Ръмжи кола. Бензин. Движение.
На пътя крава. Встрани пастир.
Върви тя с другарки в умиление.
Отзад се мъдри куче, командир.
Ръмжи колата. Бензин на свършване.
Блокиран пътят. Оплаква се и магистралата.
Минутите минават дълги без измъкване.
Постановка в края си. Аплодисменти в залата.
В.Софин 16.07.2021год.
Домат и Краставица
-Хората не ме разбират… -оплаква се Домат.
-Защо? -пита ГМО Краставицата.
-Все стоят, сумтят, избират.. -недоволен е Доматът.
-Е ѝ?
-Ами при друга се спират…
-И какво в нея намират? -интересува се Краставицата.
-Знам ли!? ГМО, не става за ракия, но нали е гумена и все
нея избират.
-Ами ти бе? Ставаш ли за нещо? -обидила се не на шега ГМО Краставицата.
-Ставам за ракия, ставам но като видят високата ми цена и при
теб се спират.
-Ето на видя ли! Никой не цени вече истинското. -щастлива е
ГМО Краставицата.
-Напротив! Ценят го, но като сметнат ракията и салатата не
им се получават сметките…
-Е ѝ? -пита ГМО краставицата.
-Е, ѝ… Теб избират, но при мен се спират…
-И защо?
-Постоят, помечтаят. Сумтят. Броят стотинки и накрая теб все
избират.
-Ето на видя ли? -смее се доволна ГМО Краставицата.
-Да, няма справедливост. Теб ще те ядат хора, а мен ще ме
изхвърлят на бунището… Жал ми е за ракията, защото и тя е вече ГМО.
-Верно?
-Лика прилика!
-Ти не си ли ГМО? -интересува се Краставицата.
-ГМО съм, но цената ми е висока! Също като българския
парламент. И там са гумени, защото им е трудно да съставят правителство. Едно
време ставаше всичко. Днес уви, нищо освен ГМО, отношения. Лъжа ѝ измама управлява
света. Парите са всичко. Нямаш ли ги и ГМО Краставица трудно ще си купиш.
-Хайде бе? -не вярва Краставицата на обяснението на Домата.
-Хайде ама ще видиш на есен, когато вече напълно са скапани
отношенията.
-Тогава?
-Тогава наяве ще излезе другият ГМО. По силния…
-Кой?
-Коронавируса, който разбира, къде и кой да избира и при
кого да се спира, за да опере пешкира.
В.Софин 12.07.2021год.
Бива ме!
- Ей ма на… Много ма бива! В жегата в още необработената нива…Умен съм и се
подразбира… Стоя в сянката на слива, подпрян на мотика, мързелива…!
В.Софин
Изморените стъпки
-Виж ги тия туристи, бе! -възкликва баща, изморен от
изкачването в планината.
-Какво? -пита недоумяващ, синът му.
-Е па, они се возят на лифт, а ние мааме само, пеша…
-Е да! Ама те са на разходка, а ние с теб правим преход,
татко! -отвръща синът находчиво и с усмивка предразполагаща за още много стъпки
нагоре в Рила планина.
В.Софин 6.07.2021год.
Последен шанс
Смълчано Времето, прекалено бързаше.
Всяка бръчка преследваше докрай.
Опитът на вселената, май му стигаше.
Човекът плуваше, в неговия ад и рай.
Времето неуловимо се изплъзваше.
Пристигаше красиво с шанс, вълшебен.
Денят на всеки, тихо свършваше.
Мигът на щастие умираше, последен!
В.Софин
5.07.2021год.
Разни вкисвания
Не би се вкиснал толкова, ако жената прагматично не бе изстискала като
лимон докрай кесията му.
Не би се вкиснала усмивката ѝ толкова, ако мъжа до нея не бе успял жадно да
изстиска цялата бутилка с водка само за себе си.
Не би се вкиснал толкова, ако жена му не бе „намигнала“ на катаджията с
пари изстискани от неговата кесия.
Не би се вкиснала толкова, ако мъжа до нея не бе успял да изстиска целия си
репертоар от комплименти изказани с малко думи: „Видиш ми се убава!“
Не би се вкиснал толкова, ако шефа му не бе успял да му изстиска
прагматично работа и в почивните му дни.
Не би се вкиснала толкова, девойката, ако не бе забравила тялото си под
слънцето, което успя да изстиска изцяло бялото по-нея.
Не би се вкиснал толкова много, ако на изборите предварително не бяха
успели да изстискат гласа му с някакви си мизерни десет лева.
Не би се вкиснала толкова, ако не бяха успели да изстискат докрай хумора ѝ
за мъжете.
В.Софин 3.07.2021год.
Късни макове
Закъснели макове се взират
в синьото на Черното море.
С начервени устни ни извеждат
към сърцето влюбено във нас.
Аленеят високо горе бреговете.
Палят огъня си в залива щастлив.
Далеч отнейде идват с ветровете -
маковете късни на залеза красив.
В.Софин 2.07.2021год.
