Заинтересуван...

                                                                                         

 

                                                  Заинтересуван

-Ало Иванов ваксинира ли се срещу ковид? -интересува се шеф, който устно е издал задължителна заповед за да е спокоен, че няма да бъде глобен от здравните власти.

-Опитах шефе, ама ударих на камък… -мънка Иванов.

-Само не ми казвай, че са отказали да те ваксинират, Иванов?

-Отказаха по-простата причина, че и аз отказах да подпиша декларацията им, която уронва ми, престижа…

-Нима?

-Попитах медицинските специалисти  колко ще ми струва, а те отвърнаха нищо. Аз съм от шейсет години в тая страна и зная, че безплатен обяд тука, няма… А те ме работят с мисълта за безплатно ваксиниране. Защо като е безплатен и антигенния тест у нас му плащам през два дена, по-десет лева?

-И те отказаха!? -продължава интереса си към Иванов, шефът.

-Ами да! Нямат подпис, нямали и право да извършат ваксинацията.

-Ще те уволня, Иванов, ще те изгоня куче такова…! -пяна избива от ярост върху устните на шефа.

-Абе мое шефе и куче да съм, знам ли!... -мънка Иванов - Мое, ама на, без пари у тая нашата си държава не се живее… А щом не се живее значи всичко се плаща… Само като си помисля, храна, дрехи, здраве, което не получаваш, та дори и тоалетна за облекчаване срещу лев…

В.Софин

На никой не му пука....

 

                                                                                       

                                              На никой не му пука….

      Към изход от град София двама автомобилисти за малко да се сблъскат…

Но не с колите си, а в словесен двубой по-време на зареждане с бензин. Първо започнал със заядлив тон, софиянецът:

-Ей, Цървул! Иди се набоди с ваксина бе! На кой му пука за тебе…. Ще можеш после да ходиш на кино, театър, балет, мач, концерт…

-Хм! Копеле право да ти кажем, верно е… На никой не му пука за мене… Тогава си мислим, оти пък да се набода!?

-За да мога и аз да ходя на концерт, Цървул…

-Пропусни, Копеле! Така ще имаш у джобо си пари за бензин. Все пак нали се вдигат постоянно цените…

-Абе, Цървул, моля ти се… Иди  се бодни! Остави за политиците мисленето!

-Ами, бях им го оставил мисленето. Два пъти гласувах тая година, шест пъти псувах… Сега чувам, че ще има и трети избори… Явно и политиците не искат да се боднат с ново правителство.. А е убаво да има, казват!... После, нали знаеш ще имат, кино, театър, балет, концерт!...

-Ей, Цървул си и Цървул ще си останеш! – пеняви се разярен софиянецът докато плаща няколко лева отгоре за ужиления с висока цена, бензин на джипа си.

Непоколебим,  зареден с газ  за движение на остарялото си возило, нашият Цървул отвръща:

-Абе, Копеле… Я мое и Цървул да съм… Може! Ама и ти нема да одиш на концерт. Локдаун те чака!

В.Софин

  

Всички против един

                                                                                       

                                                    

Всички против един

          -Знаете ли, че по-време на първия Локдаун…

-Моля! Извинете! Какво е Лок… така де, …даун?

-Затваряне!

-Аха! И какво?

-Ами оказах се в ситуацията „Един за всички… колеги“

-Ами! Как така?

-Само аз се оказах на работа…. А после забележете скъпи приятелю, когато нещата се уталожиха станах „всички за един…“ Знаете ли?

-Какво?

-Оказах се в неплатен отпуск.

-Хайде бе!

-Ами по-времето, когато всички колеги бяха в Локдаун ползваха  с особена препоръка годишните си отпуски. В това число се оказа и моя милост въпреки, че тогава бях на работа.!... Така, че хубаво е, когато един човек се трепе  за всички, но лошо, много лошо, Гошо става, когато другите са просто против, тоя индивид. Всъщност моя милост помислил си, че може да се бори със система, която го мачка всекидневно…

В.Софин

Високо горе...

 

                                                                                           

                                                     Високо горе…!

Когато погледът витае

високо горе в красотите,

бързо ехото мечтае,

глас да вкара в планините….!

 

Когато облакът витае

самотен сред мъглите,

над него слънцето мечтае

да играе с върховете!

 

Когато мисълта витае

свободна сред мечтите,

човешкото сърце не трае -

с любов докосва, планините!

В.Софин

 

 

 

В неделния ден

                                                                                             

                                                          Не ми се иска…

-Не! Не ми се иска…

-Какво?!

-Да ми се иска…

-Що бре?!

-Да пием само, една ракия…

-Пийни тогава, две!

-Ако се престрашиш да платиш ти едната, може!...

В.Софин

                                                                   Невъзможен

-Невъзможен си…

-Все пак, нали на министерски стол съм, сложен!...

-Сложен!?

-Да! С мандат бърз и неотложен!...

В.Софин

                                    Мил съветник

-Ало! Ало! -обажда се един мил съветник по джиесем.

-М-м, да! Кажете!

-Хъркаш!

-Хвъркам!?

-Да! За нов министерски пост се бъркаш!... И гледай на изборите, да не сбъркаш!

В.Софин

Чешит със стари подкови

                                                                                                  

                                                                                    Чешит със стари подкови!

          Аман от системи и капани, братя. Викат ми, че ще ме подковат с нови подкови. Хубаво, ама аз съм си добре и със старите.

     Вземи си, обработват ме нов смартфон, кредит, кола на лизинг, ваксина безплатна при това, тест антигенен и лекарства, с които ще се лекуваш без да влизаш в системата с рецепта.

Вземи това, вземи онова… Но не забравяй да си платиш данъците! Не забравяй, че си роб! Роб на системата, която иска. И не само иска, но те и изяжда цял. Половинчати неща тя, не търпи. Има си хас! Есемеси, които не искаш тормозят телефона ти. Разговори безсмислени от моя гледна точка, пристигащи от банки не само изнервят обстановката, но и я правят, нетърпима.

Изключете си джиесема е съветът на приятели.

Правя го. И когато го включа отново, шефът ми прочита неговите, правила. И не само…  Гледам всички със смартфони, аз с джиесем с копчета…

„Че смени го бе бунак с бунаците! Не се прави на умен!“-съветват ме приятели и познати.

Е да, ама аз не искам нищо друго освен спокойствие. Искам го но системата иска друго. Безропотно подчинение и съгласие за подпис. Подпис, който ги освобождава от отговорност. Аз отговорен, те не… Е аз ли съм крив, че съм се родил в система, която ме превръща в месо, а не в човек?

„Чешит, инат и неразбран!“ Не искам и да казвам с какви обидни епитети са се сдобили ония от системата. Само и само да ми вземат главата. Е на тепсия няма да ви я дам. Аз не искам вашите подкови, но вие сте тия, които искат да ме подковат с нови удобни за вас, подкови!

В.Софин

 

Мазохист на работа

                                                                                      

                                                        Мазохист на работа

Все повече започвам да харесвам бъркането в носа, което ме превръща в мазохист. Усещам, че и на системата ѝ харесва да прибира от джобовете ми по-десет „безплатни“ лева на 48часа за бърз антигенен тест за работа.

В.Софин