Пироните на Насо
Наше село всички го
знаят. А тия, които се съмняват, нека им кажа, че от Ливадово по убаво нема. От
реката дето хвърляме у нея боклуците, също… Но това е друга тема, която не бива
да ни отклонява мислите от Гюро. Няма ли го него значи нищо не става. И ако
става, това значи в центъра на събитията е той. Само той и никой друг. Може би
съседът Насо, но той не може да си го мери аршина с тоя на Гюро.
Та така значи.
Ей така на пролет. В първия си полет, Гюро
забелязал, че отпред пред къщата му оградата не стои добре. Затова се сетил, че
има жена Гюровица, която не давала пиле да прехвръкне в двора им. Щом му
светнала в червено оградата разклатена от отиващата си Зима, той реагирал с
думите:
–
Жено, ма… Я иди да искаш теслата от Насо! И
малко пирони, че трябва да прикова оградата пред къщи. Виж само колко е
виснала!
Гюровица се учудила, но все пак решила преди
да стори нещо да попита за да не стори грешка:
–
А бе Гоше само да се разясним. Нали си имаме тесла,
бе?
–
Ей, жена нямаш акъл, ма! Може и да имаме тесла,
даже не една а цели три, но си немаме пирони… Чух, че било скъпнало
желязото!... Защо да хвърляме на вятъра пари, които може да си стоят при нас?
–
А, така ли било… Пък аз си помислих… - не се
доизказала Гюровица затова Гюро поел щафетата на изказ от нея:
–
Що, ма?
–
Ами май, Насо комшията ме аресва….
–
Че, я защо
пращам тебе, ма! Нали именно затова. На мене ще откаже…
–
И оти, Гоше? Що си му сторил, та не те аресва? –
попитала учудена, Гюровица.
–
Е, па… Две от теслите са негови… Поне бяха! Он
още се надява, че Гюро ще ги върне… Но я си знам, на куково лето ще стане това.
–
Значи от сега си нема тесла? – попитала Гюровица
загрижена, че Насо си няма инструмент, с който да кове пирони.
–
А бе дали има или не, това не е важно. Важното е
да ти даде пирони.
–
А ако нема? Какво, тогава? – попитала Гюровица,
но Гюро не трепнал в отговора си:
–
Има със сигурност. Знам го. Все се запасява.
–
И защо му е да го прави? – не се отказала да
спори, Гюровица.
–
Ами моя милост, Гюро като пийнем две ракии и току
почнем да трошим. И нали съседската ограда, която е на Насо най-близо, там
изливам злобата си.
–
Все пак, защо Гоше точно у него? Да не би да
ревнуваш мене, та затова…? -попитала Гюровица, а отговора прокънтял:
–
Ти ли ма? Не, не те ревнувам. Яд ме е, че като
пийнем две ракии и вече нема повече. Свършила… Насо съседа е скръндза и не иска
да ме черпи повече. Сякаш, ще му изпия иманьето.
Май много се разприказвахме с тебе, жена. Я
иди у Насо, че току виж си го изпуснала. После върви, че го гони!... -наредил
безпрекословната си заповед, Гюро и застанал в очакване на безплатни пирони от
съседа, Насо.
В.Софин 12.03.2024год.
