Отворих очите...!

 
-Отворих очите на една жена...-жалва се един мъж на приятел.
-Как така ги отвори?
-Видя ме с друга...
-И какво толкова е станало?
-Стана, защото бях с жена ми!
-А отворената...?
-Беше любовницата на, която бях обещал женитба!
В.Софин

Котешки очи

     Докато вечерта смирено се опитваше да надзърне в ирисите ми, друг някой по бърз, надникна в тях. Забързан за вкъщи не осъзнах какво ставаше именно в тоя миг.

Когато се прибрах у дома ме обзе тревога. Изпълзя в тялото ми обилна пот. Уплашен донякъде, глътнах аспирин за облекчение. Такова обаче нямаше...

През нощта заспивах, събуждах се и не проумявах, какво ставаше в душата ми.

„Дали пък наистина не бях болен?“ –мина почти изплашена мисъл в главата ми.

Отдавна  не се бях чувствал така, трескав.

 Предал се извиках за помощ баща ми, който спеше в семейното ложе, безгрижно до майка ми в тази зимна студена нощ. Молбата ми беше да измери телесната ми температура, която според мен се покачваше стремително, всеки час. Все пак горях целият. Страните ми аленееха. Очите ми, предали се пускаха топли сълзи.

Да но термометърът, който влезе в ролята си на помагащ, отказваше да ме изкара болен Нищо ми нямаше! Или почти нищо...

Внезапно от нейде повя мисъл. Прогледнах!

Снощи!

Докато вечерта смирено се опитваше с любопитство да надникне в очите ми друг ги беше изпреварил и надзърнал в синьото на душата ми...

На изхода от магазина почти се бях сблъскал на вратата на излизане с две котешки очи. Зелените им отблясъци бяха хвърлили смут в сърцето ми. Температурата, която мислех, че имам се оказа с една дума: „ЛЮБОВ“.

    Младо красиво момиче облечено в рокля на принцеса ме беше погледнало с дивия копнеж на двете си невероятно зелени, котешки очи, които ме бяха поставили в смут. Любов, която в зимната припадаща вечер се оказваше, от пръв поглед.

В.Софин 

Светлина в душата

    Отначало трудно се забелязваше. После се появи във вид на малка бяла точица. След известно време се уголеми. Светна! Истинска светулка в черното на мрака!

Все пак това явяване беше малко. Прекалено мъничко за да го забележат хората.

Но светулката не се отказа. Лека полека тя превзе първата си махала. Неуверения и полет укрепна и след няколко години светулката навлезе и в други улици.

Нощем учудени звездите се удивляваха като виждаха светлината от Земята, която гонеше, преследваше упорито, мрака на душата. Слънцето осмелило се да докосне сутрин върховете и надникне в най близкия град също откровено се чудеше...

А напредък имаше...!

Градовете все повече засияваха. Селата също откровено отворили очи, мигаха приветливо. Нещо ставаше!? Но какво?

Явно не с измитането сутрин на улиците, по които често имаше боклук и продължаваше да има! Осветлението заменено от старите фенери с електрическо също не даваше отговор.

Но имаше някаква светулка, която караше градът да диша. И не само! Караше хората да мислят, да бъдат по-добри; да знаят и да се борят със злото, което искаше на всеки да скапе живота.

  Отначало бяха само някакви букви. Образува се азбука. Появи се разказ. Съчинено беше първото стихотворение за любов. Роди се повест  за живота на хората. Изплува и взе да мига с многобройните си създадени от чувства лампички и първият роман...

  После стана по-лесно. Откровено лесно. И не за това, че азбуката беше научена. И не за това, че книги различни със сияние се родиха...

Усмихна се добре дошло във вид на светулка гонеща тъмнината в душите на хората...

Роди се четенето, което отначало беше бяла точица, а сега уголемено сияеше в душите на всички! Или на тези, които искаха да знаят-„Защо?“

Защо тънем в мрака, когато светлината е в нас?  Защо трябва да сме лоши към другите като не печелим нищо, а с това си действие обедняваме!?

Въпроси, чиито отговори роди не политикът, не парите и алчността, а четенето, което донесе светлина в душата на всеки честен човек, научил азбуката и начинът да я разбира.

В.Софин 

Спечелена битка

          Неизвестно откъде се явиха зъби. Показаха се остри нокти! Запълзяха тръпки. Някои се забиха настоятелно в гръбнака,  други по гъделичкаха неприятно мозъка.

Това им действие, предизвикваше тялото, да се изпотява и да изстива дори... А пък те, гадни все се мушкаха доволни и с любопитство, надникваха безкомпромисно в стомаха като го накараха да се присвие от не удоволствие.

Толкова настоятелни бяха, че намериха време и да отскочат до краката като ги спънаха на пътя. Когато им омръзна играта, а това си беше игра за тях, се изкачиха мълниеносно чак в очите, които пуснаха мълнии от събран гняв. Но явно това не им беше достатъчно, защото се излюпиха и върху езика, който изрева донякъде доволен и пусна без угризения, огъня и жупела на свобода.

 Явно тези действията бяха забелязани от скромен на вид индивид, който неподготвен за дяволите дошли и в него, размаха юмруци и се хвърли в бой.

Битката накрая все пак беше спечелена. Но не от двамата проснати полумъртви на пътя мъже. Нервите а това  бяха те, успели да излязат лице в лице в двубой го спечелиха като наложиха, своите вечни, безкомпромисни правила!

В.Софин 

Дъх на романтика

                                                               

Романтиката –

не живее само в лимузините

и в онзи палав женски крак...

Тя диша и сияе и в градините,

в усмивката на цъфналия, мак!

Когато лъха свежест от картините

рисувани в уханна лятна нощ,

пред погледа се нижат и годините

забравили романтичната си мощ!

Но идва тя, не само във мечтите

и в крясъка на чайките в морето...

Романтиката скача и в душите -

превзема със любов сърцето!

Романтиката-

не е само в магазините

и в лъскавите диаманти, там...

Тя диша и сияе и в малините -

по устните момичешки без срам!

В.Софин 

Човекът без избор!

                                                                  Човекът без избор

Човекът няма право да избира!

Животът решава какво да стори.

Кой и какъв ще бъде родителят ни.

С кого и кога ще се срещнем на пътя.

Дали ще бъдем щастливи или нещастни повече.

Колко пъти ще се влюбваме и разлюбваме и в кого.

Кои учители ще останат в съзнанието ни и кои приятели ще забравим!

Колко ще бъдем сърдити и с кого ще стигнем до кавги и даже бой.

Ще се къпем в пари или ще страдаме като ги изгубим.

Колко пъти ще гладуваме, сънуваме и храним?

Ще ни бъде ли животът песен или по скоро намръщена мащеха.

Когато се усмихваме, ще плачем от щастие или ще тъгуваме при раздяла.

Животът избира, а ние се подчиняваме!

Знае кога и как да ни дръпне столчето и дори кога да ни накара да седнем.

Единствения избор  човек да избяга от действителността е сам да скочи в пропастта!

Но животът реши ли да се намеси, изборът може и да е неуспешен!

Така, че наистина не човек избира, а животът го прикарва. Дали вляво или вдясно... Няма значение! Всеки е в капан от който едва смъртта го освобождава. А до тогава наистина човекът е без право да избира!

В.Софин

Ревливи новите цени

Не ме разбирайте погрешно!
Във време днешно, 
никак не е смешно, 
когато цените нови
плачат безутешно!!!

..............................

Интересно как и тази нова година, без данъци и увеличения не мина!😉
...........................

А пък някои не знаят и да плащат, синя зона с псувни подхващат!😉
...............................

А знае се градо е близо до "Ридо", където скоро няма да има и дърво!!!
.......................

Тъпата секира все намира къде да се навира!!!
.........................

А животът бил не в работата, а в оборотът!

В.Софин
В