Растението живот!
Сънувах,
че съм растение. Рядко, което живее в пустинята. Два пъти в годината се хранех
с дъжд. През другото време пазех особена диета. Така се случи, че веднъж едни
хора ме намериха. Оказах се рядко… съвсем рядко растение, което вършеше чудеса.
Лекуваше! Справяше се добре с нервите и унищожаваше вирусите като хлебарки.
Помагаше и за рак.
Разбрали това,
хората ме отскубнаха насилствено. Намерих се в парник редом с домати и
краставици…
Очакванията на хората бяха големи. Особено след първите
изпитания, които бяха проведени веднага след насилственото ми отмъкване от
пустинята.
Малко след
проведените опити, разочарованието на хората ме стигна. Изваден без милост от
моята околна среда се бях превърнал в непотребен бурен. Пречех за напредъка на
хората.
Без милост и пощада
бях изхвърлен в кофа за боклук.
В нея вътре се оказахме няколко „експеримента“. Всички
изхвърлени растения се намерихме в кофата. Оказахме се заедно в една борба
срещу хората, които ни бяха подценили.
Изхвърлени на бунището на едно място избуяхме в ново
растение. Бацил някакъв. Вирус смъртоносен течеше в зелените ни вени.
Докато ни открият отново, извършихме атентат. Изгубиха време да
ни неутрализират. Убихме доста хора докато ни спрат и разделят.
Не ми харесваше
ролята на палач, но изборът не беше мой. Беше на хората, които се месеха в
божиите дела. Аз бях роден в пустинята. Въпреки недоимъка на храна, водата,
която падаше два пъти в годината, вършех чудеса. Затворен между всички други
растения, бях се превърнал в ненужен бурен. Съединението с другите растения ми
показа, силата.
Но всъщност знаех, че майката природа ме беше създала да помагам
в несгодите като пазя живота.
Решението на хората да ме отскубнат и после изхвърлят
ненужно беше грешно.
Получиха си го! Нямаше измъкване от капана заложен от
съединението. Въпреки ваксините, които се включиха на помощ нещата ескалираха.
Минаха години преди отворената рана да зарасне.
Когато това стана
вече бях намерил начин да се върна с помощта на вятъра в пустинята, където избуях
отново. Бях в родината, която ме приветства с добре дошъл.
Тогава внезапно се събудих…
Защото това все пак беше сън, нали! Буден осъзнах, че
добрите чудеса вършат подвизите си там, където всеки е роден.
Изборът да се
родя в неприветливо място, пустиня без вода не беше мой. Глад. Два пъти вода в
годината… Какво говоря!?
Но добри чудеса
стават. Стават преди да помислим за алчността, и привързаността си към парите.
Всичко добро или зло се върши с тях. Колкото повече, толкова по-добре. Когато
обаче стане прекалено засищане, майката Природа реагира, а не аз, някакъв си „Бурен“
решил да промени системата наречена, живот!
В.Софин
9.06.2021год
