Огризка

Усетил нашенецът риска:
Дояждал последната огризка.
........................
Беден стигнал до решение,
на пари погледнал с уважение.
..........................................
Осъществил среща неотложна,
екзема хванал кожна.
...............................
Творческо известно колебание,
с "глава" надникнало издание.
.........................................
С уиски силно укротена,
дата навършена рождена.
........................
Стрес създаден колективно,
опънал нерви негативно.
.......................
Зажаднели хванали "вълната",
с любов притиснали телата.
....................
Мъж с "език" внуши,
любов в дамските уши.
........................
Лепне ударно компреса,
челото българско на стреса.
...................
Държавно създаден индивид,
от изпаряващ течен вид.
.......................

Неусетно "избягало" времето!

Човек неусетно остарява. Минава време и все ни се струва, че сме същите –млади, непроменени. Уви! Духът,  може да се е запазил младежки, но тялото - наша  собственост, ни предава. Започват да болят стави, бъбреци, кръст. Или нещо друго по-екстравагантно, за което човек, не подозира, че ще отрови живота му на старини. Болката, неусетно за нас самите се появява неканена. Идва! Удря, точно там, където изобщо не чакаме. С наглост дошла ни неочаквана „гостенка”-болката!

Работя от както се помня, охрана в хотел. 24 часа на смяна. Това е много, извънредно много време. Човек, като нищо може да се побърка. Поглеждам часовника и  мисля, че доста време е минало откакто съм на работа. Уви не! Минали са , само точно две минути! А, кога ли най-после, ще се стъмни, за да може бързо и да съмне!? Броя часовете. За сетен път ги броя, неистово! Не, просто времето е спряло! Часовникът е станал мързелив, не му се работи. Съвсем бавно почти задрямал, мести, тежките, според мене стрелки. Но, като се замислих, разбрах, че това все пак е хубаво. Колкото по-бавно, минава смяната, толкова по-бавно ще остарея. Инак в къщи, щом полегна на дивана, и неусетно времето пак ме е излъгало. Заспивам гладко избръснат. Събуждам се целият брадясал. Съвсем друго е да съм на работа. Човек, не може да усети, улисан в службата, как брадата му расте. Пък и защо да расте? Нали съм на работа! Нямам време да усетя, какво точно се случва. Стресът спира растежа на брадата ми. У дома, вярно хубаво е! Но щом реша, като „бял” човек да изпия по-ракия с жената и опала времето, пак успяло да ме излъже. Стягам се за работа. Пак бързане, да не изпусна служебният транспорт. Защото, после не ми се мисли, колко „кожи”, ще одере от мен таксито. Шофьорът не е виновен. И той храни семейство. Пари трябва да изкара. Пък и бензинът, то се знае е безбожно скъп. Затова бързо се стягам и отивам доволен на смяна. Доволен, защото за 24 часа на работа, времето ще цъка бавно и ще отдалечава от мен старостта. Макар и полека смяната минава. Отново бързам! Да не изпусна превозното средство за града. А в къщи ме чака, пак дрямката. Дрямката на остаряването! И ето отново съм буден и брадясал. Гледам се в огледалото. И какво виждам!? „ Кой е този смешен „чичо”, който ме гледа от него, леко смръщен!?! Дали пък това не съм аз. Или може би това е сън. А коремчето, то мое ли е, или не!?! Мисля си,  май не е мое…”

Уви съпругата ми се появява неочаквано до мен и ме слага на място:

-Какво си го изпъчил, този дебел корем, скъпи? Я се виж, на какво си заприличал? Косата ти побеля и пада! Нямаш естетичен, външен вид! Повдига ми се от теб! Как, ще изляза, пред хората с „чучело”! –казва ми тя вкисната и ме отминава, шляпвайки ме нервно по-врата.

Е, щом скъпата твърди, че това охранено „животно” в огледалото съм аз, сигурно е права. Все пак, как е възможно! Кога мина това време!?! Когато бяхме влюбени с нея и се държахме мило за ръце. Кога? Умът ми не го побира! Отказва да го приеме! Нали затова си бях намерил 24 часовата работа. За да не остарявам. Но явно, спейки все пак съм успял да „пипна” старостта. Защо? Не можем излъга времето! Без скрупули, работейки против мен, то взе че ме препъна. Точно когато, почти си бях помислил, че съм успял, да го излъжа. Излъган останах аз! Добре, че мисълта ми , все още е „млада”. Там времето още не е надникнало. Навярно, ще дойде ден и за това. Започне ли човек да забравя, неминуемо е остарял. Дали го иска? Явно не! Животът, просто така е устроен! Днес сме млади, здрави, пъргави! Утре, вече –болни, уморени, стари! Какво да се прави? Съдба, просто човешка съдба!

В.СОФИН

Прошка

Благородно дал "прошка",
помилвал с брадвата кокошка.
...........................
Пиян поискал прошка,
чукнал ръждясалата "трошка".
..................
Очи чаровни мили,
с поглед нож забили.
....................
Успешна държавна ситуация,
"прекарана" бе -цялата ни нация!
..................................
С нескопосно управление колосално,
народ мъчен феодално.
..........................................
Скрити в недостъпни ложи,
управляващите скъпи "кожи".
...............................
Дебне скрита душегубка,
с вода на пътя -дупка.
...................................
Студентки пъшкат в стон,
осмомартенски пиян купон.
..............................
В парламент измисленото правило-
гладен народ оставило!
...................................
В парламентът духнал вятър,
създал политически "театър".

Рекорд в "ГИНЕС"

Рекордът в "ГИНЕС" устоял,
23 години нашенецът ял,
боб, български и бял!
................................
Успешно бореше настинка,
в легло с брачна "половинка".
........................................
Без пари
Високата цена поета,
надпис скъп на етикета!
.......................................
Жадно куче лочи,
японче, пои тамагочи!
........................
Дълго чакан-сбъднат шанс,
гушнал работникът аванс,
празни чаши  от фаянс!
.....................................
Разлюлян храст посочил,
изплашен заек изскочил.
.......................................
Млада недоволна "клиентка",
от професор измъчена студентка.
..............................................
С размер строени по-забрадки,
матрьошки дървени и гладки.
....................................
Стрес поднесъл изненада,
ускорил мъжки косопада.
............................
Протегнал алчна шия,
искал пак на вересия,
работна старата мистрия,
нагъл младият комшия!
..................................

Високи данъци...

С данъци високи -заплата, ниска,
мизерия осъществена -близка.
..........................................
Стабилните крака пързулна,
осмо-мартенска жена разгулна.
............................................
Обидена
Здрав шамар му свитна,
десница женска любопитна.
...................................
Направил "важна" стъпка,
пари усвоил с постъпка.
.......................................
Строг учител поучава -
ученик "знания" получава.
...................................
В кръчмата работи мило,
скрито -водното мерило.
...........................................
В мъжките очи надзърна,
женска пазва пълна.
.................................
Уста разтворило да се оплаче,
дете родило се седмаче.
......................................
Политик открил седалище,
пропаганда, агитаторска в читалище.
.....................................
Нима днес е лесно,
да си лице "особено"- известно.
...............................

Каква държава а?

Красива, уникална държава сме! Идват чужденци, гледат и не вярват на очите си. Такава природа, такива забележителности! Малко страни по света, могат да се похвалят с благоприятният климат на Балканите. Красива, уникална, но „червива”! Защо „червива”? Защото са се впили, вечно гладни „червеи” които изяждат и последния останал залък на обикновеният българин. Тези „паразити” пълзят съвсем открити. Лапат ли лапат, все им е малко. Пусто човешко око ненаситно! Днес какво е най- важно? Оцеляването на народа ни или, оцеляването на чуждите външни интереси. След влизането на България в НАТО и в Европейския съюз ние, чисто и просто станахме слуги. Мълчим, слушаме и после какво? Много ясно, патим си! Най- зле в цял един Европейски съюз! Заплати, колкото се може по ниски! Пенсии също! Без развита икономика! Всичко опира до внос и търговия. Не на последно място е и цъфтящата престъпност у нас. Ако мнозинството имаше работа и не се чувстваше излишно в собствената си страна, нямаше да посяга на чуждото. Днес го прави, защото се мъчи да оцелее. Знаем, че правилата в „джунглата” са такива. Оцелява силният и умен индивид. Другите чисто и просто загиват. Защо правителствата, които 23 години управляваха го позволиха? Откриха, че нашенецът си мълчи. И резултатът не закъсня. Мачкат ни сякаш сме въшки, а не хора. Без нас,  бъдещето на страната е немислимо. На всеки четири години, все ни лъжат! До кога? Докогато държавата остане, без българи и я населят чужденци. „Гласувайте за мен”-казват –„Ще ви оправим живота!”Но,кой живот, техния на кандидатите, а мнозинството нека яде киселец и мизерства!

Защо, все повече и повече граждани от страната ни искат да „избягат” от заобикалящата действителност? Защо посягат, не само на своя живот, но и на децата си? Ще кажете навярно, че имат дълг и затова го правят. До къде трябва да падне „пердето” на човек за да извърши непоправимото? Нима смъртта,която е постоянна натрапчива „гостенка” на българина е единствения начин човек да избяга от трудностите в живота? Нима човек, не трябва да се бори за щастието си?

Толкова много години, положението в страната, все повече и повече добива облик на разрушение. Разрушават се съдби! Хора, роднини се отчуждават! Защо? Кой има интерес? Народът беден страда! Никой не иска, да му помага? Защо трябва да сме на последно място по оцеляване в Европейският съюз? Без производство! Липсва истински живот!

Без пари –няма възход! До къде стигна, гладен българският род!?

Въпроси, много отговори малко! Кой ще поеме разклатеното кормило на държавата? Още никой не знае! Но, който и да е, няма да е лесно! Изгубено е доста време! Най- важното в страната си остават, хората –мнозинството! За да бъде малка България утре, като Швейцария, никой, който и да е управляващ не трябва да забравя това. Защото „вълната” на недоволството може да удави всеки, който си играе с търпението на народа. За да бъдем достойна, равноправна европейска държава, крайно време е да прогледнем. Интересите на българина за истински, а не измислен живот се увеличават! Каква държава а? Уникална –на Ботев, Левски, Паисий! Не трябва да,забравяме това! Да бъдем достойни хора, да управляваме страната мъдро, и в интерес на тях младите които са бъдещето на нацията! За да я има и утре България, но истинската знаеща своето място в Европа и внушаваща респект с качествата си!

В.Софин       

Осми март!

Жени доволно осъзнали:
И таз година с празник,
осми март ще ги погали!
........................
Мъж- Заел неудобен старт,
за наближаващият осми март.
.................................
На осми март със маниер:
пари дарил в размер,
без опит -кавалер!
........................
Благославен мъж охотно,
дарен с прозвище -"животно".
....................................
Чаровен мъж плени,
с усмивка няколко жени!
.....................................
С мъжки чар и стил,
на осми март дарил,
танц някакъв "кадрил".
.............................