Пешеходец в неравностойно положение

Днес пешеходецът заедно с други негови събратя е изложен да страда сам на улицата. Ето ви и вас, нищо неподозиращ гражданин тръгнал за работа. Докато крачите бавно по-мократа улица и търсите място за все още сухите си крака, проклинате лошото време. Тротоарите изцяло превзети от тридесет и пет сантиметров сняг, не предлагат избор. Длъжен сте да лавирате между многобройните счупени клони на дърветата, които необезпокоявани се ширят навсякъде около вас.  С желание да ви препънат, разпрострели тела отвсякъде на улицата дебнат и  скъсани жици. Ранния октомврийски „Снежко” мокри без жалост дрехата на гърба и дори се мушка успешно на топло в оголения ваш врат. Неизменната шапка, която се крепи на олисялата ваша глава  също изцяло е превзета от него.  На улицата многобройни локви си правят компания, като се надпреварват да  топят замръзналите бели падащи сълзи в тях. Смръщено,недоволно небето с успех е скрило слънцето и се радва на мокрите пешеходци, които щъкат едва едва. И в цялата тази сложна обстановка вие, неизменния късметлия се опитвате бързо да се придвижите до спирката на автобуса. Покрай вас, превзели тесните улици, побеснели летят автомобили. И докато пристъпвате внимателно заобикаляйки локвите, невнимателен шофьор ви изкъпва изцяло. Ядосан отваряте, безпомощно уста за да „благословите” или дето се казва, да наругаете негодника извършил злодеянието срещу вас, когато друга кола от която с нагъл поглед във вас е зяпнал усмихнат шофьор, отново изпръсква нещастното ви вече мокро тяло. Чувствате се като заек в капан. Улицата не предлага никакъв шанс за оцеляване. Затова пък, този път успявате да изречете недоказаната „благословия”, която цъфва като цвете от недоволните ваши устни. Бялото спортно яке на вас, вече е сменило окраската си с жълта. Сещате се успокоен донякъде, че дори и тротоарите да бяха изчистени, пак щяхте да усетите калното отношение на шофьорите срещу вас. Все пак сте пешеходец нали? Добре че не всички водачи на возила са такива. Някои явно бяха мислещи, защото намаляваха скоростта покрай мокрото ви тяло, поело ударите на съдбата. Все пак вие сте категоричен. Навсякъде трябва да има камери, които да следят за спокойствието на пешеходците. Не само срещу „джигитите” на пътя, но и срещу онези бабаити, които трошат за да се забавляват. Какво би било, ако такива неразумни индивиди биваха арестувани от полицията. И наказанието им съответно, да бъде в помощ на общината и пенсионерите. Да цепят дървата за зимата, безплатно на възрастните хора и да бъдат в услуга, там където са необходими. Така ще успеят да изгонят от себе си натрупаната във вените негативна енергия. Вместо това, обаче те необезпокоявани се бият от скука по улиците и вършат поразии, без да спазват някакви правила. Обикновения пешеходец, като вас приятелю,може да бъде прегазен, опръскан, набит и ограбен. На кого да се оплачете? Кой ще ви чуе? Никой! След тези ваши размишления за нещата от живота, най после преодолявайки хиляди препятствия и опасности на улицата, стигате спирката на автобуса, където той с желание прибира на топло премръзнало мокрото ви тяло. А когато мъркането на двигателя достига успокояващ до мокрите ви уши, вие нещастния пешеходец, въпреки неравностойното си положение, внезапно се успокоявате и сте готов да  поемете за работа.

В.СОФИН 

Времето не спазва правила

Цял живот човек се учи и спазва правила. Старае се в училище да слуша. Учи краката си да ходят  в указаната посока от учителя. Спазва нарежданията на родителите си, които го съветват да върви по правата, а не по кривата пътека на живота. Когато същият този направляван индивид порасне, той е задължен от шефа си да спазва куп неприятни за него правила. Ако е пиколо в хотел и чака гости, трябва винаги да е с изгладен костюм, лъснати обувки и разбира се, прилично подстриган и гладко обръснат. Освен това е длъжен да е усмихнат и приветлив. Да посреща клиентите с „Добре дошли!”, „Заповядайте!” и естествено отваряща вратата, дума, „Моля!”. От всякъде трябва да струи от него позитивно излъчване. Дори ако вчера се е случило нещастие в семейството му, пиколото е длъжен да замени пристигащата си гримаса на работа с чиста, откровена усмивка. Ако не успее да спазва тези правила, такъв индивид много скоро е заменен от шефа с друг по стараещ се от него.

Виж времето се е изхитрило, защото не спазва никакви правила. Довчера умувано, прогнозирано, дъвкано от метролози и доказано от тях, като хубав слънчев ден, изобщо не се сбъдва. Като разюздан хулиган разсърдено неизвестно от кого, то струпва облаци, тъкмо на вашата ливада. На нея лежи почти сухо вчерашното ви окосено с труд сено. Едва започнал сте да го събирате, когато от небето внезапно руква обилен дъжд. И когато спре и слънцето се покаже, като срамежлива млада булка вие нещастникът, който сте имал наглостта да спазвате правила, започвате всичко отначало. Или времето е този фактор, който успява да ни манипулира всячески. Ако вие сте тръгнал с бърза крачка сутрин на работа, и ако то не е съгласно с това, ще ви принуди да закъснеете. Ще забави автобуса, който точно тогава ще спука гума. Или ако сте с вашия автомобил, ще свършите бензина,  и ще ви се наложи да чакате на опашка пред бензиностанцията. И естествено, че закъснявате за работа. Ако времето реши, че трябва да падне тухла върху главата ви, точно когато минавате покрай строителен обект, ще накара краката  да избързат и  именно в този момент, тя ще ви контузи. Докато вие,  все  мислите, че съдбата е виновна, то именно времето не спазващо правила, прави това. След особено благоприятна прогноза, сте на разходка сред природата. От бистрото небе, изплуват гонени от вятър облаци, които не забравят да напълнят врата ви с вода.  За да сте сплашен, времето ехидно пуска и мълнии около вас. Изцяло мокър поемате към близката църква да се молите. Правите го, като искате прошка от времето. Вашата цел е да го вразумите. Искате то да ви забрави и остави по дълго млад и жизнен. Но разбира се,  времето не се съобразява с вас.  Докато размисляте бавно за правилата в живота, бързо остарявате. То така успешно контролира, не само вас неразумни човече, а  всички други същества в природата. Посредством катаклизми, наводнения, земетресения, времето ни се подиграва. Шепти с дрезгав глас в ушите ни, че в този живот се спазват единствено неговите правила. А те разбира се,  са непредсказуеми. Няма сила, която да спре и подчини времето. Когато човек се опита да го стори,  естествено си носи последствията. Разярено времето протестира, като показва силата на чувствата си.   Безскрупулно успява да отнеме на много същества живота. Затова, когато ние неразумно живеещите хора променихме климата на земята, до нас достигна неговата отмъстителност. Зимата ако я имаше или беше сурова или изобщо я нямаше. Лятото и то също, манипулирано от времето бягаше, като с успех трупаше дъждовни облаци, които освен глад, не предвещаваха нищо хубаво за хора и животни. Все пак, ние като живеещи на тази планета естествено, не се признаваме за виновни. Времето е истинската причина. То е всевластен господар на всички нас. Подчинява всичко. Мени около нас природата. Събира и разделя влюбени. Скарва политици. Пуска нови неизследвани болести върху главите ни. Изобщо казано накратко: времето не спазва правила! Да му мислят хората които се опитват да ги спазват!

В.СОФИН   

Пионки в ръцете на "Зар"

Интересно е, че днес мнозинството от хората са обикновени пионки, задвижвани с помощта на негово величество –„Зарът”. Всяка година пролет и есен по един и същи сценарий ние доброволно местим стрелките на часовника. С този жест признаваме, че сме съгласни да бъдем манипулирани. Вярно е, че има хора, които протестират и не са съгласни с хвърлянето на „зара”. Но колкото и да ругаят, от съдбата не могат да избягат. Сутрин всички сме принудени да станем един час по рано за работа. Ако не го сторим, трябва да си търсим нова, защото ако не сме в оказаното от „зара” време, просто ще бъдем без жалост уволнени. Единствено остава утехата, че на ръката е личния ни часовник, който работи само за нас. Може изобщо да не местим стрелките му. Все пак, това не е чекрък! Цъкащата вещ си е наша и ние сами решаваме дали да се подчиним или изобщо да не обърнем внимание на препоръчителните съвети на медиите, които също са манипулирани от „зара”.

-Как пък не!? Откъде, накъде!? Завийте вляво! А сега в дясно! Чакайте бе! Кои сте вие? Защо е нужно сутрин да вдигаме насила децата по рано? Те все още спещи се чудят на акъла на възрастните. Защо? Ами и домашните животни и те протестират сутрин срещу стопаните си давайки им по малко мляко. Ами недоспалите шофьори, които бързат за работа и правят нарушения без да са ги желали. Защо? Кому е нужно, всички да страдат? Нали и в Европейския съюз е така? Така е! Но и там обикновения гражданин протестира недоволен. Оказва се, че всички ние, сме марионетки в ръцете на малка група хора, които навярно с действията си, ни се присмиват. Гледат колко хрисими сме станали. И съответно си правят шоу. Шоу на гърба на децата ни, на домашните животни и срещу нас мнозинството без което светът не би могъл да просъществува. „Свобода! Демокрация!”. Постоянно се цитират думи, които са далеч от нас. Далеч, защото си остават писани единствено на хартия. Явно някои от обществото се мислят за недосегаеми. Богове, които имат всичко. Най важното за тях обаче се оказва манипулирането на мнозинството от нищо неподозиращи хора. Дърпат конците на времето в подходяща посока, но не щадяща нас. И мислят, че са вечни. Уви! Времето е толкова неизмеримо, че много малко са тези които могат да го предскажат. Дали утре ще вали? Или ще има земетресение? А може би някой луд като Хитлер, ще запали нова война? На тези въпроси единствено времето може да отговори. Въпреки, че и то е манипулирано  от неразумни хора. Затова защитавайки се времето си отмъщава. Мъсти за това, че се опитват да го контролират. Оказва се обаче, че въпреки местенето на стрелките на часовника, времето не може да бъде изместено. Това става само в главите на хората наредили това. Важното е единствено „пионките” да се търкалят в оказаната посока от негово величество „Зарът”. Докато послушно го правят, те нямат право на мислене. „Зарът” казва кое е добро и кое лошо! Ако протестират, като нищо могат да бъдат наказани. С нови хитри ходове от страна на управляващия живота ни „Зар”!

В.Софин 

Ловецът политик!

Опитният и хитър политик задължително трябва да е изкусен ловец. Когато наближат избори в които той с умение се вмъква, залага с изключителния си език капани из цялата страна. Обикаля навсякъде с ведра успокояваща усмивка и пропагандира програмата си с обещания. Той толкова ловко увлича хората, че те почти са убедени, че ще гласуват именно за него. Раздава листовки с обещания. Черпи  предизборно хората с кебапчета и бира. Дори организира безплатно концерти. Той е онази силна личност, която знае какво иска избирателят и му го дава. Обещава му, че звездите вечер ще светят само за него. Луната усмихната, цяла ще показва вечер пътя на окъснелия човек прибиращ се от кръчма. През деня слънцето ще грее само за избирателя и нивата му. Ще вали единствено  тогава, когато посаденото има нужда от поливане, за да може избирателя да прибере значителна реколта. Слуша упоен и замаян обикновения човек и му се струва, че сънува. Толкова много обещания! Много усмивки! И ако все пак, не захапе куката, точно преди да влезе пред чакащата го с нетърпение урна му връчват пари на ръка. И понеже знае, че на политик не се отказва, също като на дете бонбон, нашия избирател добива увереност.  Ръката му изобщо не трепва, когато пуска бюлетината. Толкова е доволен от системата, че не разбира, как така е успял да се хване и с двата крака в капана, заложен от политика ловец.  Примката е стегната здраво около гушата му. В близките няколко месеца избирателя, почва да се задушава от наложената със сила атмосфера. Гледа звездите бягат и се крият под облаците. Луната също вечер, намусена го избягва. Да не говорим за слънцето, което сутрин ехидно му се усмихне. После панически побегне и разреши на гръмотевиците придружени от дъжд  да превземат всичко.  Естествено нивата на избирателя е тъй обилно полята, че маната обхваща изцяло засетите с много труд площи. Колкото и да пръска срещу нея, избирателя е безпомощен и не може да я победи. И докато се усети, че е лъган през цялото това време с обещания, той неизбежно задлъжнява. Ако ходи на работа, не му  изплащат навреме заплатата. Ако пък му я дават е прекалено малка.  Щом реши да се оплаче в кметството, му обясняват да внимава за кого гласува. Тогава разярен се връща у дома си и решава никога повече да не ходи на избори. Да но, други ходят! Пък и защо не? Нуждаят се от двадесетте лева рушвет, за да оцелеят в крехката ни демокрация. Докъде сме я докарали? Да паднеш в здраво изплетената мрежа на паяка кръстоносец! Да глътнеш куката, като шаран! Да бъдеш гръмнат, като дребен дивеч! И всичко това от обиграния опитен в лова политик. Ушите на нашия изтормозен избирател, пък са онези предателски елементи, които постоянно изненадват притежателя им. Чули обещанията, те не могат да се сдържат и почервенявайки от удоволствие, успяват да изкарат в очите радостни сълзи. От своя страна, когато избирателя изтрезнее от еуфорията, капките в зениците пресъхват от липса на влага. Пясък стърже очите и кара избирателя да ги търка, като дотолкова ги зачервява, че започва изобщо да не вижда какво става около него. Друг като него, също окрилен от обещанията на ловеца политик се чувства, като растение на което е даден нов шанс за поникване в живота. Тъкмо целеустремено пуска кълн, когато отново успешно политикът попарва надеждата му. И вместо да израсне на свобода, клюмва от пръсканата срещу му, с умение отрова. Стъпкван, обиждан и лъган избирателят не може да се възстанови. В резултат на което в близко бъдеще се очертават пред урните все по малко хора. Когато изчезне и последния избирател, политиците ни ще ловят мухи и ще управляват уви, единствено „добичетата”,които са останали.

В.СОФИН