Е няма как....

                                                                                           

                                                                                   

Е няма как!

За сертификата ще се мре…

Когато иглата в някой се допре

и разумът не може да я спре.

Все пак за оцелелите поне,

красив в зелено, сертификат,

в месец май, ще кани на море!

В.Софин

Без угода

                                                                                          

                         Без угода

На българинът не може се, угоди –

все идиотщини мозъкът му, ще роди.

Докато за пример другите народи

ваксинирани са смело без изгоди.

Нашенецът я изгодно, пари ще вземе.

Не отказва даже , евтинията с часовник.

Последния брои му, изтичащото време

и не друг, а ковидът му е виновник!

В.Софин

Лицемерно време

                                                                                       

Лицемерно време

 

С позата си прекалено дръзка,

докато обвинява съдбата

паричния експеримент се пръска,

вирусно на хората в сърцата!

 

„Какво тук значи някаква си личност!“

Когато други решават ти съдбата…

С предизвикана жестока сеизмичност

създали трусове са даже ѝ в дъгата!

 

Милостта на сянка нейде е заспала.

Маските единствено се мъчат в черно.

Отвън без въздишка в позата си бяла -

Времето притихнало е лицемерно!

 В.Софин

 

Буркането за зимата...

                                                                                        

Когато хуморът освободен пристигаше, от смях въздух на никого не стигаше.

В.Софин

"Абе не знам какви ги вършите вие у градо ама у наше село, когато слагаме буркането за зимата, за да правим мързелива лютеница, първом дробиме. После доматите и морковето режеме и сетне... А бе нали знаете, не е толкова важно това... Истината е, че това е българска мързелива лютеница, а не като оная купечката, дето и детето я не иска, и се мръщи..."

В.Софин

Маневри от запад в българския нос

                                                                                           

 

                                     Маневри от запад в българския нос

         -Е не им омръзнаха опитите бе, Геле… -оплаква се съседът Вуте.

-За какви маневри става дума?

-За маневрите извършени в България с експерименталната течност…

-За ракия ли става дума? -вдига рамене нищо неразбиращ, Геле.

-Не! Това, което бодат във вените ни… и после дават зелен сертификат за него!

-И ти се уреди? -пропълзява завист в главата на Геле.

-„Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ -смее се Вуте.

-Какво колело, бе Вуте! Баща ти нали се гътна от ваксината…

-За каква ваксина става дума, Геле като това е експериментална течност, която доказва, че си прост, защото не четеш…

-А трябва ли? -вдига безпомощен рамене Геле, който едва знае да чете.

-Трябва да знаеш, че в момента ти си закупен от държавата, за да участваш в безплатен експеримент.

-Да бе, друг път! Геле не се продава за пари…

-Не се продава, ама  дава да му правят маневри срещу десет безплатни лева с бъркане в носа….

-Е нали не съм се боднал като баща ти? -смее се пресилено Геле

-От разума до безумието и налагането на страха силово има мъничко… Е казват миниатюрно парченце, ковид, което вкарват в кръвта…

-Ти си бил много умен, бе Вуте!

-Не! Но просто чета и се информирам за нещата около мене. Не ми е леко, когато виждам уплашени хора, но не ми е леко и да говоря…

-Е да, нали си антиваксър, Вуте…

-А ти не си, нали, Геле?

-Абе я съм карантиниран тука на село и не ми пука за системата…

-Скоро ще стане и тогава няма ракия без набождане за тебе, Геле.

-Нима?

-Мерките, пакетът или маневрите, които готвят навсякъде не дават шанс за измъкване…

-А горите? -интересува се притеснен, Геле.

-Не можеш се измъкна, системата те води на отчет и докато не вкараш иглата във вените си няма измъкване…

-Добре де… Нищо не разбирам, защо ми казваш това, Вуте? За да се набода ли?

-Не! Просто да не изпадаш в паника още сега…

-А после?

-После ще видим, ако оцелеем. Но, казват за да живееш трябва и да се бориш за него…

-за кой, бе Вуте?

-„За него живота направил бих всичко!“ Чети Вапцаров и мисли, че нищо не идва случайно на тоя свят. Нищо както и ти Геле. „Случайно Мишо срещнал Мария под кестен висок…“ Да ама не! Хайде , че бързам много а се разговорих с тебе…

-За къде бе, Вуте? Ела да пийнем по ракия у кръчмата…

-Не може….!

-Ти ми отказваш!? – слисан е Геле.

-Аз не, но зеления сертификат, който и двамата нямаме, не ни дава не само ракия да пием, а и на работа да ходим…

Размислите оставам за Вас, защото това са нещата за, които не се говори по разбираема причина. Обикновения „червей“ мислещ се все още за човек, няма право на изход от европейската градина, навън.

В.Софин

 

С пари...

                                                                                    

                                                          С пари…

-Разбрахте ли?

-Ваксината става вече с пари…

-Абе знаех си аз, че обяда се плаща все някъде… -мърмори упорит, скептикът.

До него оптимистът, заинтересуван пита:

-Колко?

-Хиляда левчета за да празнуваш нова година…

-Верно!? -заинтригуван е и скептикът.

-Верно ама друг път! Става задължително! Ако не се боцнеш, хиляда в глоба!

-Стига бе!!! -едновременно мърморят и скептикът и оптимистът.

-Как стига бе!? То у нас вечно, никога не стигат парите за нищо. Така, че се гответе и двамата. Аз съм лесен, преболедувал със зелен сертификат… А вие двамата умници, дължите пари на хазната!

В.Софин

 

"Обичайните заподозрени"

                                                                                                                 

В кабинета на лаборатория Рамус:

-Какво ще обичате господине?

-А, от обичайното...!

-И то е...?

-Задължителна проверка на моя скромен, нос. Дали все още е годен за работа...

-А, тест за работа?

-Със сигурност след като съм постоянен клиент! И затова моля ви, не умолявам, антигенен не щадящ, тест, който да връча на шефа за негово, успокоение...

В.Софин