Кой си е позволил?

 

                                                                       

Кой си е позволил?

   Тихо. Толкова тихо е, че се чува единствено капчука отвън. Само дъждът, който нахлува в душата на всеки от работещите в сградата пада безмълвен.

 И в тази прекалено тягостна тишина изведнъж нахлува песен от включено радио. След него сякаш изпод земята се чува строг питащ глас:

–Кой си е позволил?

Съвсем тих едва бръмнал като на мушичка треперлив гласец отговаря:

–Пуснах радиото да чуем актуалните новини за Еврото...

–Е, то е ясно! От нова година влиза в сила. И веднага изгаси радиото, да не изгася, теб! -безкомпромисен зазвучава гласът на шефа, който предупреждава, а после наказва.

След миг настъпва пак блажена, тягостната тишина.

Но миг само по късно мъжки глас я порязва:

–Ще пием ли кафе? Аз черпя!

Отвън проврял се между капките дъжд влиза портиерът, онова говедо, оня плазмодий позволил си не да пълзи, а да раздава шум в ушите на колегите си. Той се материализира на бара и иска веднага да се направят кафетата от сервитьорите.

   Уви! Строг гласът шефски прозвучава пак:

–Какво не разбрахте!? Каква е тази дандания? Портиерче какво си се разкрещял, бе?  Да не си случайно на футболен мач?

По нисък от тревата портиерския глас намира сили да се обади:

–Ами... Питах дали ще пием кафе? Черпя, аз!

–Млък! когато кажа аз тогава ще се пие кафе! Вие мързеливци такива... Първо поработете пък после ще видим!...  Искам от вас, тих труд. Без думи, само действия! Какво правите, портиер? Защо шумите?

Портиерът с глас, който сякаш сега се нагажда с тая обстановка измучава тихо с досадно бръмчене на комар:

– Извинете, шефе! Това е картонената чаша с кафето, което изпуснах преди малко...!

– Че аз разреших ли да се пие кафе? 

–Само за мен, шефе. Аз си го направих. Другите колеги няма да пият! 

–А на теб, който ти позволи да си направиш?

– Бях го пуснал вече, когато казахте да не се пие...

– И вие!?

– Ами изпуснах картонената чаша за да не пия, шефе!

–Ти си бил много умен, бе! От сега нататък ще идваш вътре в сградата само, когато колегите ти се обадят. Вътре нямаш работа. Ясен ли бях?

– Прекалено ясен, шефе! - осмелява се да надигне гласец, портиерът.

Това нарушава правилата на тишината затова шефът му изкрещява:

–Вън!!!

    Не знам дали е истина това, но зная, че тишината в тая сграда беше победила езиците на служителите дотолкова, че те бяха успели да научат безмълвно знаците с ръце на глухонемите. Лошото беше, че дори с клиентите отбягваха да разговарят. Просто тикваха написана бележка в очите им с въпроса: "Какво обичате", "Поръчката, моля!". 

Абе тих труд! Има ли такъв?

В парламента, не! В болниците и там също не!

   Ами тогава да работим, но и езикът щом ни е даден трябва да говори. Поне що се отнася за любов. Не винаги погледите дори и разменени успешно помагат за връзката. Друго си е езикът. честен и откровен:

–Кой си е позволил?

Вие там... Да, да Вие? Да не чувам шум!

В. Софин 10.11.2025год.

Вересия с мента

 

                                                   

Вересия  с мента

Щом със Евро днес се веселих

Банката сменила бе банкноти.

сметката си щом прилежно изплатих -

забранили бяха на лева да работи!

Щом в магазин Еврото внедрих -

продавачите поискаха търпение.

Но грешка в калкулаторите им открих -

работеха с цени за тяхно улеснение!

Щом докрай Еврото си изпарих -

останаха ми само два, три цента.

Накрая с ум и тях, взех че уредих -

допих ги на вересия и със мента!

В. Софин 09.11.2025год.

Въздух, който се раздава

 

                                                                      

Въздух, който се раздава

В една държава всеки заслужава

въздух с политика, която му се дава -

наляво и вдясно свободно да шава,

докато с успех законът му убягва!

----

За политика народа бил му важен,

но само, когато за него се гласува.

----

Корем изпъчил най-отпред

котарак страх внушава

на пожелан от мишки мед,

който той на порции раздава!

Те гледат го и не им се вярва

че някой трохите си раздава-

Котаракът с хитрост си прикарва

безскрупулно европейска слава!

------------

В.Софин 07.11-2025год.

Нищо прекалено не е хубаво

 

                                                                           

Нищо прекалено не е хубаво

----

Прекаленото хъркане води до чорап в устата.

...

Прекаленото увъртане води до истината, че нищо не е случайно.

...

Прекаленото лишение от сън води до заспиване по-време на работа.

...

Прекалените лъжи водят до други по големи от първите.

...

Прекаленото тъпчене с храна довежда до пристрастяване.

...

Не мислеше да става мазохист, но работата беше прекалено настоятелно дълга и нетърпима като не изстискан болезнен цирей, с който се свиква въпреки възражението на настръхналата в страх, кожа: "Ами  ако ме уволнят!"

...

Парите бяха прекалено малки за започване на бизнес.

...

Кредитът се оказа прекалено силен за да позволи на взелия го да  върне лихвата му навреме.

...

Лихварят се оказа прекалено търпелив докато отнемаше живота като бонус на човек не успял да върне заема навреме.

...

Прекалено точеният нож води до изтъняването му.

В. Софин

Ехо в Евро

 

                                                                    

Ехо в Евро

Ще речеш че у нас нещо става

пък то решили Еврото да възхваляват.

Политиците това ги забавлява -

със сигурност на печалба се надяват.

Съвсем скоро ще завалят парите.

Другото е забранено да се случи.

Без очила се вижда, че цените

на смирение няма кой да ги научи!

Да, това добро е казват за България.

Но достатъчно дали добро е за народа?

Ехото от Брюксел с усмивка ни повтаря,

но трябва ли на Ехо бедният да вярва!?

В.Софин 05.11.2025год.

Цял роман

 

                                                                       

                                                               Цял роман

              Въз основа на това, че шефът искаше да знае всичко, което има в сградата, за която аз отговарях като материално лице предприех следните действия.

    Преброих съсредоточено колко колеги имам. Установих бройките и ги проверих един по един. Узнах кой колко кариеси има; колко извадени зъба, пломби и дори разбрах дали мъжете са женени, а жените омъжени. Наврях нос и във връзките им. Кой с кого се има, и кой не се има. Всичко описано едно по едно в картоните им заедно с обувките и работните дрехи получени от фирмата. Дори мушнах любопитен нос в парфюмите на колежките. Узнах за някои от любовните им връзки. Всичко бе описано, точно и безкористно. Без завист от моя страна и намек за нещо повече отнесох картоните при шефа за допълнение, като преди това се опитах да преброя и другите неща в сградата. Е прощавайте, ама никъде не видях асансьора. Дали пък някой не бе го отмъкнал? Трябваше да се бракуват някои неща. Счупени чаши, чинии и нерви, много счупени нерви ... Естествено не от мен, а от колегите, които искаха да ме бият. Бяха успели да се докопат до картоните. Пардон, бях им ги поднесъл за подпис. Но те се оказаха прекалено любопитни и ми обърнаха особено внимание. Искаха да знаят аджеба, откъде знаех за връзките им.  Казах им с дяволита усмивка: "Ще ги имате връзките бе... за обувките!"

  Но те пожелаха да узнаят и откъде накъде съм узнал за зъбите им, за това кой с кого си прави кефа и защо?

       Ами лесно е като помислиш. Всеки си беше казал пред мен, къде ходи на зъболекар. В картоните вътре си беше написано за зъбите им. Така става, когато се хвалиш пред моите уши антени. Така, че узнах от клюките им за интимните неща. Дори научих имената на съпрузите и съпругите им, и за деца, кой какви има.

     Това обаче не се хареса на шефа. Бях прекалил. И на неговия картон освен костюма и обувките за него ,се мъдреше, коя е любовницата му. Е, жена му всеки от колегите я знаеше, но аз бях узнал главната негова тайна. Това беше непростимо и нагло бих казал от моя страна.

   Наказа ме с последно предупреждение за уволнение. Скъса на всички колеги картоните, а неговия изгори пред очите ми. После ме накара да събера боклука... А вярвайте ми беше се посъбрал доста. Връзки, зъби, отношения, завист, лицемерие. Толкова боклук на едно място просто да се чуди и мае човек.

     За по сигурно шефът ме остави без заплата. Мъмри ме строго пред всички. Показа ме като горила с клепнали от срам уши дори ми размаха пръст заканително.

Е мислех си, че няма да се повтори изцепката. Но само мислех. Следващата година затънах още повече. Бях си позволил да опиша, кой какъв алкохол пие по време на работа; кой не работи а се шляе, дори и колко пъти се чеше без да го сърби някъде.

      За капак шефът често го правеше. Пиеше, чешеше се и размахваше заканително пръст. Все аз бях виновен, все аз на мушката. Че отстреляй ме, бе!

Когато ме гръмна усетих облекчение. Браво бе право в десетката ме улучи! Уволни ме без предупреждение и без миг да чака в повече. 

        Взех си довиждане с колегите. Черпих ги пияни вишни за сбогом. 

За последно шефът успя бързо да скъса картоните и назначи себе си за материално отговорно лице. Знае си той, така се избягват грешките. Особено тия, които са против имиджа на всички във фирмата.

Е сега съм безработен и на борсата. Стоя и дебна за нова работа. Мечтая за постоянна и отговорна. За картони и писане...

Нали това ми е работата все пак съм, писател! От някои признат от други не! Но пука ли ми за това? 

Хайде наздраве, че имам да пиша. Толкова много картони. Цял роман се е събрал отново!

В. Софин    3.11.2025год.

Мисли, които хвърчат

 

                                                                                

Мисли, които хвърчат

Животът е тежък. Всекидневно мъкнем до изнемога торбите му.

.........

Лудостта е знак, че системата куца.

.............

Не всички са будни. но някои вече са събудени.

.................

Думите прозвучаха искрени. Но действията след това ги опровергаха.

..............

Всичко в името на човека. За него и против. 

.........

Истината е понятие, но не и занаят, с който човек изкарва прехраната си.

.........

Историята е измислена за да могат историците и не само те да спят спокойно.

..............

Накрая всички повярваха... Толкова повтаряне за да се чуе, че истината е измислица, за да може лъжата на която краката са къси да ги удължи до небето.

............

Любовта на Природата е толкова истинска колкото и омразата и, когато нарушим правилата на живота.

.............

Едно се приказва хубаво. Друго се върши също хубаво, но с резултат за приказващите.

..........

Мисълта е за боговете. За всички други парите, които не носят щастие.

...............

Извъртяха края за да се върнат в началото.

..............

Служеше за закачалка, докато не му намериха заместник, откачалка.

.........................

Да обичаш на инат, но само когато си сит с комат!

....

Мислите хвърчат и търсят правилният Ад в онзи град, където още има дума за любов и брат.

В. Софин