други, които пътуват с любителя на концентрата, стават жертва на това. Най-добри приятели, когато са пили се хващат за гушите. Тогава се отпушват у всеки, скритите страсти. Някой точно тогава се сеща за не върнатите му пари в заем и хваща в ръце брадвата. Друг пък троши витрината на най-близкия магазин, за да се допие. Ученици, които често се съветват с алкохола, са постоянни гости на токсикологията в болницата. На работа с погълнат концентрат, човек може да се осакати за цял живот. Някои пък след доста обилен взет „съвет” от алкохола стават зли. Връхлитат на бой, без да може да мислят, защото пиенето разрушава ума. Други стават весели и се смеят, без да знаят защо. По чувствителните, пък ронят горещи сълзи, явно спомняйки си нещо тъжно. Или са респектирани от вече празната бутилка. Под влиянието на алкохола, падат моралните задръжки. Жени добиват кураж и се събличат на улицата. Мъжете също нарушават правилата, като безцеремонно се облекчават навсякъде. И разбира се това не е всичко! Когато негово величество спирта нахлуе във вените на човек, на мълчаливите езикът внезапно се развързва и започва да бълва глупости. На прекалено разговорливите обаче, не знам защо надебелява и започва да пелтечи нечленоразделно. Алкохолът, по такъв дяволски начин съветва, че изцяло променя настроението ни. Започваме неконтролируемо да бълваме огън и жупел срещу всеки и всичко, като дори не забравяме да споменем и политиката. След като започва често да ни дава „съвет” алкохолът, като подмолен елемент, превръща хората в животни. С него всичко става леко, ефирно. Забравят се за момент вересиите. Всички жени на мъжете им се виждат привлекателни и неустоими. Хитрецът му с хитрец алкохолът успява да промени мислите на всички ни. Когато рано сутрин изтрезнеем и главата боли, сякаш сме я удряли в стената искаме никога повече да не ползваме съвет от него. Хубаво! Но щом болката избяга и душите ни обременени от стресовото положение в страната, отново посягаме с ръка и пълним чашата с алкохол. Получава се омагьосан кръг. Успокоили нервите временно, пак се спускаме по нанадолнището. Спиртът с измама блъска всеки от нас към гибел. Не ни донася нищо хубаво. Да, но на някои, носи печалба. Изхранва ги. Също, като тютюна. Вреден! Да но и полезен. Използва се дори, като лекарство. И тук същия омагьосан кръг, без измъкване. Това разбира се е друга тема. А негово величество алкохола  шепне влюбено в ушите ни своите неустоимо сладки, приказки. Приканва ръцете към саморазправа, защото съседа, е паркирал неправилно автомобила си пред входната ни врата. Естествено, не устояваме и след взета целувка от алкохолния съветник се впускаме храбро в бой. За храна, пари може и да няма, но за тютюн и алкохол, човек винаги намира. Когато съветника превземе гънките на мозъка, ние оглупяваме. Започваме да крещим обиди, неизвестно към кого и защо. За да покажем преимущество, дори трошим безсмислено всичко изпречило се пред очите ни. Всичко, но не и не допитата бутилка със милия, алкохолен съветник. Когато той подсече успешно краката ни, ние падаме и чупим натежалата останала без мозък  глава. За това естествено е виновен алкохолът. След неговия „мъдър” съвет човек може да се разведе, а друг пък, ще се окаже неизвестно, как оженен, без дори да помни, защо се е получило така. Възможностите на негово величество алкохола са толкова големи, че той безпрепятствено  прониква в държавни учреждения, болници, банки, предприятия, казарми и не на последно място почти във всеки личен дом. Искаме или не, съветника се е превърнал в цар. Ние хората сме неговите крепостни, които нямат право да напускат царството му. Привързани здраво към алкохолния градус, за нас няма милост. Единствено акцизът е този опонент, който се бори със съветника. Но, разбира се е много слаб, защото тези които пишат законите са подчинени на царя. А щом са закрепостени, ще пият  и просто, ще си мълчат.  Срещу господаря, срещу алкохолния лош съветник, просто и в миналото и особено днес в стресовото ни общество, няма измъкване. Наздраве и все пак, умната в заобикалящото ни, всекидневно безумие!

В. Софин 

Ей шосето!

Ей шосето! Какво за него? Демокрация! Пуснало мазоли! Цялото напукано, с прорасла трева в гънките, то успешно се бори с дрямката на шофьора. Колата се тресе, като настинала по него и пречи на пътника да мисли за друго. За капак шосето е превзето от разхвърляни боклуци, които ведно с постоянно течащата безпрепятствено вода от спукани, всекидневно стари водопроводи, я правят почти непроходима. По средата и, никому ненужен изпъква в очите на шофьорите, цял и невредим захвърлен розов чехъл. Неговия другар дреме скрит в близката канавка. И там, прозира любопитна демокрацията! Навсякъде се валят „доволни”, съвсем свободни, празни пластмасови шишета, които правят компания на хартии от опаковки. Фасове, дори съвсем ръждясали без съдържание железни кутии от консерви, стоят безпомощно изоставени встрани от пътя и създават... Какво? Призрачен комфорт! Едва ли! В набиващия се в очите хаос, преминаващ чужденец се чуди, на многообразието царящо там. Дори „очарован” възкликва:

-И тия хора са в Европейския съюз? А дали са научени да спазват правила? Едва ли! –прави си той заключението и отминава отвратен. От всичко валящо се безгрижно по шосето и встрани от него става съвсем очевидно, че свободата, не „слободията” е пуснала дълбоки корени. Всеки спазва нещо! Какво! Неговия, неписан закон. Движи се по изпъкналите „вени” на старото шосе с максимална скорост. Изхвърля това, което му пречи през прозореца на автомобила си. Не спира на пешеходна пътека. Пък и защо? Пешеходците да спират, ако не искат да пострадат. Индивида днес е зает с личното си оцеляване. Той в действителност, не вижда по далеч от носа си, обременен от несигурността царяща в обществото ни. Единственото правило за него е, да бъде добре. С пари в джоба си, не мислещ и нехаещ. А нацията? „Майната и...!”, ще каже индивида с усмивка и ще прегази безнаказано пенсионер на пътя. След това ще добави, вярващ в правотата си: „Аз съм по важен от всичко!” А утре? Бъдещето? Какво, пък толкова! Има България! Няма я вече! Ще остане споменът, докато и той не избледнее...!