Пейзаж Луна. Звездите светят.
Влюбена дама целува, мъж.
В лудостта на тая нощ живеят,
родени чувства в никналата ръж!
Червено вино, горчиво се налива.
С прегръдки ухажвани са двама.
Целувката усмихната е, закачлива.
В страст гореща – мъж и дама!
Пейзаж Луна. Звезди немеят!
Любов на двама. Лицата греят.
Жена красива и мъж копнеят
в щастлив безкрая да живеят!
В.Софин
14.02.2021год.
Какви хубави моменти…
Да разрежеш ленти
с нож под акомпанимента
на недоразбрани, комплименти!
Добре, че се намериха хора…
Подгряха!
Родната стряха!?
Не! В паницата, грахът!
В.Софин 12.02.2021год.
-Завчера харесах една жена… С такова едно миловидно
личице, просто няма как да не се влюби човек…
-Е и? -любопитства приятел.
-Ами поздравих я, а тя ме отхвърли…
-Непознат си! Затова те е отхвърлила.
-А бе, познах я по-токчетата с цвят червен на
неузряла изцяло череша, но тя не ми обърна внимание…
-Защо бе? Какво ти беше?
-На мен нищо, но тя беше с друг! Някаква
мижитурка с лъснат чепик, стягаща вратовръзка и костюм на политик… А и дребен
беше, сякаш се криеше зад нея…
-Не се ли опита да промениш нещата в твоя полза,
приятел?
-Опитах как да не опитах… Протегнах ръка да се
представя, ама откъде да знае човек, че мижитурката, нейният бодигард или гадже
не разбрах точно, ще ми налети сякаш съм щял да сторя нещо на дамата до него.
-Като те знам колко си невъздържан… Ще те попитам…
Стори ли нещо на момичето?
-Кой аз! Просто казах, че цветът на токчетата и
отива с този на устните и червилото… Представих се с името Гошо вечният ерген,
който си търси…
-И намери ли? -прекъсва го приятелят.
-Намерих я! Тази синина под окото ми не ти ли
говори нещо?
-Говори ми, че си попрекалил със червилото…
-смее се приятелят на Гошо.
-Моля!?
-Синьото червило под окото ти… То съобщава, че
не е трябвало да казваш, че си вечният ерген, а просто да поискаш огънче за
цигарата си, ли да попиташ, къде е гарата или най-близката аптека…
-Хм! Вече знам… Но късно, оня мижитурката със
спретнатия костюм и вратовръзка я отведе на летището….
-Моля!?
-Не се моли бе! Била чужденка! Пък Гошо като си
знае само един език, шопският ясно е, че ще се обърка в тарапаната… Ай и да му
се не види…!!!
-Язък Гошо! Язък! – смее се приятелят и пожелава
на младия ерген по-добър късмет в ухажването на срещнатите случайно по пътя му,
дами с червени токчета, искрящ маникюр и устни на недозряла череша…
В.Софин 9.02.2021год.
Две кучета спящи
се събудиха, скимтящи.
Докато очите им следящи
се кокореха следящи,
двама крадци шептящи,
се промъкнаха зрящи
към скрити, неща изящни…
--------------------------------
Под покриви прашни
на тавани с паяци, страшни
се крият стари неясни,
за принцеси прекрасни -
приказки написани, класни!
В.Софин 9.02.2021год.
Пролетта надзърна в двора
с устните на цъфнало момиче.
Огледа се и незнаеща умора,
целуна първото, кокиче!.
ВСофин 9.02.2021год.
Ти беше първата ми непозната,
която срещнах във трамвая.
Ти гледаше очите на зората
и търсеше любовта в безкрая…!
Не знам защо харесваше ми да те гледам!
Не знам защо очите ти ме заплениха…!
Но зная, че още искам да те гушкам
понякога в ръцете си, които те откриха!
В.Софин7.02.2021год
Обичах те!...
С цветни капчици те нарисувах
в моите прегръдки да течеш…
Обичах те и много се страхувах,
че в други ръце ще изтечеш!
С поглед влюбен те целунах.
Лумналия пламък да усетиш!
Обичах те и много се вълнувах,
че с друг щастие ще съградиш!
С ласките си свежи, те изкъпах.
Да бъдеш чиста в моето сърце!
Обичах те, но от някъде научих,
че друг гали нежното ти, личице!
В.Софин 5.02.2021год.
