понеделник, 10 август 2015 г.

На маратон в Рила



Месец преди маратона всички кандидати за участие, тръпнат от желание да раздвижат краката си, за да им докажат, че са наистина бързи.  Но когато състезателят застане на старта, често бива обзет от червея на съмнението.Колебае се дали да пусне тялото на свобода и да го изтощи неимоверно или пък да направи най-лесното, просто да се откаже. Но ето, че вече е платил таксата за участие и заедно с други таланти като него е застанал на старта. Месец преди да се впусне в тази авантюра е тренирал редовно до пълно изтощение всекидневно. Естествено е да си мисли, че е най-добре подготвеният. Затова вярва, че му се полага по-право първото място, което ще докаже на невярващите, че е успял да направи рекорд, който хората дълго ще помнят.
Но когато маратонското бягане на 21 километра се окаже планинско и наклонът на краката особено труден, тогава не стига само желанието. Дори и подготвен отлично състезател може да се откаже. Някои от по -разумните го правят точно преди тръгване и си спестяват усилията, да не им стига въздуха по -време на състезанието. Други неподготвени добре, рухват внезапно нечакано, дори за тях. Но истинските волеви бегачи, калени в многобройни състезания и преживели хиляди спортни битки по различни маршрути, поемат по трасето с усмивка. Много скоро обаче щастливата им физиономия се скрива, защото езикът изморен от жажда, кара състезателя да търси вода.  Челото, гърба и всичко по-него, лепне от появила се злорадо пот, която се стича, капе небрежно по пистата и я прави особено хлъзгава. Изморени участници в планинското бягане, често стават жертва на нея и падат като презрели круши. Показали инат обаче,  те бързо се изправят, поемат въздух като за последно и отново скачат напред по-пътя към славата, като преодоляват успешно малки потоци, камъни, дървета и много други препятствия. Лоша шега обаче изиграва наклона нагоре към върха на планината. Той не може да бъде подминат и участниците се задъхват неимоверно. Някои от по- емоционалните, почват да хълцат в труден опит да поемат от редкия свеж въздух,в който орлите се чувстват така свободни. Други пък, са със сълзи на очите, огън от болки в петите от остри камъни, които сякаш стоят нарочно небрежно порасли тъкмо на трасето за бягане. Краката реват. Тялото плаче, обзето от пот. Главата чука от болка, но мисълта на спортиста е ясна. Победата е така близо, почти може да се докосне, но е нужно още едно усилие, последно до върха на Мусала. Трябва да се изстрада, да се хване, заедно с медала. Иначе казано, защо толкова усилия и пот да се полагат за да се строшат краката от бягане в планината, ако там на върха не стои първото място. Лесно е да се каже и напише, но съвсем трудно да се осъществи.
И ето финалът очертан с лента в бяло и червено лежи пред упорития бегач, който пък изобщо не подозира за него. Пресича го и продължава напред  сащисан от жегата или със сигурност, умората. Не чува думата на съдията, който вече е засякъл времето на пробега му и скромно му казва да спре. Уви! Ушите на атакуващия славата са отказали. Когато най-после състезателят се опомня, той се вижда вече извън трасето, потеглил безславно към хижа Грънчар. Това естествено спира устрема му и го връща отново на върха. Най-после търсещи очите му съзират лентата лежаща скромно пред прага на наблюдателницата на Мусала. Ядосан донякъде състезателят обвинява съдията, който вече отдавна е засякъл времето на пробега му, че не го е спрял навреме.
-Трябваше да  ми изкрещиш! В тая навалица изобщо не видях финала.
После успокоен донякъде пита:
-Водичка има ли? Нали това е подкрепителния пункт?
Наливат му в пластмасова чашка за кафе, която изморения от пробега участник, изпива бавно на малки глътки, наслаждавайки се изцяло на свежестта на водата. След като благодари за утоляването на жаждата, състезателят тръгва бавно надолу по-пътя, където го чака почетната стълбичка. Но това е, ако все пак е успял да се справи по-добре от конкуренцията дишаща прах отзад зад петите му. Или казано, ако е преборил времето. А всеки знае, че то трудно се дава, особено ако състезателят е все още много млад и неопитен.
Някои от по-опитните бегачи, дори си водят домашния любимец, кучето, което изплезило от зор език ги следва без да мърмори, лае и недоволства, чак до финала. Но знае се, на него няма да му дадат медал, просто не защото не е заслужило а защото, не е човек. Все пак маратона е само и единствено създаден за хора. И това, ако не е дискриминация. Уж животните имали права, а се оказва, че нямат. Може би някога на друг маратон първо, ще наградят нестандартните бегачи, като кучето следвало безрезервно с вяра стопанина си чак до финала. Домашните любимци, все пак са винаги до нас и имат място под слънцето, защото са част от майката земя, която с радост храни всяко живо същество!
 Накрая казано честно, браво заслужават всички, решили да покажат силата на петите си, и неукротимия български дух, който все още е тук, устоял на напъните на времето, което упорито често играе по-нервите на всички нас.
В.СОФИН  

Хипократовата клетва



           Един чешит от близко село, отишъл по-спешност на лекар.
-Я да видим!- прозвучал любопитен гласът на доктора.
-Шчо ке гледаш докторе? Нали стоим пред тебе, цел? Видиш ме! Кажи шчо ми !?
-Я отвори, отвори…!
Селския чешит помислил че преглеждащият го лекар иска да му отвори шише с ракия и затова казал:
-Не носим докторе! Свърши пущината! Изпихме я до капка с жената… Нема как да ти отворим последната бутилка. Обещал съм я на свато. Он има трактор и ке ми изоре нивата за картофо. Да не копам на ръка с лизгаро…
-Абе! Не ти ща ракията. Отвори уста и кажи буквата –„А”!
-Ба! –отронил частица  на протест чешита.
-Не ба! Кажи „А”!-настоял леко изнервен преглеждащия.
-Ба-а!—пак избучал селския упорит шоп. –Ти ке ми кажеш, шчо да реча!
-Ама нали трябва да надзърна в гърлото ви господине!?
-Шчо ке му гледаш! Гърло като гърло. Сичко пие, само не бензин! Я пиши сега, една рецепта за кашлица и дай десет дена болнични. Оти да знаеш требат ми. Ке косим сено за стоката, а от работата пуста да остане, огън да я гори , не ме пусная  отпуска.
-А-а-а! не може!
-Оти да не може бе? На съседо Гено му даде двайсе дена, а на мене десет не даваш?
-Ама той беше наистина болен! –възпротивил се доктора.
-Да бе! Гено и болен. За тояга плаче он. Напил се беше като казак у селската кръчма. Като си пошел за дома, се лизнал пред домо си и се контузил. Да не пие като смок, като не мое да си носи гръбо. Кой му е крив? Значи така докторе? Не даваш а?
-Не мога. Това е в разрез с професията ми на практикуващ лекар…
-Па нали си дал клетва бе? –прекъснал го  недоволен чешита. –Забравих само как се викаше…?
-Хипократовата! –внесъл разяснение в мозъка на селсото момче лекаря.
-Да така май и викаха. Уж си я дал, па не даваш болнични? Оти си станал доктор тогава бе?
-Тая професия ми харесваше, за това.-уточнил становището си угрижен лекаря.
-Оно и на мене, по ми аресваше комшийката Мара, но нея Гено я излъга. Сега се мачим с куцата Пена. Ама нейсе… Да не те занимавам с глупости.  Я по добре ми кажи, колко искаш?
-Какво колко? –озадачил се за момент неразбрал нещо лекаря.
-Колко пари искаш та да ми пуснеш болничен…?
-А ма…! –опитал да откаже докторът, но млъкнал внезапно, когато невярващи очите му съзрели излизащата с лекота петдесетолевка от кесията на чешита.
-Айде! Пиши! –подканил го шопът. –Оти ливадите, мене чекат!
И без да чака подкана и да се колебае дори за момент, с премерено движение чешита мушнал парите в горния джоб на престилката на доктора.
-Така кажи бе! – казал лекаря, който добил внезапно впечатление от жеста на клиента си. –Ето! Пиша веднага двайсет дни и след тях, после пак да дойдеш на контролен преглед! Така добре ли е?
-Добре е, ама за тебе. Оти петдесетолевката, моята де, се скри у твоя джеп. Ама нейсе… Както и да е! За мене беше важно да окосим ливадите, па после ке му мислим. А сега, остани со с здраве! – прозвучали прощално в ушите на доктора, последните изречени думи на селския чешит, който наложил с ръце каскета на изпотената си от зор глава. Взел подписания болничен лист и като пропуснал излишната рецепта за кашлица, припнал към село, където ливадите чакали само него и режещата му работна коса.
В.СОФИН 

петък, 7 август 2015 г.

Автомобил- "Малко пил"!

Добър шофьор бил
с високоскоростния автомобил
страх у себе си надвил,
на пътя внезапно се разбил
защото казват -"малко пил!"
..................................
Нощем често му се чудя -
как в сън достойнство мъжко будя!
.........................
Демографският срив се наблюдава,
защото у нас не се съзнава
кой тарикат го управлява!
..................
В живота, едно не проумях
дали от  паника и страх
така бързо остарях -
но вътрешно съм млад, не побелях!
................................
Мисля често, колко е "Крилат"-
от бомба ползван атом за цитат!
..............................
В.СОФИН

вторник, 4 август 2015 г.

Какво искаш...?


Учуден двадесет годишен син попитал по джиесема майка си, която в момента била с баща му на планината:
-Какво правите горе в тая пълна скука? Нямате телевизия, липсва ви интернета!
-Майката отвърнала, че диша чист въздух и релаксира, но бащата който бил майтапчия отвърнал:
-Ти синко какво мислиш, че правим? Казвай, какво искаш!? Братче или сестра, която да ти казва батко и да се усмихва сладко и на татко...!?