ОРАЧ!
На ранина неуморен орач
с лъчи оре във небесата.
С големия си здрав разкрач,
целува Слънцето, Земята!
Лети заедно със светлината.
Вкъщи влиза даже на килима.
Опитва се да бъде красотата,
която в любовта ни, взима!
На ранина неуморен ездач
с лъчи препуска във небето.
С необикновен и мил разкрач,
той влиза всекиму в сърцето!
В.Софин
НЯКОЙ ДЕН -11.08.2021год.
Някой ден аз ще висна на ченгела.
Прилежно избран, с корем разпран.
Това ще бъде в най-дългата неделя,
в която надявам се ще съм разбран.
Някой ден червата ми ще изтекат.
Заедно с кръвта ще мият пода.
Годините ми забързани ще спрат.
Недописана ще бъде мойта ода!
Някой ден, когато няма да ме има
и слънчеви лъчите ще ми липсват.
Това ще бъде в най-дългата неделя,
когато сезоните ще ме дописват!
В.Софин
Какви качества и фигура, трябва да притежава една жена:
Поглед, който прозира в душата на мъжа.
Изпепеляващи очи, които палят огън в сърцето на мъжа.
Изкусителни мигли, които са в състояние и мъж в кома да
извадят.
Ръце нежни и предизвикателни в момент на ярост.
Изкусително тяло, което само говори за себе си, а мъжът е
занемял в изненада.
Крака достатъчно здрави за да настъпят егото на мъжа.
Глезени, които открито говорят за любов.
Бюст сам по-себе си толкова уникален, че мъжът забравя да си
поеме въздух от толкова пищна красота изсипана в погледа му.
Нрав, който показва, че жената е котка и то каква! Достатъчно
голяма, за да захапе реброто на Адам.
Коси достатъчно дълги за да може да влязат в употреба,
когато се наложи да се укротява вълчия нрав на мъж, който се мисли за силен.
Нокти, които успешно се вписват в лицето или гърба на
жертвата, която естествено е мъж опитал се да наложи волята си.
Усмивка, която привлича и мами едновременно.
Хумор, който не ѝ пречи, а и придава очарователен вид.
Естествено и силна, отрезяваща отрова, която да отблъсква най-настоятелните
ръце на мъж, позволил си волности.
В.Софин 10.08.2021год
Ползата от "Праза"
Уловен от система на омраза,
усетих как във възходяща фаза
да расте всяка моя дума, фраза -
изказана в ползата на Праза.
………………………
Изтъкан от нишки на омраза
усетих да никне в мен зараза.
Здравина в паяжината на фаза
хванала се в ползата на Праза.
…………………………….
Държан от мисъл за проказа
усетих да расте у мен зараза,
създадена политически с омраза
в защита единствено на Праза!
…………………………..
Животът мил единствен ми показа
как се ражда в страната ни омраза,
от слънце жарко, което не залязва
в помощ единствена за Праза!
……………………………….
Обединени в полза на омраза
вървим хванали поред зараза.
Ваксинирани щадящо с фаза
гарнирана в защитата на Праза!
В.Софин
Без прегръдката на есен…
Листата капят не винаги със песен.
От кестена те падат долу в самота.
Отиват си без прегръдката на есен
зелени, сухи - без право на вода.
Лишени от избора на синева,
листата тихо капят в тъмнина.
Пожълтяла е зелената трева.
Слънцето се къпе в топлина.
Дъждът го няма в тая светлина.
Умират листата уловени в самота.
Те капят тихо на майката земя
с отнето право на жълта, свобода!
В.Софин 10.08.2021год.
Ваксиниран ли сте?
В кабинета при
личния лекар:
-Ваксиниран ли сте?
-Естествено! Ваксиниран съм от варицела, дифтерит, коклюш и
още… Чакай да помислим малко докторе!
-От коронавирус, ваксинирани ли сте? -не издържа на
глупостите на клиента си, лекарят.
-А не… Вие за какъв ме мислите докторе? Нея, вирусната
инфекция я лекувам с домашна ракия…
-Хм! Значи не сте ваксиниран и имате наглостта да ми дойдете
на крака в кабинета за преглед…?
-Защо докторе? Това лошо ли е? Можеше и на носилка да ме
донесат, но рекох си, че още ме държат краката и затова се явих пеш.
-Вън! -реве ядосан лекарят.
-Защо вън, след като дойдох на крака за да ме боцнете….!?
-Така кажете! Първа или втора игла ще ви е това? -пита
загрижен за здравето на пациента лекарят.
-Има ли значение? Все пак е игла, която ще ме боцне… -упорства пациента.
-Хм! Вдигнете ръкава нагоре и седнете моля на столчето?
-Защо? Мога и прав да постоя!? -упорства внезапно обзет от
страх, пациентът.
-А ръкава няма ли да навиете както ви казах?
-Абе аз го навивам, навивам ама нали виждате докторе, той не иска доброволно да се вдигне.
-Вън! -реве съвсем разлютен лекарят.
-Поне ми дайте сертификат докторе! Аз за него дойдох, а не
за иглата… Па като се замислим оти ми е. Гащите ми още ме държат, не са скъсани…
-казва пациента и отблъсква вече приготвена спринцовката с ваксината.
В тоя момент излязъл
от кожата си лекарят припада на пода. Загрижен за него пациентът отваря вратата
и крещи в коридора:
-Болен, болен… Лекарят е болен!
-От какво? -пита следващия чакащ, прегледа си.
-Па знам ли? Щеше да ме боцка, но се убоде сам, без да иска
на иглата… Чудно ми е само първа ли му е, или втора?
-Има ли значение?
-Знам ли? Трябва да има щом припадна… Пък аз само му поисках
сертификат, а той упорства и не ми го даде… Сам си е виновен! -казва пациента и бърза да се покрие в коридора, където го посреща тълпа от маски. Зад, тях се
крият обезличени лица готови да се предадат на иглата, която да ги отърве от
мисълта за инфекция…
В.Софин
Инфекция, която
упорито не иска да си отиде, но все пак е режисирана нали? Или може би в
бостана растат само тикви, които не узряват? А ако узреят вече са скапани от
напрежението на живота, който щеше да дойде по хубав от песен и ще се окаже достатъчно дълъг за да напълни кесиите и осигури власт на мислещите се за вечни…
А вечността е на ръка разстояние! Можем да я докоснем! Може! Но трябва да сме силни! Да хленчим и се молим е излишно. Да бъдем себе си е това е достатъчно. Страхът няма да ни спаси! Вярата да, но не и паниката намерила мястото си сред нас!
В.Софин
Тоалет
С инфекция вирусна проклета
строг режисираха ни, тоалета.
С наложена силом поза превзета -
обещаха ни да гушнем, букета.
Като поразровиха черен, кюмюра
след успешна ковид авантюра,
с обособена точна процедура
ваксинираха кирта във саламура!
Налагало се, трябвало да свикнем.
Маската си тъмна да обикнем.
Със саламурата, когато ѝ откликнем
послушни, трябвало да свикнем.
Облечени сме силом в тоалет.
Издокарани в позата си клета,
вегетираме в двайсет и първия век
в безумие и вирусна ера, проклета…
В.Софин
