Пламък в сърцето

                                                                         

Пламък в сърцето

Дори да им липсва рима

няколко свободни стиха

взеха че се извисиха

с любовта в която има:

Луна и звезди в небето;

цветя цъфнали в полето;

вълни с блясъка в морето

и пламък изгарящ сърцето!

В. Софин 19.07.2025год.

 

Май е вашият град

 

                                                                                           

                                      Май е вашият град

Градът който не ни вдъхновява

изглежда май е вашият град,

където с походка корава

всеки втори, умира от глад.

 

Нахранени до ситост маршрути,

не липсват в него и има места,

където за кратко в блажени минути

се утолява със страст, любовта!

 

Карта в града не Ви придружава.

Камбаната бие във сутрешен час.

Изглежда всичко, сякаш забава

приготвена вкусно, само за Вас.

 

Градът днес който не радва

изглежда май е, вашият град,

където всеки гладен обядва,

намерил в контейнер комат!

В.Софин  18.07.2025год.

 

Свободата на полета

                                               

                          

 Свободата на полета

         Преди залезът да ощипе върховете на боровете и надникне преди лягане в комините от които все още липсва дим, пъргави лястовички обзети от чувство за свобода се стрелнаха в небесата оцветени в охра. Лятото в разгара си не обещаваше прохлада, но птиците наоколо летяха сред хотелите с чувството на отиващия си ден. Въпреки, че бяха много никоя не се блъсна в друга до нея. Въпреки полета им, който убоде очите ми. Толкова радост, опиянение и ентусиазъм не бях виждал скоро. Навигацията, която лястовиците притежаваха може да съперничи на всеки полет на самолет. Най- странното е, че тук липсваха катастрофи. Колкото и бързо да се стрелкаха между небето, земята, хотелите и боровата гора, птиците нито за миг не сгрешиха. Нямаше удари във въздуха, въпреки, че не липсваха засичания между тях. И звукът на тишината прорязан от многобройни птичи гласове, които звучаха като химни на победата. Природата раздаваше свобода. И  тя се рееше пред погледа ми, необременена от завист, измама, лъжи и обиди…

Не бях се замислял за тия неща скоро. Но когато рано сутринта птичето ято излетя от гнездата си и гласовете на малките лястовички огласиха простора разбрах какво значи свобода. Летиш! Не пречиш на никого. И на теб никой не пречи. Не те командва. Не ти забранява да се рееш самостоятелно, както и с група приятели във въздуха. Без завист в сърцето си, а с любов към природата, слънцето, което идва с деня и разбира се нови приятни очаквания от живота.

За момент ми се прииска да съм лястовица. Да се рея заедно с другите… Горе, където има свобода. Но свободата е илюзорно създадена за да имаме сили да продължим до края си. Все отнякъде ще излети гладен ястреб. Ще налети орел и идилията за свободен полет ще бъде убита.

Но въпреки всички, въпреки това всеки миг от птичия полет на радост и свобода си заслужаваше. Макар, че в близост винаги дебне опасност.

Нима войните до нас не го доказаха вече. Няма измъкване. Няма свободни полети. Съществува вездесъщата смърт. Сълзите на майките пресъхнаха.

И всичко това за власт. Оная гадна власт, която не разрешава свободния полет на малкия човек, който иска да обича и живее свободен като птичките.

Мислите нахлуха в душата ми. Хванаха в клещи сърцето ми. Изпратих с поглед лястовиците и право да си кажа за миг им завидях. Свободни летят. Може и да загинат в полета си. Но имаше нещо, което създаваше хармония на небесата. Това бяха от слънцето стрелкащи се в необятния океан на небето, птичи гласове на лястовички, които знаят, научени са да обичат и живеят по правилата на живота!

В. Софин 17.07.2025год.

Ша затварям!

 

                                                                

Ша затварям!

След задушевен разговор по телефона между двама влюбени в отегчение се чул женски глас:

–Ша затварям!

–        Не, недей, мила!

–        Какво имаш в предвид?

–        Нека поне един път аз първи затворя телефона…! -искрена молба на влюбен мъж.

–        А не! Да си ги нямаме такива! Аз съм първа… - и жената затваря мълниеносно телефона си.

Мъжът в отчаяние звъни отново:

–        Какво искаш?

–        Аз да затворя първи, телефона…! - мъжът успява бързо да изключи джиесема си.

Тоя път дамата на сърцето му, звънва пак:

–        Да, мила! Какво има?

–         Да, приключваме!

–         Моля!? – учуден е влюбения мъж.

–         Казах, край! – и жената изключва мълниеносно джиесема си.

Мъжът не разбрал нещо, звънва, за да уточни обстановката. Дамата на сърцето му не откликва. Явно му става ясно, че е приключен веднъж завинаги.

Намира сили да се обади на майка си с цел да се оплаче:

–        Мамо, па тая ме отсвири…

–        Моля!?

–        Приключи ме…!

–        Коя бе, сине?

–        Жената с която ходех…

–        Та ти, нали не ходиш по жени сине?

–        Така е, но си говорехме с нея по телефона.

–        Голяма работа! Сега ще говориш с мама!

–        Но, мамо с момиче е по-добре…

–        Ами, аз! Не съм ли момиче? Да не би да ме мислиш вече за баба?

Мъжът сконфузено:

–        А, не мамо! Как можа да си го помислиш само!?

–        Тогава слушай мама за да пораснеш!

–         До, кога мамо?

–        Докато аз ти намеря, съпруга, чедо!

В.Софин вместо фейлетон 16.07.2025год.

С дъх на кристали

 

                        

С дъх на кристали

Да си чаша празна е присъда.

Лесно е да си недопит коняк.

Но, когато някой те обсъжда

може да си пийнеш арманяк.

 

За да си в стабилна походка,

ведно е любвеобилна дама,

да  глезиш без мезе със водка.

Не бива малка, нека е голяма!

 

Става на кристали със мастика

стига устата жадна да го иска.

Щом денят за пиене те вика,

а слънце в гърлото наднича…!

В. Софин 13.07.2025год.

С мисълта за теб

 

                                                                                    

                                                                   С мисълта за теб

Хей мила! Хей драга!

Сърцето мое знай,

но не иска да си трай!

Целувчица сега му дай!

 

Там си близо до вълните

далече в морски край -

дето гали ти, страните

слънчевия топъл, рай…!

 

Лежиш сама на плажа

слушаш песен от прибоя…

Пък аз какво да кажа?

Искам да си само моя!

 

Но аз, далеч съм в планините.

Погледът ми не пристига,

да пресуши топли ти, сълзите

в които сега, морето стига!

 

Спомен в мене не един

идва нощем със Луната.

Гледам в нея пак самин

с мисълта за теб в зората!

В. Софин 13.07.2025год.

На Ива!

Мигове невероятни

                                                                                       

Мигове невероятни

Да ме бе видяла тая нощ,

когато фиксирах прибоя.

Красивия лунен разкош

в който ти бе, само моя…!

Морето със очи, но в слепота -

забравило бе нашите срещи.

Но Любовта сгряваше на висота -

Луната блещукаше без свещи!

Остана ми тихия плажен блус -

вълните разбиващи, сърцето.

Малинена целувката ти с вкус,

с която допивах си кафето!

Набързо, край подгизналия плаж,

крадяхме мило времето за снимки.

Изгревите бяха верния ни страж.

Красиви залезите идваха с калинки!

В тъга прикривам погледа смирен

за дъжда, когато бяхме под чадъра.

Двама - ти и оня сладък миг у мен,

останал ми да сгрява ме в кахъра!

Романтични бяхме с теб - мъж и жена.

Не изчерпани сред макове приятни…

Ти, моя - сребриста пътека на луна

изгряла нощем с мигове невероятни!

В. Софин 12.07.2025год 

На Ива