Успешен експеримент
Отказа да се бие заради
религиозни схващания. По време на война законите ако ги имаше още такива, не се
спазваха. Когато заяви, че не е в състояние да убие каквото и да е същество,
независимо дали се отнасяше за човек или куче решиха да проведат експеримент.
Затвориха го в пещера с решетка, но
и с осветление за да могат да наблюдават реакциите на трийсет, годишния мъж.
Държаха го само на вода. Никаква храна.
Точно след три дни пуснаха при него за компания, петел.
Мъжът дори не погледна към него. Вече беше изтощен, но не му липсваше воля
за борба. Друг на негово място вече щеше да е прегризал гърлото на петела. Друг,
но не и той! Готов беше да умре, но не и да се откаже от принципите си.
За съжаление протритите му
обувки носеха спомена за смърт. Неволно, настъпена мравка, буболечка и веднъж
даже, жаба. Не всичко, което пълзи по земята може да се види с очи. Не може, но
краката усещат, когато са сторили непоправимото. Стъпили са на погрешна клонка.
Убили са…
Дали човек иска да убива? По скоро,
не! Но войната задължава. Тя не дава размисли като, аз не убивам. Избор липсва.
Младият мъж упорито се бореше с глада си. Беше излязъл с решението да умре, но
не и да се пречупи.
За негово съжаление, оставен само
на вода, петелът не издържа. Една сутрин, докато мъжът бълнуваше за храна, той
се нахвърли. Клъвна едното око на мъжа, който изкрещя от болка. Реакцията на
ръцете му не закъсня. Успя да докопа петела за шията и дори да я пречупи.
Дръпна главата и потече кръв. Топлината го накара да пие от мястото на
бликването.
Струваше му се, че се е превърнал в животно. След няколко мига ужасен се
отдръпна от трупа на петела.
Един от следящите експеримента, възкликна:
-Най после се пречупи… Но да изчакаме, да впие зъби и в месото на петела.
Уви! Съзнал грешката си мъжът се беше окончателно предал. След два дена докараха
насила баща му при него.
Той не можа да познае сина си. С
едно око и мръсна превръзка на другото… Изглеждаше, различен. Гласът обаче го подсети,
кой лежи пред него. Изхлипа ужасен:
-Какво сте му сторили, гадове? Защо?
-Отказа да се бие във войната.
-Това противоречи на религията ни… Нима не го знаехте?
-При война, има само един закон. И той не е вашия избор, а изборът на
оръжията, които искат смърт. Синът ви отказа, а вие ще се биете ли?
-Не! Не бих го сторил и за пари…
-Че, кой тука предлага пари…!? Заповедите са за това за да се изпълняват.
Който не го стори значи е предател. А щом е такъв принадлежи на експеримента…
-Експериментът…! Какво значи, това?
-Значи, че и вие вече сте включен в него…
-Аз…! Нима?
-Оставате зад решетките! Три дни без, храна. Само на вода…
-И при мен ли ще пуснете, петел?
-Не! Защо животните трябва да страдат заради грешките и ината на хората?
Синът ви ще ви посети след три дни. А за сега го отнесете в клиниката… -обърна
се началникът на експеримента към двама от подчинените си.
Бащата на младия мъж след кратък
размисъл взе да блъска главата си в една по ниска част от тавана на пещерата.
Уви! Веднага реагираха. Вързаха ръцете му отзад за да не провали експеримента.
След три дни синът беше доведен отново. Подхвърлиха му пистолет. Веднага го
насочи към мъчителите си и дръпна спусъка. Не се чу изстрел, защото в пистолета
липсваха патрони.
Стоящ наблизо началникът на експеримента му се изсмя:
-Така значи! Религията ви забранява да убивате, а вие насочвате оръжието
към нас само с една цел, да ликвидирате някого от нас… Как да го тълкувам това?
Нима сте узрели за фронта? Ще подпишете документ, че не сме ви мъчили и
заминавате на първа линия да се биете… И не само, но и да убивате…
Мъжът засрамен от действията си отвърна:
-Какво пък ще се бия… Само ми дайте
шанс…!
-Изведете го! Засега баща му остава, вътре в килията…
-Това пък защо? Нали ще се бия!
-Вие може, но баща ви отказва! -гледа го присмехулно в очите, началникът.
Младия мъж вече с отвързани ръце и
с химикалка в едната, седи пред документите за подпис.
-Какво чакаш? -сряза го с думи началникът. - Подписвай и да те няма!
-Може ли преди това да пия вода… -моли младия мъж.
-Може! Ние да не сме зверове, ей! -и началникът му дава чаша с вода.
Мъжът не я пие а плиска в лицето на човека срещу него. Чупи час от нея на бюрото
пред него и с острите и ръбове си прерязва гърлото…
-Какво стори! Помогнете! – вика за помощ подчинените си, началникът. -Защо
го направи?
-Свободен, вече съм свободен… Изборът беше мой, а не ваш… - хъхри умиращ, синът.
Ужасен началникът се отдръпна от вече отишлия си от този свят, млад мъж.
-Запишете! -обърна се към секретарката си.
-Млад мъж склонен към самоубийство, но не и към убийство…
Експеримента се провали…
-Какво да правим с баща му? -пита един от пазачите на пещерата, затвор.
-Пуснете го! Вече не ни е необходим. Дайте трупа на сина му, да се погрижи
за него…
-А после?
-После го пратете на фронта! Там ще го убият и всичко ще свърши…
Когато на бойното поле пристигна бащата, той не се хвърли безотговорно
напред за да загине. Макар и без оръжие, успя да се докопа до такова от убит
войник. Престори се на мъртъв и когато нощта падна се измъкна. Дегизиран влезе
в града, където живееше. Знаеше адреса, където беше мъчен преди седмица със
сина си. Влезе вътре и експериментът започна…
Разстрелът се оказа успешен.
