Това
пърхащо с мигли красиво същество! Тия изписани с туш примигващи разноцветни
очи! Тая сладка уста, криеща бисерни зъби! Този внезапен галещ дъх идващ, като
повей от цъфнала градина! Дългата кестенява, черна или руса коса, ухаеща на
горски цветя! Бялата алабастрова шия, мамеща погледа! Гърдите, две гълъбчета,
скрити срамежливо под дрехата, напиращи да изскочат на въздух! Талията, тънка,
аха да се скърши, но все пак стояща непоколебимо с достойнство, предизвиквайки
въздишки на възхищение! И онази походка, която, като изворна вода, изпълва
цялото пространство и ума, като успешно пречи на другите неща да изпъкнат! А и
раменете…! Раменете голи, щедро изложени на мъжкия вторачен поглед, мамят с
изящна бяла, фина красота и предизвикват истинско объркване с някоя от
изумително разбиващите бенки. Блестяща изпълваща изцяло картината пред нас,
като богиня,застанала уверено стои на нежните крачка, не случайно „Тя”!
Цялото това
богатство... Всичкия този, убийствен разкош, притежава жената…
Но, ако Вие
бедни приятелю, който все още не сте попадали в нежния плен и дишате свободно
наслаждавайки се на въздуха, трябва да знаете едно. Красотата е хубава, но
често пъти измамна. Ще попитате, защо? Защото съществото пърхащо с мигли, като
пеперуда с крила и омайващо главата Ви е способно да вкара свободата, вашата
неприкосновена свобода в капана на брака. Ще кажете, че в това няма нищо лошо. Всеки мъж търси половинка и се жени. Така е!
Но веднъж паднали в мрежата и, колкото и ефирно да изглежда, тя Ви стиска толкова здраво, че дори се
задушавате понякога. Едва дочула вашето мрънкащо „Да!”, жената, скъпата взима
нещата в свои ръце. Довчера сте били
небрежен към облеклото си, прическата ужасна, а и брадата Ви била, сводно
дишаща. Нея бръснехте, едва когато се опитваше да влезе с досада в устата Ви
по-време на хранене. Тогава времето, вашето бе ангажирано с други неща, като
четене на книги, сбирка и напиване с приятели. Да обаче днес Вие бедни приятелю
сте принуден да играете по-правилата измислени от половинката до вас.
И ето ви,
стегнат, лъснат, бръснат и освежен с одеколон, случайно срещате на улицата
приятел, който Ви подминава, като пътно флагче, защото просто не е познал вашата
нова визия. До толкова сте се изменили, че дори отказвате категорично да пиете
кафе или бира с друг познат. Казвате, че времето бърза и е скъпоценно. Работата
вкъщи, Вас чака. Прибирате се у дома и наистина се оказва така. Естествено, се
стараете да угодите на нежното същество като изпълнявате жертвоготовно всяко
нейно нареждане. Ако сте инат и откажете, под предлог, че ще гледате любимия мач
по-телевизора, като нищо ще Ви сполети нещастие. Ще се окажете прогонен в
коридора, където ще спите на окъсания от домашната котка стар диван, като за
момент ще трябва да забравите топлото брачно легло. За целувки със съществото
просто забравете! Все пак ако Ви се приискат, по-добре си купете заместител от
сладкарницата. Защото приятелю драг, няма да Ви огрее…
Така че, именно тогава, без изобщо да се
усетите, ставате роб на двете дяволити очи, които ронят изкусително сълзи, на
сладката уста в която скрито дремят бисерните зъби, и която ви крещи
безжалостно, че не я обичате повече, защото вместо в нея, зяпате в това
бездушно същество компютъра, измислен да разделя…
Понеже сте
мекосърдечен и не искате да виждате отново такива сцени, достойно изиграни от
добър артист театър, Вие се примирявате.
Когато идват у
вас такива приятели на които сте обещали, че ще ходите заедно на мач, отказвате
под-предлог, че едва ли ще ви стигне времето. Пък и се чувствате също като
съществото с лебедова шия, до Вас неразположен…
За
доказателство, кашляте в шепи и сълзи внезапно от напън бликват изкусно от
очите Ви. Вашите очи, които не виждат по-далече от милото съществото до него. Клатещи
глави угрижено приятелите си отвиват, като никога повече не надникват в
семейното Ви гнездо. Така повече изобщо, не ходите на футбол. Ако все пак някъде,
трябва да се отива, то е заедно и плътно с
пърхащото изящно мигли същество. Естествено е то да ви замъкне
принудително пременен в стягащ костюм на театър, опера или балет. Там Вие се
отегчавате до смърт и често пъти, дори заспивате. Вашето лошо поведение, което
е изложено на показ и пред други очи, приканва приказното същество до Вас, към
сериозни действия. За наказание като се приберете вкъщи сте подложен на глад и
за да не умрете от него, скрито гризете, като щастлива мишка, намерена коричка, открадната умело от
паничката на домашната котка.
Оказва се, че в
определен момент не издържате цялото това напрежение и избухвате нервно, като
паралитичен газ. Вместо това да подейства изтрезняващо на съществото до Вас, то
пуска в ход, своите нежни пипала, ръцете. Милва Ви гали и нарича, недоволно
котараче, което мърка за щяло и нещяло. Ако се окажете слаб и се предадете,
отново ще бъдете подложен на манипулация, всяка от които все повече и повече
обсебващи изцяло душата Ви.
Ако пък,
намерите сили и възроптаете, може и да поискате свободата. Вашата не задушаваща
и изпълваща с възторг гърдите Ви свобода. Щом успеете да я вземете, се оказвате на улицата. Гол като пушка се
лутате гладен и неумит като клошар. Умен
адвокат успешно е взел всичко ваше, или общо, придобито по-време на брака Ви.
Точно тогава,
когато вече мислите, че сте се отървали и правите опит да стъпите пак, уверено
на крака, се оказва, че съществото което бе пленило вашето сърце и тяло,
пленява и бъдещите Ви постъпления в кесията. Двете деца, които сте създали и
които все още са малолетни, крещят заедно с майка им за издръжка. Тя идва,
както винаги с помощта на добрия адвокат, а вие сте изцяло разорен.
Изнервен докрай,
проклинате съдбата си, която Ви бе събрала с нежното същество. Заклевате се в
Бог, че никога, ама никога повече няма, да попадате в мрежата, ефирно но
здраво, изплетена от жената. Известно време се лутате, като муха без глава. Но
ето че на хоризонта пред Вас изплува внезапно, друго прекрасно същество. Бързо
обсебен от него, забравяте клетвите си. Омаян останал без дъх от възхищение,
изцяло подчинен Вие се втурвате в нова връзка.
На любовта не
може да се устои! Все пак човешкото сърце, не е от камък. В тялото гори огън,
който единствено може да се угаси в двете пленителни очи, сладката уста с
бисерни зъби, дългата ароматна коса и крехката, но изключително издръжлива
снага на една хубава жена.
Вие като мъж,
приятелю, право на мнение нямате. Избор също. Така че, вдигнали бялото знаме се
предавате.
И това е така, защото светът е тъй устроен. Изгаряме в красотата на две хубави очи, които
пърхат и ни мамят, но поне го правят, изумително и необикновено изкусително!
Оказва се, че всичко е магия! Химия в която два свързващи
компонента се привличат и отблъскват, но все пак не могат един без други. Защото
това е нещото, маята, която крепи света. Единствена и непобедима тя и винаги
силна „ЛЮБОВТА”!
В.СОФИН
До вечно
любопитните уши на комшийката Мария стигнали думите на съседа, който вършел
нещо в гаража си.
