През връх Орловец до Двуглав в Рила
Когато преходите
в Рила зоват, не трябва да има колебания. Или то е само при избор на маршрут.
След умуване от наша страна двамата със сина ми Боян взимаме решението. Хем да
е близо, хем екстремно. Скални върхове в Рила, колкото искаш. Всеки прави
избора си за неделния ден. Дали вкъщи или сред природата. Дали на кафе с
приятели или върхове, откъдето дъхът спира на човек и той се чуди как изобщо е
възможно това… Възможно е ако сме подготвени за скалния пробег на живота си.
Моят отдавна е решен. Той се намира лесно. Винаги сърцето тегли нагоре в лоното
на планините.
Раниците подготвени
или строени от предишния ден заедно с щеките, които дават помощ по планинските
пътеки заемат мястото си в Пежака на сина ми.
Неделя. Първи октомври. Ден на музиката и поезията. Моята
поезия е поредния връх, който ме чака в Мальовишкия дял на Рила. Не трябва да
чака. Изборът този път падна на връх Орловец и на близкия му събрат Двуглав.
Тръгваме от
Самоков. Или Пежакът набира скорост по- нездравословните шосета на България.
Тук там срещаме по-някой полегнал полицай на пътя, който не спира порива на колата. Все пак успяваме да
стигнем безпрепятствено до Ц П Ш -ето. Централната планинска школа, откъдето
само крачки ни делят до началото на приключението. Влизаме с бодра крачка в
централния парк на Рила. Каменистия път не пречи на настроението да бъде във
висота. С усмивки и приказки за отминали походи стигаме хижа Мальовица.
Нямаме много време за спиране освен за малка група ентусиасти
явно, с която разменяме поздрави и с молба от тяхна страна им показваме
маркировката, която води до връх Мальовица.
Казваме им и за един маршрут за в бъдеще, който включва
Урдини езера като едни от най-красивите в Рила.
Едва взели си
въздух в движение гоним каменистата пътека към връх Мальовица. Срещаме хора,
които явно са посрещнали слънцето горе и сега слизат. Освен усмивки разменяме и
сутрешни поздрави.
По пътя ни стига един ентусиаст Арчи. Малък смешен палаш.
Куче с клепнали огромни уши.
Воден за каишка той не дава на стопанина и глътка въздух. Тегли
нагоре като багер.
–
Не досаждай на хората, Арчи! – обърна се към
него за да му се скара стопанина.
–
Изобщо не досажда. Просто е любопитен и иска да
подуши кой го е изпреварил нагоре… - чувам се аз да коментирам с усмивка.
На няколко пъти се стигаме по пътеката
нагоре. Те са двама. Арчи стопанинът му и този, който носи раница, която му тежеше.
Сбогуваме
се мило с Арчи и семейството му, защото нашия път се оказва друг. Те поемат към
Еленино езеро и връх Мальовица, а ние със сина ми Боян към зъберите наречени
Петлите. Трябва да се изкачим встрани от тях до една малка седловина, където
ветровете си дават срещи. Заслушани в песента на щеките… Всъщност вятъра се
оказа майстор виртуоз. Успяваше да изтръгне ноти от дупките в помощните щеки.
Опитах и аз, но уви. Няма как да надминеш нещо, което не се надминава и няма
обяснение.
Успяваме да стигнем малката седловина и
преди да потеглим по-скалите към въх Орловец обличаме по-сериозни дрехи, чиято
цел е да ни сгреят поне за малко. Слънцето скъперник облизва от време на време
петите ни в туристически обувки, но на първи октомври все пак не ни подейства сгряващо.
Това направиха скалите и пропастите в близост до тях. Гледката освен страшна за
някой, за нас беше уникална.
Пълзешком напред! Сякаш чувам заповедта от
казармата. Щеките тук не помагат. Нужни са здрави, ръце, сухи гащи и хъс. Е имаме
го.
„Маршрутът за изкачване на връх Орловец (2686 м) в Рила
е много предизвикателен и е добре да имате опит в планината, добра физическа
подготовка и със сигурност да нямате страх от височини. Има опасни участъци, в
които трябва много да се внимава.“
Малко история и от уикепедия:
„Орловец е
връх в Рила планина. Разположен е в Мальовишкия дял на Северозападна
Рила. Височината му е 2686 m. н. в.
Издига се на основното
Мальовишко било. Източно от него е вр. Злия зъб, от който го отделя тясно
скално седло, наречено Прозореца; оттам на юг се спуска шеметен улей – Синия
улей, стигащ до Рилската река на около 1200 метра по-долу. Западно от
Орловец билото продължава с назъбения скален гребен Петлите (между върха и
първия зъбер, Големия Петел, има дълбоко скалисто седло); този гребен води към Елени
връх. Тази част от основното било е с южни склонове, набраздени от улеи, по
които се свличат каменопади, лавини, стичат се пороищни води – Злите потоци е
тяхното обобщено название.
Северните склонове на
Орловец са изцяло скалисти. Те заграждат Мальовишката долина от югоизток,
спускайки се рязко към най-горните ѝ етажи. Южните склонове на върха в горните
си части са малко по-полегати, със затревени участъци; спускат се към долината
на Рилската река.
Изкачването на върха от туристи е трудно, особено през Петлите;
по-леко е от изток, през седлото Прозореца. През зимата е необходимо владеене
на алпийски способи.
Стените на връх Орловец
са алпийски обекти. Северозападната стена е висока около 100 m, изградена от
гранит и пегматитови шисти, зърнеста, в отделни участъци има лабилни скални
блокове. Изкачена е за пръв път през 1935 г. от немските алпинисти Херман Хунд
и Тони Видеман. Южната стена е много добра за катерене, но поради по-неудобния
достъп до нея не е толкова посещавана.“
Вече стигнали горе
с мисълта за обяд се натъкваме… Освен На връх Орловец и на група туристи с
планински водач. Млади планинари в опит да усетят сърцето туптящо на планината.
Присъединяваме се и ние с поздравите си, които няма как да отминем.
Тук се беше наредила голяма опашка от хора за снимки. Наложи
се да изчакаме да дойде и нашия ред. Търпеливостта понякога не е добро качество
особено ако човек го чака още път.
Нейсе. Успяваме да се щракнем или бяхме снимани от една
млада дама явила се в наша подкрепа.
От тук се откриват уникални гледки през
алпийския прозорец на Мальовишкия дял на Рила.. Започвам с връх Мальовица,
вляво от него Елени връх, зъберите Петлите. Ние двамата с Боян, стъпили на
Орловец, а след нас гледка към Иглата долу, до нея, връх Двуглав. Над него
Злият зъб. В далечината връх Ловница. Скалния терен, който погледите улавят е особено
впечатляващ.
Взимаме си довиждане и поемаме към връх Двуглав отсреща.
Следва продължение
В.Софин 2.10.2023год.
