Дали си заслужава...?

Някъде –всеки някого предава!

Дали си заслужава...?

Любов към ближния, да се внушава!

Някой някъде прощава!

Дали си заслужава...?

У нас некадърник да се възвисява!

Някой някъде, чете обява!

Дали си заслужава...?

Друг да му я обяснява!

Лицемерен, някой някъде се появява!

Дали  си заслужава...?

Да бъде възвеличен с похвала!

Някой от чужбина,

някъде ни унижава!

Дали си заслужава...?

С политиката мижава,

живота често да се съкращава!

Някой някъде ни удивлява!

Дали си заслужава...?

Да му въздигнем, паметник за слава!

Някой някъде ни управлява!

Дали си заслужава...?

С десницата корава,

правосъдие криво да раздава!

Някой някъде се упражнява!

Дали си заслужава...?

С целенасочена измама здрава,

да лъже народа до забрава!

Някой някъде, без дърва се отоплява!

Дали си заслужава...?

С вино често да разгрява!

За работа някой рано става!

Дали си заслужава...?

За стотинки жълти, здраве да се дава!

Живота майка честно дала!

Дали си заслужава...?

Деца да страдат в нашата държава!

В.СОФИН

Военна тайна

Било през двадесети век. Някъде в края на 70-те години. Моят баща, който тогава имаше честта да бъде главен готвач, работеше като такъв, цивилен в едно поделение. Съвсем рядко го принуждаваха да ходи с войниците на поход. Но понякога така се стичали обстоятелствата, че се налагало той да замине. Така един път му се наложило да готви, някъде в Старозагорски окръг в една гора, където поделението правело учения. Походната кухня поддържана с внимание от баща ми по-цял ден приготвяла вкусни манджи за раздаващите се неуморно войници. Една вечер, когато успял да сготви по рано, решил, че  е крайно време да се отбие до близкото село, където да изпие една бира. Все пак всеки знае, „Загорката” и днес си я бива. Влязъл в кръчмата и си поръчал наливно от пенливото вещество. Докато отпивал бавно от бирата и се наслаждавал на вкуса и, погледът му любопитно се стрелкал сред присъстващите местни жители, които свободно пушели цигари и разговаряли по своите си, селски дела. Когато обаче ненадейно видели баща ми, разговорът внезапно замрял. Сред групата, която бистрела селската политика се намирал и кмета на селото, който излязъл веднага навън. През това време царяла тишина. Чувало се само дрънкане на чинии, чукането на чаши и наздравици. Разговор нямало. Внезапно кмета на селото влязъл в кръчмата придружен от човек на  тогавашните органи на реда. Милиционер, който днес разбира се е полицай. Поискали документите на баща ми, който обаче не ги носел в себе си. Питали го, откъде е, кой е. Нищо! Единствено ги срещнала усмивката на баща ми, който казал, че просто се е отбил да изпие една бира и с това разбира се, вярва че не пречи на никого. Да но хората чули този отговор, го помислили за шпионин, който души наоколо. Баща ми шпионин! Как пък не! Чудя им се, уж милиционерски хрътки, а не са надушили дрехите му че миришат на гозби. Значи е готвач. Да но, баща ми упорито отказвал да се легитимира и да съобщи в любопитните им селски уши, откъде е. Затова го арестували и тикнали, както се казва зад решетките. В гората помощник готвача, който получил нареждания от баща ми, разбрал, че става нещо. След като не се прибрал, рано сутринта, покрай походната кухня минал командира на поделението. Попитал защо закуската закъснява, и когато получил отговор, че липсва най важното лице за това, главния готвач, командира се втурнал с джипката към селото. Влязъл в кръчмата, където няколко ранобудни селяни закусвали, шкембе чорба. От тях разбрал, че завчера са арестували човек който мязал на шпионин и който в тогавашния момент търкал наровете в ареста на селската милиция. Командира естествено отскочил до мястото, където затворен чакал баща ми. След като поговорил с местната власт и успял да откопчи от затвора баща ми, развеселен командира го попитал, защо не е казал истината, та са го арестували. На което естествено той отговорил с въпрос:

-А военната тайна, другарю полковник?

-Вярно! Забравих за нея! –казал слисан командира. После добавил: -Ако не беше минал годините и беше по- млад веднага, ти слагах нашивки!

След тази похвала, естествено, която полковника споделил и с войниците, като пример баща ми бил оставен на спокойствие да върши готварските си умения. Така той, макар да бе цивилен успял да запази военната тайна, заради която преспал доброволно в ареста на милицията!

В.СОФИН 

Професия апаш

След като пристигнаха поканени, в демократично време, се появиха нови професии. Старите, които успяваха да изхранват, цял един народ умряха. Изчезнаха, заедно с приватизираните неправомерно заводи и фабрики. Появи се необезпокоявана измамата. Крадците станаха толкова много, че дори собствените деца, днес крадат без срам от родителите си. В тежкото време което сега настъпи, безпощадно се ширят безнаказано неразбирателство и подлост между хората. Времето и то „гадината” безскрупулно сипеше дъжд, който доведе до наводнения и човешко нещастие. Занаята апаш рязко разцъфтя и пусна безпрепятствено корени навсякъде в изтерзаната наша държава. Специално обучени млади хора, по цял ден пътуват с метрото и други обществени превозни средства. Очите на ловките постоянно шарят за жертви. Беззащитни стари хора. Деца. Обикновено едни от сръчните работяги стоят на спирките и чакат да пристигне превозното средство. И когато стане това и пътниците се втурнат  напред, бързайки да се качат, същите скромни ловки в ръцете люде, чевръсто пребъркват набелязаната жертва, като се блъскат в нея. По -наглите дори не се свенят и се извиняват. Сякаш това ще облекчи кражбата им. Други пък, които уж слизат на спирката, правят същото. Блъскат се в жертвата и палавата им ръчичка с лекота и ловкост освобождава пътника от кесията му.  Повечето от окрадените дори не усещат, какво става, защото хората днес ходят угрижени и приличат на лунатици. Притеснени са от немотията. Не виждат изход от тунела в който са влезли. Зомбирани погледи! Фалшиви, изкуствени усмивки! Лесна плячка за професионалиста апаш. По- умните с наглост ползват измамата за да се облагодетелстват безнаказано. Лъжат с дълги езици и доверчиви хората им вярват. Най често в жертва падат пенсионери, които по времето на социализма бяха учени на честност и днес не могат да разберат, защо ги мамят. Откъде се нароиха такива търтеи, които прибират и последното, което им е останало. Особено сръчни пък са тези които са  се специализирали в кражби по домовете. Издебват стопаните, когато излизат на работа или във ваканция и вършат пъкленото си дело. Безскрупулните апаши, дори не се свенят и нападат жертвата на улицата през деня. Скубят без жалост обеци, чанти и златни синджирчета и ловки краката им бързо ги отдалечават от обраните. Полицията честно се опитва да залавя престъпните елементи, които се ширят на въздух в страната ни. Но въпреки това, либерален закон ги освобождава. Всеки знае, че затворите бъкат от „кокошкари”. Става прекалено ясно, че като липсва работа и препитание за хората, за да оцеляват, някои индивиди се приспособяват. Също като въшки, появили се неизвестно как в косата на човек, тези със сръчните ръце постоянно се увеличават. Докато онези честните мрат и са без права в отечеството ни, особено любезно днес. Както и да го мислим, все се стига до въпроса, който постоянно си задаваме: Защо? Кому е нужно това? Трябва ли все народа, мнозинството да страда и се мъчи!  И съответно излиза на показ фразата: Докога?

В.Софин 

Просвета!

С ум в управляващи ръце, поета -
едва диша, мъчи се да крета,
угнетена българска просвета!
................................
Въпрос в мен по-някога възниква:
-Откъде се взе, плешивата ми "тиква!?
---------------------
Народ докаран до ерозия -
А някой, някъде се къпе в амброзия!
.........................
С движения, плавно шаваха,
народа хитро направляваха
и в чужбина с "ум" изкараха !
................................
Честно може да се види,
когато някой ни завиди-
 от уста, пълзят обиди!
------------------
Късметлия взел заплата -
изпила я безскрупулно колата!
....................
 Икономика:
С лесно спечелена от вота -

с цел да вдигна оборота,
харча последната банкнота!
..........
Когато празния корем скучае -
трябва всеки да се осъзнае -
да подскача, и не трае -
сгряваща, ракията ще го замае!
..............
В.СОФИН

Как мъжът и жената се срещнали на земята

Никой, така и не разбрал, откъде били дошли. Нямали спомени, кой ги бил сътворил и с каква цел. На планетата известна ни, като Марс живеели мъже, които били страшно самотни. Те не подозирали, че съществува любовта, защото между тях нямало жени. Всяка година, по-едно и също време на планетата им, се появявали, неизвестно откъде нови мъже. Те нямали никакъв спомен за предишния свой начин на живот. При внезапното си пробуждане, когато пристигали, били спускани от космоса в специални контейнери. Обикновено тогава, били точно на двадесет годишна възраст. Нямали понятие за раждането. За смъртта разбрали, когато един от тях на преклонна възраст починал. Докато мъжете на Марс се опитвали с голям труд, да подчинят  и обуздаят неприветливата за живеене планета, някъде на друга, с името Венера, близо до тяхната живеели само жени.  Те изобщо не подозирали за съществуването на индивиди, които се различавали коренно от тях. Също, като мъжете и те били спускани внезапно на планетата всяка година по едно и също време. Жените не знаели, дори не подозирали  за раждането, защото никога не били виждали деца. С трудолюбие и упоритост те водели битки с капризите на Венера. И мъжете и жените се стараели да оцеляват, но не знаели, защо и с каква мисия са били изпратени именно на тези две планети. Може би , щели да продължат живота си там, умиращи от скука, борещи се с природата и неподозиращи за любовта, ако внезапно Слънцето, което блестяло усмихнато през деня не решило да се разсърди. Марс внезапно започнал да изстива. Температурите до такава степен падали през деня, че станала невъзможно повече да живеят на планетата си. На съседната Венера, където жените също трудно оцелявали, се случило обратното. Градусите се покачили толкова много, че на слънце да се стои, станало убийствено. Било нужно, някой нещо да направи, за да не загинат хората. С мощни телескопи, които успели да направят и на Марс и на Венера, разбрали за зелената планета. Внезапно били осенени от чувството, че именно там се намира спасението. Благодарение на талантливи инженери, които създали космически кораб, всички -мъжете и жените се впуснали смело, към приключението, което щяло да им донесе нов живот. Интересното било, че и в двата идентични случая същата тази година, която се оказала последна за тях на тези две планети, повече не пристигнали други хора. Това било знак, че трябва да търсят спасението на друго място.  Здравите и най младите индивиди от хората, били избрани да продължат пътя си, към неизвестната зелена планета. Никой, нито от жените и мъжете не знаели, какво им крои бъдещето, но въпреки това се впуснали смело напред.  Донякъде със страх от неизвестното, донякъде със съжаление тръгнали, защото много спомени останали да блещукат на изоставените им планети, които доскоро били техен дом, който години наред сгрявал сърцата им. Мъжете успели да пристигнат първи. Когато краката им стъпили на Земята, защото тава била тя, те били очаровани от нея. Толкова разнообразен живот кипял там. Безброй растения и животни, които  липсвали на Марс. Докато се лутали омаяни из горите, полята и покрай реките, мъжете търсили място където да се заселят. Внезапно срещнали жените, които също успешно, били пристигнали от Венера. Те също безкрайно се влюбили в Земята, която им предложила безброй дъхави цветя, пърхащи цветни пеперуди и птици, които омайвали околността с различни чуруликания и звуци, които сякаш им подсказвали, че това е раят. Удивени от среща със себеподобни, двата различни индивида, мъжът и жената, били привлечени един от друг. Така внезапно бликнала любовта между половете, която дотогава не била известна. След като се появило в сърцата на мъжете и жените сближаващото чувство, те решили, че трябва да живеят съвместно. Изобщо не се колебали, а заедно и с много труд, успели да построят първия си град. Всеки мъж се сдобил с жена и всяка жена с мъж. Отначало никой не подозирал изобщо, защо е станало именно така. Когато видели ,че животните също били разделени като тях, те разбрали ,че живота е устроен така. Докато се учели от другите живи същества на планетата Земя, мъжът и жената познали секса. Отначало не били очаровани! Но с времето свикнали. А когато се родили първите им деца, те разбрали, че така, са създали семейството. Скрепен бил навеки съюза, между жената и мъжа. Именно децата ги обединявали и карали сърцата им да преливат от топли чувства. Не знаели, защо се е случило именно така. Нямали понятие, кой ги е създал и защо? Но разбрали, че са създадени един за друг и трябва съвместно да живеят. Докато Слънцето игриво надничало в очите им и галело с топлина косите им, хората били внезапно осенени от идеята, че именно, то е виновно... Виновно за да се срещнат. Това ги правело щастливи. Все пак били учудени, защо било нужно, това да се случи и защо необходимо, преди да се срещнат, всеки от тях да живее сам, неподозиращ за другия пол. Нямали отговор и за това, кой бил този, който всяка година правел опити, като ги спускал самостоятелно на необитаеми и трудни за оцеляване планети. Един ден, внезапно видели изгрева на слънцето над морето. Виждайки животворните му лъчи да обхващат простора, хората разбрали, че именно, то е виновника за тяхната среща. Така навярно, се появил първия човешки Бог –Слънцето. То целенасочено, ги прогонило от трудните за живеене планети, за да ги събере на Земята. Когато се срещнали за първи път, жените и мъжете, именно Слънцето предизвикало чувства и любов в тях.  Заслужавало да бъде Бог, защото давало, светлина и живот на всички същества, растения, хора и животни. А всеки знае, че земния път е създаден и начертан от Господ.

Дали всичко това се е случило по този необикновен начин, никой не знае. Единствено може би Слънцето, има някакъв отговор. Но не иска да ни каже, само ни гледа отгоре, усмихва ни се и сгрява с лъчите си. Създава чувства и прави света красив и привлекателен по –един неповторим, особен начин!

В.СОФИН 

Вместо песен

Оцеляваме бавно, оцеляваме бавно, неусетно почти!

Много видимо – ние /мнозинството/ по-невидимо те! /политическата върхушка/

Защо ли така?

Изчезваме бързо, изчезваме бързо, топим се почти!

Съвсем видимо ние, по невидимо, те!

Гладуваме често! Гладуваме често, с празен стомах, сме почти!

Много видимо ние, по невидимо те!

Защо ли така?

Честно се трудим, честно се трудим, останали, без сили почти!

Много видимо ние, по невидимо те!

Защо ли така?

Заплати не вземаме често! Заплати не вземаме често, без пари сме почти!

Много видимо ние, по невидимо те!

Защо ли така?

Парите си харчим! Парите си харчим, за хляба почти!

Много видимо ние, по невидимо те!

Защо ли така?

Гласуваме често! Гласуваме често, за едни лица и същи почти!

Много видимо ние, по невидимо те!

Защо ли така!

Избяга ни здравето! Избяга ни здравето, съвсем бързо почти!

Много видимо, нашето, по невидимо тяхното!

Защо ли така!

Някога бяхме България, сега сме слуги, дори във Швейцария!

Защо ли? Защо ли така?

Често се питаме! Често се питаме, недоволно сумтейки: -Докога?

В.СОФИН 

Какво е човешко и какво не

Казват –човешко било да ни бият, нечовешко да се защитим.

Твърдят –човешко било да се създадат наркомани в страната ни, но е нечовешко да ги лишаваме от дрога, защото нямали пари.

Казват –човешко било да не получаваме навреме заплати, въпреки, че работим съвестно. Нечовешко е да си я искаме, точно на време.

Човешко било да се ползват деца и жени за камикадзета, но е нечовешко да го правят тези, които са дали, тази налудничава идея.

Казват-човешко било, да мразим ближния. Нечовешко обаче е да се научим, да обичаме себеподобните си.

Твърдят –човешко било да се къпем в много пари. Нечовешко, да ни питат, как сме ги придобили.

Човешко било, да оставим децата си у дома, вместо да ги мъчим да ходят на училище, но нечовешко е да се научат там на дисциплина, трудолюбие и уважение към  възрастните.

Казват-човешко било, да се извършват престъпления, нечовешко обаче е да се вкарват виновниците за неправомерните им, деяния в затвора.

Твърдят-човешко било хората да карат пияни коли, но нечовешко е да ги глобяват за това.

Човешко било, да дадат някому надежда, нечовешко, да му върнат лъжливо вярата.

Казват –човешко било, да се управлява по-демократично гласувани закони, нечовешко е обаче, да ни съдят по тях, въпреки доказаната в съда вина.

Твърдят –човешко било, да сме постоянно гладни. Нечовешко, да сме прекалено сити и задоволени отвсякъде.

Човешко било, да сме вечно вкиснати и намръщени, нечовешко е обаче, да се усмихваме, когато сме щастливи.

Казват –човешко било, да живеем в корумпирана държава. Нечовешко -да вземем „дарени”, белязани банкноти на ръка.

Твърдят –човешко било, здравеопазването, да е платено. Нечовешко е обаче, да те лекуват, щом нямаш пари.

Човешко било, да има култура в държавата ни. Нечовешко- когато някой друг го прави за пари.

Казват –човешко било да ударим ближния си. Нечовешко, той да ни отвърне със същото.

Твърдят –човешко било да живеем в размирна държава. Нечовешко, да сме в мир с другите религии.

Човешко било, да ни обиждат. Нечовешко да отвърнем със същото.

Казват –човешко било, да живеем в страна на абсурда. Нечовешко е обаче, да искаме и търсим, някакви лични права.

Единственото право, което се твърди че го има, е да се мълчи и да се търпи, докато гроба черен се отвори за роба. Защото казват, човешко било, да се иска свобода, но нечовешко е, да се получи!

В.СОФИН