Много често
обвиняват шофьорите, че карат с непозволено висока скорост по-разбитите пътища
на страната ни. Оказва се обаче, че цялата тази ситуация е създадена умишлено от
автомобила.Едва настанил шофьора тялото на меката седалка и врътнал ключа за запалването, колата като
подивял кон хуква сама неконтролируемо. Водачът напразно се опитва да я спре,
като върти волана вляво, после и на дясно, но проклетото пощуряло возило не се
вразумява лесно. Ако е решило да мине без път в полето за удоволствие, ще мине. Прави
го, като без срам се пързаля в нивата засадена с жито. Когато му омръзне да
танцува на воля, излиза на шосето и започва да се заяжда с другите коли, които
изглеждат разумни и се движат спокойно. Да но проклетото возило, не обича
да вижда щастливи натрапници на пътя пред себе си. Затова изръмжавайки
предупредително се впуска побесняло по-аутобана който бъка от красиво
озъбените усмивки на многобройно отворили гладна уста дупки. Уплашени другите
коли се свиват още повече в дясно по- посоката на движението и дори намаляват и
малката скорост с която се движат. Целта е да пуснат пощурелия автомобил пред
тях. Особено пъргаво возилото не се интересува от пътника, който е имал нещастието
да се качи вътре за да се повози и за това ускорява до предел темпото. Напразно
шофьорът върти волана. Колата заинатена, не иска да спира. Колкото и
да се мъчи водача, не му се получава, защото е на две изпити водки. Вместо да почерпи
возилото като добър приятел, което го вози, шофьорът сам наквасен до козирката,
останал без сили не може да натисне спирачката. Изнемощял от
предизвикателството на пътя водача вдига примирено крак, само за да установи,
че недисциплинирания автомобил продължава ускорението ръмжащ напред. Не му стига това, но дори поема в грешна за
шофьора посока, защото пред него изскача неканен, остър завой. Вместо да намали,
автомобила скача пъргаво от шосето направо и дори успява щастливо да целуне
крайпътно дърво. Докато колата се ядосва и пухти за смачканата от пред броня и явно
се пита, кой е простака засадил дърво на завоя на пътя, вътре в нея едва оцелял
шофьорът се опитва да се измъкне сух от ситуацията. Най-после с голямо усилие успява да изкара на чист въздух разтрепераните
свои крайници. Олюлява се безпомощно стиснал в ръцете си, отскубнатия волан.
Шофьорът разбира се, не е пиян. Какво са за него две водки? Нищо! Но от удара на
недисциплинираното негово возило, му тече кръв от главата и затова се чувства замаян.
Видял произшествието дисциплиниран автомобил жертвоготовно
спира да окаже помощ. Шофьорът на катастрофиралото возило осъзнал се донякъде,продължава развълнуван да рита ядосан гумите му и да го ругае. Според него колата е виновна, защото не е усетила навреме завоя,
а е решила самостоятелно без да го пита, че на него шофьора му трябват дърва за зимата и затова е скочила да
сече нищо неподозиращото дърво. Раздразнен от мълчаливото поведение на возилото
водача крещи на воля:
-Ей, проста си! Много си проста! Защо не зави ма? Некадърна,
инат магарешки!
Докато се сипели епитети, един от други по –цветисти и
обидни, до шофьора наблизо спира любопитна полицейска кола, която
благоразположено изплюва с нежност двама навъсени, не знайно от какво катаджии.
Вместо да получи помощ, шофьора гушва в ръцете си дрегер с молба да духне в
него. Понеже се чувства невинен, отказва категорично. Дори настоява разбитото
му возило да стори това. Но разбира се, такова обяснение не минава пред
полицаите, защото те подтикнати от приятелски чувства към катастрофиралия
клетник, му даряват за временно ползване, две железни гривни, които да му
топлят ръцете до управлението. Недоволен, измъчен шофьора продължава да крещи и
да се пени, но всичко е напразно. В управлението изморен най-после омеква, като
изненадано разбира, че и той е злоупотребил с алкохол.
-Само две водки бяха! –кълне се той… -Виж колата не помня,
колко погълна. Но щом залиташе по-пътя значи, много повече от мен.
Развеселени не знайно от какво, полицаите изпращат шофьора в
изтрезвителя, където е принуден да плати не само спането, но и глобата, която
без пощада му е наложена. На сутринта свеж, като току що отбрана краставичка от
градина, но с голямо главоболие водача се опомня:
-Къде съм? –разпитва той обзет от любопитство. Когато
научава пак пита с гузна усмивка:
-Ама за какво?
Обясняват му и после го пускат да си ходи, като не забравят
да споменат за непослушното катастрофирало возило, което кротко дреме в двора
на полицейския участък. Докарано като неопровержимо доказателство за
безрасъдността обзела шофьора на пътя.
-Ето! –прозвучал ядосан гласът на водача. –Значи гадната
кола, ще свидетелства срещу мен. А аз, като добър приятел и се доверих. Как
само тихо скимтеше, когато ключа я
запали! Увещаваше ме, молеше… Да я купя…
Аз глупакът не устоях. Сега ще страдам заради нея. Все пак съм решил да
я накажа, като я предам на вторични суровини. Заслужила е, да я разкостят изцяло на части… Коли за продан колко щеш…! Но
този път, хубаво ще избирам… Дисциплинирано возило ще взема! Тази стара
предателка, за малко да ме вкара в гроба. Молеше ми се и аз повярвах, че всичко
ще бъде в ред… Хранех я доброволно с бензин. Вода и давах да преглъща… Тя за
благодарност кривна от правия път, заради едно дърво…!
В.СОФИН
