Срещнем ли се някога сами
пристигат в нас ония дни,
когато любовта ръми
и сее светлина в нашите души!
Срещнем ли се някога сами
пристигат в нас ония дни,
когато любовта ръми
и сее светлина в нашите души!
Всеки ден се питам:
Дали устни черешови
са всякога готови
за подвизи - любовни, нови?!
………………..
Откакто остаря омекна,
но от това не му олекна.
Даже, когато клекна –
за жени меракът му не секна…!
В.Софин 8.11.2020год.
Те не събират света.
Разпиляват парчета безброй.
Не мислят, че имат вина,
когато не дават, покой…
Броят прилежно парите.
А мъртвите никой не брой…!
Дневни следят новините,
облагите идват без бой…!
Електронните гривни не важат.
Затворът превзел е света.
Чудят се, хора как да докажат,
че „алчни“ движат, властта!
Техни реклами цинично
надничат над хорски тегла.
„Всичко е бизнес не лично!“-
повтарят броейки, легла…
Те не събират света.
Мъчат го дневно с мъгла.
Никой от тях няма вина.
Съдбата казват, е „Зла“!
В.Софин 8.11.2020год.
-Браво! Супата бяхте сгрели добре…
А и с панирания кашкавал се справихте чудесно! Аджеба, само едно не ми стана
ясно… Оти нарязаните за салата краставици и домати, се оказаха толкова студени,
че се наложи да ги духам, за да се сгреят поне малко?!
В.Софин
-Неизвестен статус докторе… След изследването пациентът се
оказа мъртъв, но като гледам още диша…
-Няма страшно. За сега като начало в картона му запишете, Ковид
19 пък после ще видим като го сложим на респиратор…
В.Софин
Нашенец едно не
ми стана ясно… Я у магазино си плащам. Плащам нали? Ама оти ми връщат толкова
малко ресто?!
-Сигурно щото е много скъпо това, което взимаш! -коментира
съседът му, на когото изплаква болката си.
-Баста скъпо… Я им давам цели пет лева… Они вместо да се
осъзнаят и ми върнат три по два, ми дават некакви си мижави стотинки. И забележи, малко! Две по три само… Къде е тука справедливостта? Нема я…
В.Софин
В мисли превзето обути
живеят в мене минути,
които от никой нечути,
събират спомени, люти!
Двете тъжни минути
дошли в сърцето ми, люти
са отдавна, тихо събути
от Ковид мерките, крути!