Шефът казват е голям

Шефът е мислител! Докато всички други около него развяват празни глави, които той трябва да пълни със свои мисли.

Шефът и хабер си няма от спане! Докато служителите му дремят безгрижно на бюрата си, той работи за благото на всички.

Шефът никога не пие на работното си място! Докато служителите му, повечето идват пияни на работа и смучат кафета за освежаване.

Шефът никога не пуши! Докато всички други изпаднали в скука използват времето си за работа в направа на димни колелца от цигарите, които ги карат да се чувстват сити.

Шефът се забавлява! Докато служителят му поумнява с допълнителна работа, която премия не дава!

Шефът никога не се кара! Той любезно обяснява, докато правомерно ни глобява!

Шефът има уши навсякъде, докато на служителите му са вечно пълни с кал и не разбират, защо трябва да бъдат наказани.

Шефът не приказва излишно! Не дава съвети! Дава заповеди!

Шефът винаги е добър организатор, докато всички други не мислят за просперитет на фирмата, а само за своите не вдигани отдавна заплати.

Шефът умело комбинира служителите, докато успее да им намери точното място, което е навсякъде!

Шефът никога не огладнява, защото се храни със страха на служителите си!

Шефът винаги е усмихнат, когато говори! Докато служителят се мръщи, докато възприема и поглъща трудно, казаното.

Шефът никога не прави грешки! Всички други вече са нагазили в калта още преди да се явят на работа!

Шефът винаги е по голям от служителите си, докато всички други са малки, защото и заплатите им никакви!

Шефът е прекалено справедлив! Никога не забравя, да покаже грешките на служителите си и дори да ги накаже строго.

Шефът ни обича! Шефът не може без нас! Той знае, че може винаги да разчитаме на него за допълнителни задачи, които да ни радват понякога и в собствения наш дом, където освен да висим във Фейсбук, друго не правим.

В крайна сметка шефът е човек с главно „Ч“! Всички други са просто хора на които им трябва работа за да не скучаят по домовете си, а и за да имат стотинки за хляб.

Не е лесно да си шеф! Всеки гледа какво ще му дадеш! Какво ще му кажеш и с какво накажеш!

Наздраве за всички шефове, които винаги са на работното си място и мислят за всички други, които не мислят изобщо, а гледат да се напият!

В.Софин 

Зарадвано ухо

Ухо командирско радвано –

уставно му е докладвано,

че войникът в строя не стоял,

а в кръчмата с приятели гулял!

.............................................

В живота на жената се прокрадна

освободена мисълта изрядна,

която ядно модата нападна

за красива,  нова дреха гладна!

...........................................

Докато пиеше студена водица

бръмчеше във вид на мушица.

Изучи се, стана умница

и поиска храна у паница!

......................................

Стреляла  пушката в тъмното.

Търколил се заек от стръмното.

Хукнал да бяга по бърдото,

да търси скрито, място вдлъбнато!

.............................................

Видях го в ъгъла на следобеда

Как мен настоятелно ме гледа

В градината усмихнат слънчогледът!

В.Софин

МАЙМУНКА!

Казват, че днеска е лесно

да бъдеш маймунка на клон.

Под дървото да скачаш известно,

да правиш на всяко поклон!

В живота често си плюнка,

с която притихнал залязваш.

И скачаш ли, скачаш, маймунка,

че трудно  в човек се доказваш!

Свободен си, дишаш отвънка,

но празна главата те дрънка.

Оглупял езикът ти мрънка –

все пак, роден си маймунка!

В.Софин 

Влакът в зората

                                                                          

На двора вдъхнових чешмата.

Милата сама с вода проплака,

която пропълзя покрай реката,

и утоли жаждата на макът!

Дадох път на светлината.

Мракът в ъглите припадна.

Отворих прозорците за топлината

на къщата за Пролет, жадна!

Развълнувах в рима и жената -

с чувство за любов заплака.

Докато събуждах я в зората,

подплашена избяга с влакът!

В.Софин

Пирони за коване...

    Търсех начин да го закова...

Някога баща ми, беше подсказал, че това е особено необходимо.

Затова под ходих със здрави клещи. Колкото и да го стисках обаче, пръстите ми изморени се разтвориха  и то, избяга.

Упорит преследвач съм и затова го  подгоних. Не му давах мира, нито отдих.

Мислех с мрежа за риба да му устроя капан в реката. Докато я пусках, то се изплъзна между подмолните камъни, които идват понякога не подготвени в душата.

Упорит, не се отказах! А това разбира се, беше най-важното. Защото, когато човек скъса нишката и не преследва мечтите си, престава да бъде човек...

Мислех си и за другото...

Баща ми, който цял живот се мъчеше да кове, не бе успял докрай за забие пироните си. Пък и не винаги е имал пари за да осъществи идеята си. Пробвал е без пирони, но с връзки не винаги става, защото гният бързо и се късат.

Но все пак именно баща ми ми бе предал надеждата, че ако не го гоня, не го преследвам с пирони, няма да бъда и няма да стана това, което искам и което другите хора очакват да видят в мен.

Затова сега се чувствам почти готов. Уверен съм в действията си. Дори съм купил, запасил с пирони за целта.

Усещам го! Съвсем близо е до мен! Няма начин! Ще го закова! Ако не го сторя, значи съм загинал...!

Все пак всеки сам избира пироните си. Всеки сам ги заковава. Не всеки успява, защото животът често с ехидна усмивка ги изкривява.

Но аз за себе си съм сигурен. Подготвил съм се. Дори уроци по забиване взимах. Няма начин просто да не успея да закова ЩАСТИЕТО!

То идва само при този, който не се отказва да преследва и измъчва мечтите си. Заковани сръчно на дъската на живота те, една по една се сбъдват. Естествено само за вярващите, силни духом, които никога не се отказват, докато дишат и сърцето им бие за любов!

В.Софин 

Какво ти става Вуте

-А бе туй жените... Странна работа! –споделя на чашка с приятел в кръчмата Вуте.

-И какво толкова е станало?

-Именно станало, приятел.... Станало! Щипнах я, а тя ме пита:

„Що ти стая Вуте?“

-А ти?

-А я! Па що мое, ма! Оно ако не е станало, я немаше да те щипем, та да се сетиш що сакам!

В.Софин  

За ракията!

   Обаждане за поздрав.
-Здравейте! Празнувате ли нещо? -питат от телевизията.
-Да!
-И какво?
-Как какво! За рикията естествено... Молим да чуем песента за рикията! Нея искаме...!
-Моля!?
-Не се молете! А пущайте, че вече съм направил главата... Баджанака току що отвори второ шише рикия и нещо не мое да ни тръгне гълтоко, без поздраво...!
В.Софин