В теб живее Ангел!

-Благодаря! В теб живее Ангел! - отдъхнал си наемател с отложен във времето наем.

-Живее той! Живее! Ама навреме, наем не плаща... –усмихнал се хазаинът на Геле, който живеел на квартира при него.

В.Софин 

Заек и костенурка

   Съвсем рано в ранното, ранно утро веднъж един сив, сивичък заек Сивушко, срещнал пълзяща костенурка.

-Добро да е! Добра утрин! –поздравил той.

-Че, е добра, добра е! Все пак Слънцето се усмихва на хоризонта. Но, чак пък добро да е... Съмнявам се!

Нима не виждаш Зайо, Зайко, Зайченце, че дългата, дълга зима чука вече на всяка къщна врата? Нима не усещаш в ранното, рано утро как студа щипе нослетата, стиска вратлетата и хапе листата на дърветата?

-Вярно така е! Но нали рано, ранното утро, трябва да е добро за да бъде хубав и денят ни!? –отвърнал заекът.

-Денят е хубав Зайо, Зайко, Зайченце само тогава, когато успееш да излъжеш тревогите си! Когато надникнеш в усмивките на другите и успееш да задържиш от тях нещо и за себе си...

-Да е морков? Не е морков! Да е зелка? Не е зелка! Какво тогава, може да бъде? –зачудил се над словата на костенурката, Сивушко.

-Обич Зайо! Много обич, която вкарва в малкото ти заешко сърце храброст!

-А тя яде ли се?

-Храбростта! Не Зайко! Добива се от веселите усмивки на хората. От чувството им за хумор! И от поздрава, който преди малко отправи към мен с пожелание за една добра, много щедра и добра, есенна утрин...

В.Софин  

Две и две!

          

Две зайчета игриви

търсят четирилистни детелини.

А над тях облачета бели,

гладни зяпат в зрелите малини!

Две дечица пременени

в пъстри нови дрешки,

цапат с крачета вдъхновени,

доставяйки на локва, смешки!

Две звездички на небето

Луната палят жарко!

А, някъде далеч в полето

щурец скрибуца жално!

Две пчелички работливи

жужат над цъфналите билки.

До тях с гласове звънливи

птици скачат в проходилки!

А в училище усмихнато дете

срича букви на дъската!

Все още трудно му е да чете,

но знае две и две да смята!

В.Софин 

Да се привържеш...!

                                                                         

      Има различни привързания. Има към алкохола и неодушевените предмети като пари, много пари и пак пари. Тук обаче става въпрос за живи същества.

Ако се привържем към партия не става. Но щом има ръководител, може в него. Идеите!? Какви идеи? Обещанията!? Какви обещания?

Тук става въпрос за жив човек. Харесваме го! Ей го на... Брада! Мустаци! Кубе! Чело! Симпатяга!

Да ама защо трябва все лъжи пред хората да разтяга?

Глей си живота, брато! Глей си... Оти е кратък! Какво е това ламтене за власт?

И я ламтим, ама жената ме туря на място... Ако си нямаш, хей! Намери си някоя оправна и ще видиш!

Не звезди посред бял ден, а на тъмно под юргана!

Ако се привържеш към кучето си... Добре! Става... Само не му играй по свирката, защото и месо освен кокал ще ти иска... А при тия цени и умрелите прасета! Боже опази!

Да се привържеш към изборите брат, не става. Всеки яде бира и кебапчета, но не всеки знае от какво месо са. Дали от лявото, дясното или някое странично изпратено с цел от чужбина!? Та знае ли се?

Да се привържеш към предишните управници значи да тъпчеш на едно място! Гледаш улицата разкопана, с дупки и не се знае коя година нещо ще се оправи. Та нали дупките в асфалта са повече... Повече от управниците в парламента; Повече от общинските служители; повече от колите по тротоарите, повече от дъжда, който не е падал отдавна!

Да се привържеш към домашните животни...! Да ама, птичият грип? Лудата крава? Епидемията по козите и овцете? А тази година, чумата по свинете? Не става, когато ти предлагат стока от Европа ти да мижитуркаш със свои животни!

Тогава? Ами да се привържем към картофите, чушките, доматите, краставиците...

Хайде де! Та нали и там щъкат болести. Пък и Европа внася доброволно всичко...

Освен пари разбира се. Може, но с лихва, която и правнуците трябва да изплащат.

Да се привържеш към оръжията? Не става! Току виж са те набелязали като терорист.

Хубаво! Да ама държавата може, да внася самолети, въртолети и всичко което е забележете полезно за унищожението на човека, а на за да бъде предпазен... има оръжия, има и смърт! И какво от това!? Закони нали има!? Плащаш и си цял! Да му мисли без паричният! Нека гние за идеите си в затвора...

Да се привържеш към живота? Не става! Няма как държавата да ти плаща пенсията и лекарствата... Ако пък посегнеш на себе си, вкарваш в разходи семейството.

Да се привържеш към нивите? И в тях няма почти вече, някой привързан. Не останаха... Ръждясаха тракторите, кооператорите умряха, а техните наследници се занимават с измами в Интернет!

Това си е все пак начин да се пристрастиш към живота, нали? С насилие и власт към просперитет или оглупяване! Заблудата истинската идва все от финикийските знаци. Няма ги и хората полудяват. Лошо привързване! Адаптиране към неживото! А чувствата, назад! Върви, че се привържи тогава...

Към мама и татко, на село? Няма ги вече! Към жена, към брат? И те трудно се намират истински! Към управляващите? Това пък за какво? Управляват те, ама в повечето случаи само парите, които са неживи.

Привържеш ли си към Европейския съюз и Нато! Да ти е честито! Ще те хранят хем богато, с ГМО, болести и ще плащаш, но само в злато!

Все пак ако не сме привързани и се клатим ще ни скършат, както е днес нали?

Съединението прави силата! Хубава мисъл! Освен Белгийска била и наша, българска. Някой да я е усетил през последните трийсет години? Разединение, омраза и завист! За съжаление това, е днешната привързаност. Не към българското, не към нацията, а винаги чуждия интерес и парите, които са неживи... Размислите оставам за Вас!...

В.Софин 

Смутени сълзи

Когато сутрин те съзра

и видя чистота в очните дъна,

искам изцяло да се потопя

в дълбоките ти, сини езера...!

Чудя се дали от тях да гребна

щом идват сладко откровени!?

Извират с думите вълшебни

сълзите ти, съвсем смутени!

В. Софин.

До сините очи на езерата -"Страшното" и "Йончевото"

                                              

       В особено големи августовски жеги се търси спасение в планините. Така и ние с моя син не устояхме на повика на Рила, която ни гледаше в далечината. Взели решение тръгваме с автомобил към туристическия комплекс Мальовица. Въоръжени с две малки раници за из път и облечени като за пикник стигаме там в единайсет сутринта. Късно или късно поемаме към хижа „Мальовица", която заедно с планината пред нас се вижда прекрасно заради синьото настръхнало от жегата небе. Едва влезли в парка Рила срещаме,  един от горските пазачи, който носи в ръцете си празни кенчета от бира изхвърлени от недобросъвестни туристи. Поздравяваме го и се втурваме нагоре по пътеката сякаш ни гони някой по петите. Настигаме други хора. Какво говоря! Туристите сякаш извират от пътя. Усмивка, поздрав и разминаване. Още не сме решили нашия маршрут. Колебаем се между връх "Мальовица" и другия вляво от хижата към "Страшното" и "Йончевото", езера. Решавам импулсивно, да бъде вторият маршрут. Не за друго, а защото от толкова още в началото на похода срещнати и поздравени туристи ми пресъхна устата. Току виж съм се обезводнил в жегата. А силите ми не са неизчерпани.

Хващаме пътеката през вляво и поемаме нагоре покрай малък шумящ поток, река Малка Мальовица. Тук там на самия път цъфтят ококорили очички, сини камбанки. Гледам, че по прегорял от Слънцето жълт катрион им правеше компания. Спираме  удивени пред една тръба от, която извира студена планинска вода. Пием на малки глътки и  тръгваме отново.

Нетърпелив синът ми ме оставя и се скрива зад завоя на пътеката, която води към "Страшното езеро". Внезапно срещам две млади жени, които поздравяват. Казват ми:

-Ние малко се изгубихме! Пътят ни избяга!

-Е! –казвам аз. Не е страшно... Нали аз ви намерих!

От тях разбирам, че току що са били на двете маломальовишки езера, наричани още"Камилск"и. Те са две – едното по голямо от другото, разположени в циркуса, заграден от връх Камилата от юг и от срещуположните склонове на ридовете Черната скала на запад и Ръждавица на изток.

След няколко разменени усмивки с тях им обяснявам, че пътеката надолу води към хижа Мальовица.

Скоро настигам сина ми, който седнал ме чака почти отегчен. Все пак аз спирам често, не толкова за почивка, колкото за да снимам красотата край мен. Няколко сини теменуги и част от билото на планината, дават вълшебен изглед за очите. Тъкмо изкачваме докрай високото и ха да се спуснем надолу срещаме още две млади жени последвани от брадат мъж с раница в която носи малко дете.

Поздравяваме и поемаме надолу. От седловината на рида Ръждавица пътеката се спуска на изток в обширния Прекоречки циркус, заграден от югоизточната страна от стръмните склонове на върховете "Попова капа", "Купените", "Иглите" и "Ловница". Пред нас се откриват чудеса. Вляво някъде в далечината виждам как прозира едва видян от очите ми, язовир Искър. Вдясно изправя гръб назъбените скали на върховете, хвърлящи очи към нас. Скоро стигаме до първите от езера наречени "Прекоречки". Те са общо шест и се намират в югоизточната част на циркуса. Наричат ги и "Горнопрекоречки". Най-известното и живописно към което сме поели е "Страшното езеро". Североизточно от връх "Ловница" се намира "Минералното", край което минава пътеката от хижа Мальовица. Второто по височина в циркуса е "Тихото езеро". И шестте се оттичат на север като дават началото на "Трета Прека река", ляв приток на "Първа Прека река".

На места погледа ни губи каменистата пътека и само малките пирамидки изградени от туристи показват пътя към Страшното езеро. Спираме след поздрава със срещнати две по възрастни туристки оборудвани с шапки за слънце. Правя им път и когато най-после усещаме глада, се настаняваме пред най-долните малки "Прекоречки езера", в които играе пред погледа на всеки минаващ от там турист, дребна балканска пъстърва. Отстрани жълт катрион, и узрели боровинки правеха компания на жълтия, планински мак. Докато правим обяда си внезапно на пътеката след нас изкача голяма група туристи, които се устремяват нагоре към заслона Страшното езеро.

Скоро ги настигаме и ние. Спираме за снимка пред по-голямото езеро и най после очите ни съзират красотата на желаната дестинация от нас. Стоим гледаме цъфналите в "Страшното езеро" водни лилии, срещаме усмивките и поздравите на други планинари и  си отдъхваме за малко. Туристка дошла чак от Норвегия, ни помага да уловим спомена, който запечата на снимка с нашия фотоапарат. "Страшното езеро" е вдълбано в северното подножие на "Малкия" и "Средния купен". Надвисналите над езерото скалисти чукари с остри ръбове и отвесни стени, сипеите и каменопадите, и много гласното ехо от гръмотевиците при буря придават на езерото диво величие и правят страшен околния пейзаж. Именно затова е и наречено „Страшно“. И сякаш за да разчупи скалите един от групата, която срещнахме там, издига глас. Ехото му отговори мигновено.

Скоро си вземаме сбогом с него като тръгваме наляво покрай заслона към другото езеро наречено Йончево. Пътеката прекалено камениста, прави трудно слизането към долината.

Уханието на билки, магарешки бодил, златовръх, камбанки се смесва там с чистия планински въздух. Слънцето пък продължаваше да пие от нас и малката останала по гърбовете ни влага.

Слизаме. Вече погледа ни улавя водите на "Йончево езеро". На брега му далеч пред нас няколко туристи правят почивка. Като ги наближихме, ги видяхме да поемат по пътеката надолу към комплекса Мальовица. Настигаме ги не за друго, а защото са заети с бране на сини боровинки. Загледан в трите жени внезапно се спъвам. Запазвам самообладание с усмивка и поздрав. Пътят надолу е прекалено стръмен. Спираме да утолим жаждата си, пред импровизирана чешмичка, направена от вмъкната пластмасова тръба в скалите.

Скоро прахът ни превзема. Обувките ни плуват в него. Внезапно пред нас на пътя изскачат две момичета и едно момче с тежки раници превзели гърбовете им. Както и преди отново успявам да се препъна. Става сякаш нарочно. Едва запазил равновесие на път да се просна с цял ръст успявам да се хвана, встрани за туфа стърчаща трева.

Загрижени момичетата питат, дали не съм се контузил. Успокоявам и тях с усмивка и поздрав. Скоро ги оставяме да продължат нагоре към "Йончевото езеро", а ние със сина ми изморени, но не и предали се, поемаме към туристическия комплекс на Мальовица. Узрели малини по пътя ни правят компания заедно с боровинките. Пред очите ни е, старата ски писта на Мальовица, която изглежда изоставена.

   Вече сме долу. Хвърляме прощален поглед към далечината, където все още облян от светлината на Слънцето, ни гледа връх "Мальовица". Маршрутът успешно бе преодолян и от двама ни. Тръгването от единайсет сутринта и краят в седемнайсет и половина, ни показа,  още един път докосване до Рилски върхове, които си заслужаваха изкачването. Красотата, която може да се види и усети само там, наистина е уникална сама по себе си. Доволни привършваме вкъщи вечерята на чаша бира със спомен, който едва ли ще забравим някога... "Страшното" и "Йончевото", езера,  оставят неоспорим вкус в устата, но само на тези,  които обичат планината и преходите,там.  

В.Софин  

Изворна вода...

Изворна вода вълшебна

идваш ти, във утринта...

Капчица роса неземна -

капнала у мене, любовта!

Водопад изграден от чувства...

В краката ти, припадам аз.

А ти, отворила ръце изкусна

ме улавяш с ароматният си глас!

Да утоля жаждата потребна,

искам ми се, с теб до заранта.

Да пия от твоята вода вълшебна

вкарала във вените ми любовта!

В.Софин