Влюбени очи
На изгрев бяха заедно със мен
влюбени очи, зелени.
Красиви в идващия ден
в спусъка на любовта, видени!
Сърцето ми хванато във плен
с куршум бе, докрай сломено.
Кървите му във идващия ден
потънаха в морето откровено!
На залез пак заедно със мен
бяха влюбени очи, зелени.
Щастливи вече в отиващия ден
от слънцето на любовта огрени!
В. Софин 05.08.2025год.
Щастлив спусък
Още дочувам съсека от спусъка
на приятни дните, безметежни.
Заедно те бяха с воя на морето,
със стъпките на вълни вълшебни!
Всяка стъпка отекваше в душата.
Косите ми диригент ги сресваше.
Вятърът фризьор идваше в зората
със слънце, което ми харесваше!
Усещах как напираха мечтите -
в дните с морски залеза красив.
За любов приказваха вълните,
със съсека на спусъка щастлив!
В.Софин
Клати вади…
По пътя към планината най-забавното е да откриеш незабавно,
път у равното!
–Боли ме кътник! За един ден съм пътник…!
–Накъде? Със сигурност си на море!?
–Уви! Там дето на никой не му се ще!
–Сигурно в планината не си струва за един ден?
–Напротив! За ден с „ОХ“ за комплимент при зъболекаря с
особен инструмент!
–Какъв , инструмент, бате?
–Дето клати…!
–Какво?
–Щом по пътя болка се обади… Зъб се клати, с клещи вади!
В. Софин 3.08.2025.
Клета любов
Не остана ниша незаета -
всичко е превзел поетът,
който смело и с ракета
излетял с думата напета
през планини и морета,
право в сърцето на Жулиета!
Тя познала любовта му клета -
целувката, подарила ѝ поета!
В.Софин 02.08.2025год.
Дошла от светлината
Позволих ти, да ме обичаш!
За теб душата си разголих.
Но ти любима не разбираш,
защо сърце, за теб отворих!
Позволих ти, да ме убиеш!
Нож в ръцете ти поставих.
Но ти, реши да ме изтриеш -
сълзите дето бях, оставил…
Позволих ти, да ме мразиш.
Обърнах поглед към луната.
Но ти остана да ме пазиш
с любов дошла от светлината!
В.Софин 02.08.2025год.
Върховете на сърцето
Върхове в сърцето си изкачвах.
Мечтаех си да съм разбран.
Но нещо все у мен затлачвах,
усещах се от съдбата изигран!
Без гръм, тихо качването почвах.
Но не стигах мечтаното, високо.
Болката в душата, с кръв източвах -
липсвах в мълчаливото ми лого!
В жаждата за върхове оставах.
Нощем смели стъпките сънувах.
Въпреки това понякога успявах…
Върховете на сърцето - качвах!
В. Софин 01.08.2025год.
Виновно е Еврото
Интересен диалог се заформил между двама приятели на кафе:
–Ти мислиш ли?
–Не.
–Трябва да почнеш да мислиш!...
–Вече мисля…
–За какво, ако не е тайна разбира се?
–За това, че си любопитен.
–Моля!?
–Не е нужно да се молиш за това, че аз мисля…
–Мислите!?
–Нали ти ме попита?
–Какво беше…?
–Дали мисля.
–Аха! А мислите ли?
–Не.
–Време е да бъдеш отговорен и да започнеш с мисленето.
–Вече, мисля!
–За какво?
–А, тайна! Но понеже си прекалено любопитен ще ти кажа, че
още си подреждам мислите. Виждат ми се разпилени, нестройни, непригодни за
живота, днешен.
–Че настрой ги, бе! Какво чакаш?
–Да ми се махнеш от главата.
–Това пък защо?
–Защото не мислиш, когато ми задаваш въпроси, приятелю.
–Как разбра?
–Лесно. Никой не задава тъпи въпроси, ако не иска заем. Колко?
–Ами… Щом казваш, а кой съм аз да споря с теб за мислите ти.
Дай една хилядарка! Веднага я връщам при първа възможност.
–Ще я чакам в Евро.
–Моля!?
–Връщането да е в ЕВРО.
–Това пък, защо?
–Защото докато мислиш вече ще сме влезли в новата година и
еврозоната. А там всичко ще се измерва не в лева, а връщане с Евро!
В. Софин 1.08.2025год.
