Клончета, балончета и слончета
Няколко паднали на пътя клончета
маршируваха в такт със слончета,
които огладнели търсеха прехрана
в обширна африканската, савана!
888
С въздух преяли като слончета
летели над ниски клончета
едва реещи се две, балончета!
888
Непредпазливо малко слонче
стъпило на пътя в сухо клонче.
Клончето внезапно закрещяло.
Счупила го тежестта изцяло.
В.Софин
Ежовото семейство
Там сред горския листак
стъпвал някой тежко…
Вървял мъничък юнак –
носел гъбки тате, Ежко!
Сбрано на бодливата ѝ дрешка,
на гърба ѝ клонче със черешка;
мъкнела към къщи с прибежка,
храна за всички мама, Ежка!
Най-подире топуркали децата.
По пътя те, сладки ягоди набрали.
Хапнали от тях насред гората.
После у дома сити се прибрали!
В.Софин
С мен любовта
В пролетните ѝ очи
надникнах…
Не знаех, че са толкова различни.
Удивен щом във тях проникнах,
езерата, видяха ми се фантастични.
В прашинка ефирна се почувствах
щом с лекота изплувах на брега.
Там докато на сушината бедствах
разбрах, че с мен била е любовта.
Споделено с
приятел
-Най голям
противник на маските по време на пандемията, бях аз… Опъвах се като магаре на
мост. Сега, когато не са задължителни, нахлузих… Все пак са препоръчителни,
нали! Но лошото стана във фирмата, където работех…
-Защо?
-Колегите,
които бяха свалили всички предпазни мерки, поискаха да ме линчуват!
-Хайде бе!? Да
не ме занасяш?
-Не! Даже се
ваксинирах…
-Ти, който
беше най-голям противник на задължителната инжекция…
-Е, все пак
е препоръчителна, нали?
В.Софин
Не
всичко е в долари
-Няма как да
си вярваме…
-И защо?
-Говорим на
различни езици…
-Моля?
-И да се
молите, това не помага. Ние знаем руски, а вие английски…
-И…?
-Това ни
прави различни. Мислехте, че всичко се плаща с вашите долари… Но сега явно разбрахте,
че заради липсата на разбираем диалог между нас, напред излезе, рублата.
В.Софин
Цветни емоции
Емоциите ми идват
оцветени.
Свети нюансът
им в червено.
Няколко мисли
подредени
сърце ми
хващат откровено.
Емоциите
идват със любима.
Светят те
при мен на среща.
Благодарен съм
им, че ги има
с връзката
на любов гореща!
В.Софин
На първи април
След кратък
размисъл Иванов, който е в почивка,
звъни на шефа си:
-Шефе писна ми… Утре няма да дойда на работа!
-Хм! И защо така Иванов?
Да не си болен?
-Напротив! Пращя от здраве…
-Да не напускаш?
-Напротив! Оставам на работа!
-Ако утре не дойдеш на работа Иванов, смятай се за уволнен!
-Не става така шефе… Болен съм!
-Нали беше здрав?
-Внезапно се разболях!
-Тогава като дойдеш ти давам месец работа без почивка за
наказание!
-Благодаря шефе, че ми влизате в положението! Знаех, че ще
се споразумеем!
-За какво Иванов?
-Ами за болничния лист! От утре в рамките на месец ще съм в
болнични…
-Нима!? И защо?
-Е все пак днес е първи април и ако случайно не дойда
навреме на работа значи ме е блъснал трамвай!
-Абе все пак месец без почивка на работа ще ти дойде добре
Иванов! Не мислиш ли? -заканва се шефът разбрал, че служителят му го разиграва.
-Много благородно от ваша страна шефе! Месец в болнични в
почивка ще ми дойдат наистина добре!...
-Е все пак нали е първи април, Иванов? - смее се шефът в отговор, че е успял и той от своя
страна да излъже служителя си с
наказание, заради обаждането му.
В.Софин 1.04.2022год.
