Видях аз в нейните очи
Красив зеления безкрай
видях в нейните очи.
От предоставения рай -
устата грешна ми мълчи.
Улових в погледа любов.
Очите ѝ пръснаха флуиди.
Усетих се. Почти бях готов
с безкрая някой да ме види!
В.Софин 9.03.2025 година на Ива
неделя, 9 март 2025 г.
Видях аз в нейните очи
четвъртък, 6 март 2025 г.
Последен шанс
Последен шанс
На
външност влакът не се различаваше по-нищо от другите пътнически. Затова
пътникът Жул, който беше пристигнал половин час преди тръгването на влака взе
решение да се качи веднага вместо да чака отвън. Влезе в коридора на първия
вагон и се опита да отвори първото купе. Не му се отдаде. Купето беше затворено
и с пуснати пердета. Опита да се промъкне във второто, третото, мина първия
вагон, устреми се към втория и вече устата му раздразнена се обади сякаш имаше
шанс да бъде чута от някого.
–
Какво става тука бе!?
–
Реши да слезе. Уви не успя, защото влакът
внезапно потегли и дори набра скорост.
Какво ли ставаше тука? Всички купета
затворени, пердетата спуснати. Интересно дали някъде имаше отворено купе?
Жул се зае да търси някакво разрешение на
възникналия проблем. Учудващо, че влакът потегли доста рано преди уговорения
час за тръгване. Най-накрая Жул си отдъхна с облекчение, защото откри, че
последното купе е разтворено гостоприемно сякаш само него беше чакало. Надзърна
вътре и като не намери никого се настани вътре. Първото, което каза беше:
– Какво пък! Няма нищо страшно.
Едва седнал вратата на купето зад него
щракна безмилостно и се затвори. Жул я напъна, но не успя да я отвори.
–
Сега вече започна да става страшно!... Сигурно
но следващата гара купето само ще се отвори и ще сляза… -каза на глас за свое
успокоение Жул и се успокои на седалката. Вътре в купето имаше само една, което
беше доста странно като се замисли човек.
Влакът продължи да набира скорост. Жул беше
изолиран в купето, но явно и всички други пътници също бяха.
Този влак не отиваше никъде. Но въпреки
това продължи да се носи главоломно напред. За къде ли?
Мина час, два, трети… Влакът не спираше. А
и прозорците в купето бяха с такива стъкла, че нищо през тях не се виждаше.
Жул се опита да отвори неговия, но и той
беше блокиран.
Внезапно срещу него на стената на купето
блесна екран. На него едно по-едно се видяха пътниците на всичките затворени
автоматично купета. Във всяко имаше по един пътник или пътничка. Всички гледаха
втрещено ставащото. Господин Екранът след като представи визуално всички
пътници един на друг и всеки видя с кого пътува, внезапно се изключи. Вместо
него горе над вратата на купето, където имаше уредба прозвуча металически безстрастен
глас:
–
Драги пътници добре дошли във влака. Вие всички
участвате в специална игра. Едно последно раздаване на карти бих казал. Питате ли
се, дали сте късметлии ? Това няма обаче нищо общо с него. Запомнете само едно.
Един, само един от Вас дами и господа ще слезе от влака. Това ще бъде този,
който спечели играта.
–
Всички останали продължават напред. Напред към…
Но виждам, че сте разколебани дали да приемете офертата. Някои от Вас дори
гледат с недоверие…
–
Погледнете в господин Екран!
В момента, когато той светна всички пътници
видяха как пода на едно от купетата се разтвори и мъжът вътре, който не
очакваше такова развитие на нещата внезапно пропадна с вик, който вкара
допълнително напрежение в останалите пътници.
Веднага след това екранът изгасна.
Безстрастния металически глас взе отново думата:
–
Не мислите ли, че бях убедителен достатъчно? Ако
има някой от Вас, който се отказва да играе да го заяви веднага!
Така мисля, че ще бъдете принудени да
участвате. Залогът е вашия скъпоценен за Вас, живот. Един единствен ще слезе на
гарата си… Повтарям този, който спечели играта. Всички други продължават напред
към… Да кажем засега към неизвестното.
Веднага след казаното, гласът се изключи.
Всички пътници бяха обхванати от паника.
Някои от пътничките се разплакаха. Но милост нямаше за никого.
Господин екранът се включи и пътниците
видяха шахматна дъска. Предстоеше турнир. Всеки срещу всеки. Залогът -
Победителят слизаше на спирката си. Всички други щяха да продължат да играят.
До финала, където влакът щеше да пресече лентата и безстрастния металически
глас да каже:
–
Добре дошли… в известното, неизвестно!
Турнирът по шах започна. Първите победители
бяха оповестени от металическия глас. Тия, които бяха успели да стигнат до реми
щяха да продължат с нови партии докато не стигнеха до победа.
Тези, които бяха успели бързо да победят
противника си бяха наградени с храна и кафе. Жул беше един от първите, които
заслужиха поощрението. Отпадналите не получиха нищо или само по-чаша вода. Към
всяко купе имаше монтиран тоалетен възел без огледало вътре. Единственото
утешени на играещите беше Господин Екран, където се разиграваше между отпаднали
следваща партия шах.
Всеки пътник местеше фигурите с
дистанционно. Компютър избираше кой да играе с белите и кой с черните и срещу
кого.
Внезапно екранът угасна. Включи се
безстрастния металически глас, който каза:
И така! Понеже една от участничките в
турнира отказа категорично да продължи играта ще видите наказанието, което ще последва
всеки един от Вас взел погрешното решение.
Екранът светна. Показа се купе, в което
жена на около петдесет години напразно се опитваше да се задържи на единствената
закачалка вътре. Под нея подът беше зейнал като паст на звяр очакващ плячката
си. Чакането не продължи дълго. Чу се сърцераздирателен вик за помощ. Последва
го крясък и жената се предаде… Падна в разтворената уста на пода и изчезна
завинаги от очите на стресираните играчи.
Веднага след станалото, купето придоби
нормалния си вид, като подът се върна на мястото си.
Прозвучаха викове за помощ. Дори плач и
хълцане също.
Металическият глас, изключил господин Екран
се обади:
Приканвам всички останали играчи да
продължат турнира без да чакат повече! Видяхте какво се случва с непослушните
играчи. Така, че искам от Вас да се съсредоточите. Може би, вие „Ти“ или „Тя“
ще имате късмет, който ще Ви чака на вашата гара. Така, че не губете време,
защото влакът също бърза за крайната си спирка.
Спасението е близо до Вас, дами и господа.
Дебне ви!
Екранът се включи и турнирът продължи.
Всеки срещу всеки!
Следва:
В. Софин 6.03.2025год.
сряда, 5 март 2025 г.
Девойката ме заобича
Девойката ме заобича
Впечатлен щом девойката видях
Не знаех, че ще бъде със обувки…!?
Но истината жалка щом прозрях,
разбрах, че те били със джувки!
Щом очите си в деколтето ѝ поспрях
поисках за мен да има и милувки.
Нетърпелив шавливата ръка прострях,
но усетих само шамарени целувки!
Впечатлен от шамарите разбрах
какво днес за любов се счита…
В градината за нея розичка отбрах
и девойката изведнъж ме заобича!
В.Софин 5.03.2025год.
вторник, 4 март 2025 г.
Калъч
Калъч
Монетата не
подозираше калъча. Тя си знаеше, че има две страни съвсем удобни при падане. Но
ето, че веднъж в една квартална кръчма монетата се изтърколила от
невнимателните пръсти на един клиент и вместо да легне кротко на една от страните
си, взела, че се хлъзнала в един от процепите на пода. Също като някои хора с
избран, погрешен път.
Застанала монетата, права очакваща някой да я намери и
вдигне.
Клиентът, който я изпуснал се навел да я търси. Обходил с
очи пода, нищо.
На монетата и се искало да изкрещи: „Тук съм! Не ме ли
виждаш, стоя пред теб в процепа между дъските на пода. Изправена съм както
никога досега в живота си.“
Клиентът не можал да чуе воплите на монетата, защото тя не
говорила с език, а с мисъл, но тя не достигнала в съзнанието на притеснилия се неин,
стопанин.
Имало, защо. Нямало как да си плати сметката. Тази монета в
джоба му била последна. Колкото и да напъвал очите си не успял да я намери. Отчаян
помолил кръчмаря да му помогне при търсенето на монетата. След кратък размисъл
той казал на клиента:
–
Четири очи виждат по-добре от две!
След това
включил и той фаровете на очите си. Когато те светнали и обърсали прашинките по
пода кръчмарят внезапно се навел. Видял, къде се е скрила монетата. Без да каже
нещо се върнал към чекмеджето на тезгяха, откъдето измъкнал пинсета. После се
втурнал към мястото, където бил видял монетата и я извадил. Клиентът нямал
време да се зарадва, защото ловко кръчмарят прибрал парата в джоба си. И не
само, а се обърнал с думи към вече бившия стопанин на монетата:
–
Хайде сега извади кесията и плати сметката си,
господине!
–
Ами… нали
намерихте монетата!?
–
Какво за нея?
–
Ами тя,
точно ще плати сметката ми…
–
Как така ще я плати…? Нали монетата си е моя?
–
Но нали аз я изпуснах на пода преди малко?
–
Ами?
Направо я хвърлихте долу и аз я намерих пръв. Все пак нали Вие ме помолихте?
–
Да така
беше. Но аз поисках помощта ви, кръчмарю.
–
Нали помогнах! Всичко намерено на пода си е мое,
както и кръчмата също. -заявил кръчмарят без да му мигне окото изобщо.
–
Да, ама
аз нямам пари да платя сметката си…?
–
Кой те накара да пиеш толкова, че да не можеш да
си платиш сметката? Сега ще отработиш изпитото!
–
Ама…!
–
Няма ама. Монетата понякога пада на калъч. Това
вярно става много рядко, но щом застане така скача право в джоба на този, който
пръв я намери…
В. Софин 4.03.2025год.
неделя, 2 март 2025 г.
На градус
На градус
С приятен градус подмолен
все още лежа си доволен
в купон креватен уловен -
от ракия пивка, преборен!
В. Софин
Снежко с порив младежки
Снежко с порив младежки!
Все още с порив младежки
в танц безумен, лудешки
с чисто белите си дрешки
нахлува в очите ни Снежко!
В. Софин
Ехе, Кокиче...!
Ехе, кокиче...
Все още с ухание девиче,
цъфтящо лице на момиче
долавям в очите на птиче –
сълзите кристални в кокиче!
В.Софин
Абонамент за:
Публикации (Atom)